Решение № 260028 от 05.10.2020, Окръжен съд - Кюстендил

Р Е

Ш Е Н

И Е №260028 гр. Кюстендил,05.10.2020 г.

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАТЯНА К.

КАЛИН

ВАСИЛЕВ при участие на секретаря Галина К., като разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. д. №516 по описа за 2019 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид :

Л.Х.Л.,

ЕГН **********, с адрес: ***, обжалва с въззивна жалба решение №221 от 03.05.2017 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№1658 по описа за 2016 г. на същия съд.

С решение №131/ 07.10.2019 г., постановено по гр.д.№4137 / 2018 г. на ВКС, след отмяна на въззивно решение по гр.дело № 303/2017г.на ОС-Кюстетндил, делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, като са дадени указания във връзка с разглеждането му.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е отхвърлил като неоснователен предявения от Л.Х.Л. с ЕГН:**********, срещу С.С.С., с ЕГН:**********, Л.К.Ф., с ЕГН:**********, Д.К.Д., с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване на установено по отношение на ответниците, че по време на образуване на ТКЗС през 1956г. наследодателят на ищеца - Л.С.Л., починал на 07.11.1971г., е бил собственик на имот, представляващ земеделска земя-гора с площ от 4.150 декара, осма категория, находяща се в землището на село Блажиево, община Бобошево, местността „Янкова кория”, при съседи към момента на образуване на ТКЗС – Н.Х. К., А.В.К.и гора.

Решението на районния съд се обжалва изцяло, като се сочат доводи за неговата неправилност, породена от незаконосъобразността и необосноваността му.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск.

Въззивникът прави анализ на установените в производството пред районния съд факти и заключава, че изводът на ДнРС за недоказаност на исковата претенция не се подкрепя. Твърди, че в отговора по исковата молба С.С.С. прави признание на иска, заявявайки, че същият е основателен, тъй като процесният имот е собственост на наследници на Л.С.Л. и няма претенции относно имот №55044. Сочи, че липса на претенции към имота е заявил и представляващият ответника Д.Д. – Х.Г..

Твърди също така, че ответницата Л.Ф. не доказва, че К.Б.е притежавал имот, който попада в имота, собственост на наследници на Л.Л.. Приема, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че наследодателят на ищеца е владял имота повече от 20 години преди образуването на ТКЗС през 1956 г. Обобщава, че доколкото тези доказателства не са обсъдени от районния съд, това е довело до погрешен извод за неоснователност на предявения иск.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от отв.Л.К.Ф.. Тази страна излага съображения за неоснователност на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение. Приема, че ангажираните от ищеца доказателства не са установили по безспорен начин, че към спорния момент – обобществяването на земеделската земя - 1956 г. наследодателят на ищеца е притежавал в патримониума си правото на собственост върху процесния недвижим имот. Счита, че свидетелите на ищеца не са установили релевантния факт наследодателят му да е осъществил фактическа власт върху процесния имот и за изискуемия по закон и очертан в исковата молба период . Твърди, че свидетелските показания също така не са установили имота към процесния момент да е бил гора, нито пък са го индивидуализирани по площ и граници, както е сторил ищецът в исковата молба.

С уточнителна молба вх.№177/03.01.2020 г., във връзка с дадените от ВКС указания, ищецът конкретизира площта и границите на процесния недвижим имот.

Предвид указанията на ВКС и направените уточнения досежно индивидуализацията на процесния имот, са били връчени преписи на останалите страни от уточнителната молба с указания по чл.131 от ГПК. Отговор е депозиран само от въззиваемата Л.К.Ф.. С отговора тази страна оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения, в това число твърденията, че индивидуализираният съгласно уточнителната молба на ищеца от 03.01.2020г. недвижим имот в частта от имот № 55034 към момента на обобществяване е била гора, както и че тази част била собственост на Л.С.Л. на основание давностно владение , както и че е внесена от него в ТКЗС.

Твърденията на отв. Л.К.Ф. са, както следва:

Имот, с посочената от ищеца индивидуализация като гора и съседи не е съществувал към момента на обобществяване земите в землището на с. Блажиево.Имот 055034 по картата на възстановената собственост с площ от 1,999 дка и съседи по КВС имоти с № № 142001,055033 и 055008, възстановен на наследниците на К.Г.Б. / какъвто е и Ф./с решение № БЛ211 от 04.06.1997г.на ПК-Бобошево, е реституиран по ЗСПЗЗ в старите му реални/ възстановими граници. Границите към момента на обобществяването са: И.и В. Б., път , А.К.. Този имот, част от който е претендираната от ищеца площ към момента на обобществяването е бил лозе, а не гора.

