Решение № 111 от 08.05.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Велико Търново, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20254000500080 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 636/26.11.2024 год., постановено по гр. д. № 602/2024 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е отхвърлен предявеният от К. Г. Т. от гр. Елена против Районен съд - Горна Оряховица иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, обективно съединен с иск по чл. 84, ал. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 33 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и решаване на воденото от него гр. д. № 1367/2024 г., ведно със законната лихва върху това обезщетение, като неоснователен и недоказан.

Постъпила е въззивна жалба от К. Г. Т., ЕГН ********** от гр. Елена, ********* против Решение № 636/26.11.2024 год., постановено по гр. д. № 602/2024 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.

В същата се излага, че обжалваното решението е невалидно, недопустимо, така и неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила, довели до неговата необоснованост, а от там и до неправилно приложение на материалния закон, по изложените в мотивите правни изводи, съгл. изискването на чл. 236, ал. 2 от ГПК необсъждане на всички доводи на ищеца и относимите към тях доказателства, като същото 1 не отразява действителното правно положение между страните. Като основание за нищожност на съдебния акт жалбоподателят излага, че липсвало обсъждане в мотивите на всички наведени от страните доводи и възражения, и всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност - приравнено на липса на мотиви. Недопустимостта на обжалвания съдебен акт се извежда от т. 15 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ, според което, когато наред с Прокуратурата на РБ ответник е и друг държавен орган, прокурорът участва задължително като контролираща страна, като ответник участва и друг държавен орган, участието на прокурор е задължително - чл. 10 ал.

1 от ЗОДВПГ (изм. загл. чл. 10 ал. 1 от ЗОДОВ) и дадените разяснения в т. 6 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/201З г., ОСГТК на ВКС на РБ, ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, а изводимо от същото не е необходимо само уведомяването, а постановяването на нарочен съдебен акт, какъвто в случая се явява по правилото на процесуалния закон - определение, за което с пълна сила важат правилото по чл. 131 във вр. с чл. 5 - 13 от ГПК. Направени са оплаквания за неправилност на съдебния акт, касаещи неправилното прилагане на приложимия по делото материален закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по съображения подробно изложени в жалбата. Излагат се подробни съображения.

Жалбоподателят излага и съображения, че са били налице предпоставките на чл. 22, ал. 1, т.

6 от ГПК за отвод са съдията-докладчик, разгледал делото в първоинстанционния съд.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от Районен съд – Горна Оряховица.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от Прокуратура на Република България.

Първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, като отчитайки продължителността на разглеждане на конкретния исков спор (четири дни) пред посочения ответник – Районен съд – Горна Оряховица. Приел е, че делото пред Горнооряховски районен съд е разгледано в изключително кратък срок и той е повече от разумен. Направил е извода, че липсата на една от кумулативно изискуемите се предпоставки на фактическия състав на чл. 2б , ал. 1 от ЗОДОВ е достатъчна за отхвърляне на иска, без да се обсъжда наличието на другите, поради което е отхвърлил предявените искове.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

Предявяването на иск за обезщетение на вреди поради нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по висящо производство е допустимо (чл.

2

2б, ал. 3 от ЗОДОВ). Приключването на производството, по което се твърди, че е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията), след като е предявен иск за обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и основание за прекратяване на гражданското дело, тъй като тълкуването в обратния смисъл ще противоречи на установеното в закона правило, че никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. В т. см. - Решение № 210/15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г. на ВКС, III г. о. - допустимостта на иска по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение правото по чл. 6, § 1 от Конвенцията по висящо производство не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд е предявен осъдителен иск за неимуществени вреди с правно основание чл. 2б, ал. 3 във вр. ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС, Конвенцията).

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Производството по гр. д. № 602/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е образувано по предявен иск от К. Г. Т. от гр. Елена против Районен съд – Горна Оряховица, с посочено правно основание чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ за сумата от 33 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди.

