Решение № 15 от 14.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Стара Загора, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20245500500762 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т. 2 ГПК, във връзка с чл. 444, т. 7 и т. 8 ГПК.

Жалбоподателката Е. К. К., в качеството й на длъжник по изпълнително дело 653/2023г. по описа на ЧСИ М.Д. с рег. №865, с район на действие ОССтара Загора чрез адв.С.С. /особен представител на длъжника/ е подала жалба против действия на ЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество - насрочване на публична продан върху недвижими имоти, съгласно Съобщение за публична продан изх. № 18896/04.11.2024 г.

В жалбата се излага, че предмет на изпълнителното дело са недвижими имоти на длъжника, както следва: ПИ с идентификатор ***, Сграда с идентификатор ***, Сграда с идентификатор ***, Сграда с идентификатор ***, Сграда с идентификатор ***.

Сочи, че на публична продан се изнасят съгласно изложеното в горецитираното съобщените, следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор ***; Сграда с идентификатор ***; Сграда с идентификатор ***; Сграда с идентификатор ***.

С оглед на това заявява, че в законоустановеният срок обжалва насрочването на публичната продан на тези четири недвижими имота, тъй като счита, че те са несеквестеруеми, съобразно нормите на с чл. 444, т. 7 и т. 8 ГПК

Отделно от това, сочи, че в писмо/молба на единият взискател - О. С.З., вх. № 345/05.01.2024 г. било посочено, че се счита за несеквестируем имот 1 сграда с идентификатор ***, а пък именно тя е обявена за публична продан. Неясно оставало защо е избрана тази сграда за публична продан, а в обявлението е посочено, че не се продава на публична продан Сграда с идентификатор ***.

Предвид изложеното, моли съда, да се произнесе със съдебен акт, с който да отмени като незаконосъобразни, немотиривани, в нарушение на процесдуалните правила и при неправилно прилагане на материалния закон действия на ЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество - насрочване на публична продан върху недвижими имоти, съгласно Съобщение за публична продан изх.

№ 18896/04.11.2024 г., за всички недвижими имоти - поземлен имот и сгради, посочени в обявлението.

В жалбата се прави Особено искане, а именно: предвид заявената несеквестируемост на имотите, предмет на насрочената публична продан, моли съда, на основание чл. 438 ГПК да спре изпълнението до решаване на спора с окончателно влязъл в сила съдебен акт.

Взискателите О. С.З. и Я.Г.Я. не са депозирали писмено възражение по подадената жалба, в срока по чл.436, ал.3 ГПК.

Приложени са мотиви по обжалваните действия от Частния съдебен изпълнител съгласно чл.436, ал.3 ГПК.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител, намери за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от длъжник по изпълнителното дело против насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Същата е подадена в срок. Жалбата е администрирана без внасяне на дължимите държавни такси и такси по ТТРЗЧСИ предвид подаването и от назначен на длъжника особен представител.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнително дело 20238650400653 е образувано на 14.07.2023 г., въз основа на влезли в сила актове за установяване на задължение по декларация, по искане на О. С.З., ЕИК: ***, срещу Е. К. К., ЕГН ********** за събиране на парична сума. Поканата за доброволно изпълнение е получена от особения представител на длъжника - адв, С.С. - АК - Стара Загора на 21.03.2024г. Опис на недвижимия имот, за който длъжникът е редовно уведомен чрез особения си представител адв, С.С. - АК - Стара Загора е извършен на 28.05.2024 г. в присъствието на вещо лице. При извършване на описа е насрочена дата за предявяване на изготвена от вещото лице оценка на имота, за която дата страните са редовно призовани с протоК.а с опис. Насрочена е публична продан на имотите от 17.01.2025 г. до 17.02.2025 г., за която длъжникът е редовно уведомен чрез особения си представител на 07.11.2024 г.