Поддържа се от посочената страна, че реституираният в полза на наследниците на К.Г.Б. земеделски имот и с посочените по-горе граници е бил собственост на същия към момента на одържавяването му и наследодателят на отв.Ф. го е притежавал по наследство от дядо й Г.П.Б., който е притежавал имотите си също по наследство от началото на ХХ век. Г.Б. се е разпоредил със собствеността си като е разпределил земите си между своите деца В., И.и К.в началото на

30-те години на ХХ век. К.Б.е осъществил владение като собственик върху описания по-горе земеделски недвижим имот- лозе от около 2 декара, в землището на с. Блажиево, местността"Янкова кория", със съседи И.и В. Б., път , А.К., за период от 1934г. и до 1956г., като към този момент го е придобил по давност. К.Б.в качеството си на собственик на описания имот го е внесъл в ТКЗС през 1956 година.

Според ответницата Ф. претендираната от ищеца част от имот 055034 не е била гора нито към момента на обобществяването й, нито към момента на влизане на реституционния закон ЗСПЗЗ в сила. Към момента на одържавяване на имота горите са били разположени северно от него и съответно от възстановената на наследниците на

К.Б.земеделска земя; респективно към момента на одържавяване на земеделските земи наследодателят на отв.Ф. не е имал за непосредствен съсед, а дори и в близост земи и/или гори на наследодателя на ищеца.

В тази връзка се иска потвърждаване на решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ , предявен от Л.Х.Л., в т.ч. за частта от имот №55034 по КВС .

Съобразявайки събраните по делото доказателства и дадените от касационната инстанция указания, въззивният съд приема от фактическа страна следното:

Въззивникът Л.Х.Л. е един от наследниците по закон-внук на Л.С.Л., последният бивш жител на с.Блажиево, починал на 07.11.1971г., съответно Л.Л. е низходящ от първа степен на сина на наследодателя Л.Л. – Х.Л.Л., последният-починал на 30.10.2006г., което се установява от удостоверение за наследници №101, издадено от община Бобошево на 28.07.2016г., приложено по гр.дело № 1658/2016г.на РС – Дупница /л.4 и сл/.

Ответниците са законни наследници, както следва: отв.С.С.С. е един от наследниците по закон на С.С. К., починал на 31.08.1989г./ видно от удостоверение за наследници, издадено от община Дупница на 21.11.2016г.-л.27 от първоинстанционното дело/; отв. Д.К.Д. е наследница по закон на А.В.К., починал на 04.03.1959г./ виж удостоверение за наследници, издадено от община Бобошево на 17.11.2016г.-л.28-30 от посоченото дело на ДнРС/, съответно ответницата Л.К.Ф. е един от наследниците по закон /дъщеря/ на К.Г.Б., бивш жител на с.Блажиево, починал на 01.08.1986г., което се установява от удостоверение за наследници, издадено от община Бобошево на 17.11.2016г./приложено на л.31 от гр.дело №1658/2016г.на ДнРС/.

От наследниците на посочените наследодатели са подадени заявления за реституиране на земеделски имоти, като под №15 със заявление вх.№10107/11.10.1992г. наследниците на Л.С.Л. са заявили по реда на чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ в ПК - Бобошево за възстановяване кория /дъбова/ от 4 дка в местността „Янкова кория" в землището на с.Блажиево. Като документ, доказващ собствеността, е приложена клетвена декларация, в която като съседи на имота са описани: Н.Т.и В.Л.. ПК - Бобошево е отказала да признае право на собственост с мотив, че горите не следва да се възстановят по реда ЗСПЗЗ.