Изложени са обстоятелства, че пред Административен съд – Велико Търново е образувано адм. д. № 587/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново по подадена от ищеца искова молба до Административен съд – Велико Търново против Комисия за защита от дискриминацията. След изпращането му на Районен съд – Горна Оряховица е образувано гр. д. № 1367/2024 г. по описа на съда, като на основание чл. 9, ал. 2 3 от ЗСВ бил определен съдия-докладчик. Твърди се, че от датата на неговото образуване до настоящия момент не се е провело нито едно открито съдебно заседание, повече от осем месеца, което от своя страна водело до обоснования извод, че не е спазена гаранцията по чл.

6, § 1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок е с цел съхраняване на доверието на обществото в правораздавателната система и възмездяване чувството за справедливост на страните в процес. Поради допуснатите нарушения, производството по делото е продължило твърде дълго, през което време ищецът бил претърпял и продължавал да търпи душевни болки и страдания.

Не се спори по делото и от извлечението на електронното съдебно дело се установява, че на 20.06.2024 г. в Районен съд – Горна Оряховица е образувано гр. д. № 1367/2024 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица по подадена от ищеца К. Г. Т. от гр. Елена искова молба до Районен съд – Горна Оряховица против Комисия за защита от дискриминация, гр.

София, по писмо вх. № 8149/20.06.2024 г. (първоначално образувано пред Административен съд – Велико Търново - адм. д. № 587/2023 г.).

С протокол за разпределение от 20.06.2024 г. делото след образуването му е разпределено на принципа на случайния подбор (чл. 9 от ЗСВ). С Вх. № 8244/24.06.2024 г. ищецът е подал молба, като на същата дата съдията-докладчик се е произнесъл по същата.

На 24.06.2024 г., с Определение № 908, на основание чл. 104, т. 4 от ГПК във вр. с чл.

118, ал. 2 от ГПК е прекратено производството гр. д. № 1367/2024 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, като делото е изпратено по родовата и местна компетентност на Окръжен съд – Велико Търново

Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Цитираната разпоредба представлява национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие и е самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Препращането към чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС води до извода, че активнолегитимирани да предявят иска по чл.

2б от ЗОДОВ са частноправните субекти, които са носители на правото по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Такова съждение можем да направим и от тълкуването на разпоредбата на чл.

2б, ал. 2 от ЗОДОВ. Критериите, които националния закон регламентира в чл. 2б от ЗОДОВ и въз основа, на които съдът преценява дали органите на съдебната власт са допуснали нарушението по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС са примерни, като следва да бъдат съобразени и стандартите, установени в решенията на Европейския съд по правата на човека по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, всяко лице при определяне на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Правото на обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ е обусловено от установяване на действия или бездействия от длъжностни лица на правосъден орган или органи, довели до 4 забавяне развитието на съдопроизводството по конкретен спор и неприключването му в рамките на срок, който обективно, според конкретните обстоятелства на случая, и в съответствие с утвърдените стандарти на правовата държава и в практиката на ЕСПЧ може да бъде приет за разумен. Отговорността по ЗОДОВ е на Държавата, която е длъжна да гарантира, че нейните органи и служители действат законосъобразно и добросъвестно, но в производството по този закон като страна по материалното правоотношение тя се представлява от процесуални субституенти. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ по иск по чл. 2б от ЗОДОВ Държавата се представлява от съответния съд или съдилища, които по твърдения на ищеца са нарушили правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Ако бавното правосъдие е следствие от дейността на няколко съдилища, разглеждали делото в рамките на исковия период, те носят солидарна отговорност, но кредиторът сам избира срещу кого да насочи претенцията си за обезвреда – спрямо всички съпричинители в условията на солидарна отговорност или на разделна такава, с оглед преценката му за приноса на всеки от тях, или спрямо един от съпричинителите за цялото задължение, съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, или за частта, съобразно неговия принос. При всяко положение процесуалният субституент, срещу когото е предявен искът, следва да има принос за настъпване на вредата, т. е. да е способствал в някаква степен за бавното правосъдие.