От съобщение за публична продан изх. № 18896/04.11.2024 г., което цитира жалбоподателката се установява, че по процесното изп. дело, по което е длъжник жалбоподателката, ЧСИ е насрочила публична продан на описани с протоК. от 28.09.2024г. недвижими имот, а именно: ПИ с идентификатор 2

*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-889 от 12.12.2017г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване: за складова база, с площ от 1930 кв.м., находящ се в с.П.,***, местност Мустанска чешма, с находящите се в него: Сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, с площ от 162 кв.м., на един етаж, Сграда с идентификатор ***- с предназначение – гараж, с площ от 18 кв.м. на един етаж и Сграда с идентификатор *** с предназначение – гараж, с площ от 17 кв.м. на един етаж. Изрично е посочено, че Сграда с идентификатор *** не е предмет на проданта.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 444, т. 7 от ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него. Целта на тази защита е да се гарантира на длъжника, че принудата срещу него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават възможността му за в бъдеще да посрещне елементарните си битови нужди и да не се застраши съществуването му. Следователно за приложението на чл. 444 т. 7 от ГПК няма значение кое жилище е "основно" за длъжника и няма значение дали длъжникът живее в него. Условието, при което жилището се ползва от закрилата на несеквестируемостта, е то да е единствено за длъжника и за членовете на семейството му, с които живее.

Смисълът на несеквестируемостта по чл. 444, т. 7 ГПК изисква да се изключи изпълнението върху единственото жилище на длъжника при определени условия.

В конкретния случай, видно от извършените в изпълнителното производство справки за вписванията в имотния регистър на 19.07.2023г. и след това отново на 02.10.2024 г. е видно, че длъжникът е едноличен собственик на повече от един жилищен имот, а именно:

1. СГРАДА с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, с площ от 135 кв.м

2. СГРАДА с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, с площ от 162 кв.м

Още към момента на насрочване на описа на недвижимите имоти по делото са налице данни, че длъжника притежава няК.ко недвижими имота. В ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР ***, находящ се в с. П., *** са изградени две жилищни сгради — СГРАДА с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, с площ от 135 кв.м. и СГРАДА с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, с площ от 162 кв.м. Именно след преценка за секвестируемост на жилището в с. П. е насрочен и извършен опис на недвижимия имот на длъжника. Съгласно утвърдената съдебна практика и теория преценката за несеквестируемост за извършва към момента на налагане на възбраната и насочването на принудителното изпълнение към имуществото на длъжника 3 като законовите предпоставки в случая са налице. С молба от взискателя - О.

С.З. за опис и продан на недвижими имоти от 05.01.2024 г. с вх. № 345 действително се иска насрочване на опис на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР ***, ведно с находящите се в него СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР ***, с предназначение - жилищна сграда еднофамилна, СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР ***, с предназначение - гараж и СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР***, с предназначение гараж.

Описът на недвижимите имоти е извършен на 28.05.2024 г., като на място се установява, че СГРАДА с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, с площ от 135 кв.м., се използва като жилищна. Видно от протоК. за опис на недвижими имоти от 28.05.2024 функционалното разпределение на сградата се състои от: дневна с камина, кухня, трапезария, склад, кабинет, WC и стълбище към втория етаж, който се използва като спално помещение. Следователно сградата се използва за жилищни нужди, въпреки че видимо не се обитава, нито стопанисва от повече от 10 г и е компрометирана с няК.ко течове от тавана.

Видно от съшия протоК., СГРАДА с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, с площ от 162 кв.м. се използва като котелно и складово помещение.