Въз основа на съдебно решение по гр. дело №664/1997г.на РС-Дупница /л.7 от гр.дело

№1658/2016г.на ДнРС/ Поземлена комисия Бобошево със свое решение № БЛ71 от 14.04.1999г. е възстановила правото на собственост на имот, посочен в решението по т.14 – гори от 4.000 декара , осма категория, находящ се в землището на с.Блажиево, в местността „Янкова кория“, като възстановеното право на собственост е в стари реални граници .Самото заявление /копие/ вх.№107/11.10.1992г. на н-ци на Л.С.Л. за възстановяване на земи в землището на с.Блажиево е приложено на л.101 от делото на ДнРС , като е видно, че заявеният по т.15 имот – кория от 4.000 дка и е приложена декларация на един от наследниците – Л.Л.Л./л.108 от делото на ДнРС/ за притежаване по наследство от наследодателя Л.С.Л. на земеделски земи, т.ч.и на описания имот .

Във връзка с цитирана молба вх.№11 от 22.11.2007г.по Наредба №49/ 2004г. за поддържане на картата на възстановената собственост – за заснемане на имот в землището на с.Блажиево, Общинска служба по земеделие – Бобошево е уведомила с писмо изх. №ВС-28-546/19.12.2009г. ищеца Л.Л. , че след извършеното заснемане /идентифициране/ от „Благоевградски териториален кадастър“,ЕООД,гр.Благоевград е установено, че показаният имот е с площ от 4.150 дка в местността „Янкова кория" и попада върху имот №055044 - собственост на наследниците на С.С. К.; имот №055034 - собственост на наследниците на К.Г.Б.; имот №055033 - общинска собственост (земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ); имот №0142001 - полски път; имот №059001 - собственост на наследниците на А.В.К.- л.11 от първоинстанционното дело.

По заявление с вх.№10153/23.12.1991г. на Л.Ф., като наследница на К.Г.Б., ПК – Бобошево с решение БЛ211/04.06.1997г.- т.9 е възстановила заявен под №11 имот: лозе от 2 дка в местността „Янкова кория" в землището на с. Блажиево, като в посоченото решение не са описани съседите на имота. Като документ, доказващ собствеността, е посочена клетвена декларация – срвн.л.41-42 от делото на ДнРС.

В първоинстанционното производство/л.113/ е приложено и решение по заявление №10153/23.12.1991г.на наследници на К.Г.Б., в което по т.5 е посочен като възстановен в стари реални граници имот – нива от 1,999дка, м.“Бегиро“, при граници /съседи/: имот №142001 – полски път на Община Бобошево, имот №055033- нива на община Бобошево, имот №055008 – нива на община Бобошево.

В реституционната преписка по заявлението на наследници на К.Г.Б. е приложена декларация на Л.К.Ф. като наследник на К.Г.Б., в която се съдържат описание на 12 имота , два от които с площ от по 2 дка, като единият /по т.4/ е посочен като нива от 2 дка в м.“Гьоловете“ и съседи:Вл.Б., селска мера и път, а другия – лозя от 2 дка в м.“Янкова кория“ и съседи:С.В., Вл.Б. и кория-л.119.

Видно от прието в първоинстанционното производство заключение №3701 от 21.03.2017г.на в.л.Е.Л., по подадената от ищеца молба вх.№11/22.11.2007г.,фирмата за поддържане на КВС е извършила заснемане на 16.05.2008г., при което е установено, че показаният имот с площ 4,150дка в м.“Янкова кория“ попада върху имот №055044 – на наследници на С.С. К.; имот №055033 – общинска собственост /земи по чл.19 ЗСПЗЗ/ ; имот №055034 - наследници на К.Г.Б. ; имот №0142001 – полски път; имот №059001 – наследници на А.В.К. .

Освен цитираната реституционна преписка по заявлението на отв.Л.Ф. като наследник на К.Г.Б., в това заключение се визира и заявление с вх.№98/11.10.1991 г. на С.С.С., като наследник на С.С. К.,който е заявил по реда на чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ в ПК - Бобошево за възстановяване земеделски земи. Наред с други имоти, под №1 е заявено за възстановяване лозе от 1.0 дка в местността „Свръчарник" и под №7 е заявено за възстановяване лозе от 0.75 дка в местността „Свръчаринк" в землището на с.Блажиево, без да са описани съседите на имота. Като документ, доказващ собствеността, е приложена клетвена декларация, в която като съседи на имота са описани С.К. Г.и Г.С. К.. С решение №БЛ63/02.06.1997г. ПК - Бобошево е възстановила в стари реални граници ПИ №055044 с площ от 1.75 дка.

Разпечатката съдържа 39 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/efd99749-5a81-465a-abc1-2a043d9f189a