С оглед на това окръжният съд намира, че именно с цел спазване на императивната разпоредба на чл. 444, т. 7 от ГПК е насрочена продажба на СГРАДА с идентификатор *** с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, с площ от 162 кв.м., тъй като очевидно нейното предназначение не е за жилищни нужди. Досежно другите две сгради - СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР ***, с предназначение - гараж и СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР ***, с предназначение - гараж е безспорно, че не представляват жилище и следователно също се секвестируеми, по аргумент от чл. 444, т. 7 от ГПК. В допълнение на всичко това, в отговор на искана справка за търпимост на посочените сгради с вх. № 21324/26/09/2024 г. от О. С.З., СГРАДА с идентификатор *** с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, с площ от 162 кв.м е описана като масивна стопанска постройка, което потвърждава, че тя не се използва за жилищни цели. При тези данни, следва да се приеме, че изпълнението може да бъде насочено срещу притежаваните от длъжника недвижими имоти в с. П. и същите не са несеквестируеми към момента на течащото принудително изпълнение по настоящото дело при наличие на еднолично притежаван втори жилищен имот, а именно СГРАДА с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, с площ от 135 кв.м.

В допълнение следва да се посочи, че по отношение на поземления имот – предмет на публична продан, то същия е изключен от понятието жилище още повече, че със Закон за устройството на територията са дадени легални определения както за поземлен имот, така и за урегулиран поземлен имот, като според тези легални определения същите не са включени в 4 легалното определение за жилище. Няма никаква правна логика поземления имот да се обхваща от несеквестируемостта на жилището, тъй като той нито задоволява жилищните нужди съгласно Наредбата, нито в конкретния случай е прилежаща част към жилищната сграда. Поземления имот като прилежаща част е налице само в хипотезата, при която в една сграда, етажи или части от етажи принадлежат отделно на няК.ко собственика, а именно при наличието на етажна собственост (чл.38 от Закона за собствеността), какъвто не е настоящия случай (длъжникът е изключителен собственик както на поземления имот, така и на изградените в него сгради). Съпоставяйки последното, разпоредбите в ЗУТ, разпоредбите в Наредбата за жилищните нужди, горните изводи се подчертават и от чл.39, ал.2 от Закона за собствеността, при втората хипотеза на чл.444, т.7 от ГПК, която касае случай на надхвърляне на жилищни нужди, надвишаващата част от жилището да бъде продадена при наличието на условията по чл.39, ал.2 от Закона за собствеността, а последната се отнася за разделяне на обща сграда, а не касае поземлени имоти. Ако законодателят в новото си разрешение искаше несеквестируемостта да обхваща и поземления имот, то той щеше да го предвиди изрично като или посочи, че поземления имот, обезпечаващ социално-битовите нужди на длъжника, също ще бъде несеквестируем, или в самата Наредба щеше да предвиди площи или прилежащ терен към жилището, служещи за задоволяване на жилищните нужди. Като допълнителен аргумент следва да се отбележи, че Закона за собствеността е дал разумно разрешение на случаите, в които земята и сградата могат да бъдат на отделни собственици, като до тази ситуация би се стигнало при делба между съсобственици, както и при суперфиция, така и при продажба от собственика само на земята на трето лице, а разрешението е собственикът на постройката може да ползва (включително да преминава) земята доК.кото е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение (чл. 64 от Закона за собствеността). Длъжникът, изключителен собственик на сградата и поземления имот, сам може да прехвърли на трето лице поземления имот, отделно от сградата, като в последния случай несеквестируемостта на сградата отново ще бъде налице. Касае се за самостоятелни обекти за собственост /поземлен имот и сграда/, всеки един от тях със своя собствена характеристика, с различен правен режим и предназначение, като срещу всеки един от тях може самостоятелно да се насочи принудително изпълнение. Не се касае за един имот по смисъла на закона, а за два самостоятелни обекта на правото на собственост. При продажба на дворното място би възникнало право на собственост за купувача отделно от съществуващото право на собственост на длъжника върху жилищната сграда. Освен това поземления имот няма онова предназначение което има самата жилищна сграда и което визира разпоредбата на чл.444 т.7 от ГПК, за да се приеме, че и той е несеквестируем. Принудителната продажба само на поземления имот с нищо не засяга несеквестируемостта на жилищната сграда, тъй като законът е предвидил право да се ползва 5 поземления имот, доК.кото това е нужно за използването на жилищната сграда.