Решение № 9985 от 29.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9985 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110141754 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Ай Тръст“ ЕООД срещу Й. Г. И., с която са предявени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответната страна дължи на ищеца следните суми: 1 463 лв.

– главница, 172, 60 лв. – договорна лихва за период от 30.04.2023 г. до 07.02.2024 г., 42, 28 лв. – мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 01.05.2023 г. до 07.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 01.02.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.03.2024 г. по ч.гр.д. № 12580/2024 г. по описа на СРС, 88с-в.

В исковата молба се твърди, че между Й. Г. И. в качеството й на заемател и „Кредисимо“ ЕАД в качеството му на заемодател е сключен договор за паричен заем по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, като на 24.01.2023 г. в интернет страницата на заемодателя, заемателката е подала заявление за заем и е попълнила свои лични данни, след това е потвърдила, че е получила Стандартен европейски формуляр, касаещ договора и е натиснала бутон, обозначаващ, че е приела договора и общите условия към него. Съгласно сключения договор за кредит № ******* от 24.01.2023 г. на Й. Г. И. била предоставена в заем сумата от 1 500 лв. по предоставена от нея банкова сметка, уговорена била затрахователна премия в размер на 132, 40 лв. Уговорено било сумата да бъде върната до 31.05.2024 г. При кандидатстване за кредита Й. Г. И. избрала да обезпечи изпълнението на задължението си чрез поръчителство от „Ай Тръст“ ЕООД, като договорът за поръчителство бил достъпен чрез хиперлинк на сайта и е сключен посредство предоставен по телефона СМС код, изпратен на телефонния номер на заметаелката, т.е. по реда на ЗЕДЕУУ. По силата на сключения договор „Ай Тръст ЕООД“ предоставило гаранционна услуга, като се задължило да сключи със заемодателя 1

„Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство и да обезпечи като поръчител задълженията на ответника по неговия договор за кредит, като отговаря солидарно с него. Ищецът уведомил ответницата, че във връзка с неизпълнение на нейни договорни задължения по договора за кредит е получил уведомление от „Кредисимо“ ЕАД по чл. 143 ЗЗД. Сочи, че по сключения договор за кредит Й. Г. И. направила две плащания на 28.02.2023 г. – сума в размер на 229, 48 лв. и на 02.05.2023 г. сума в размер на 245, 74 лв. На 23.02.2023 г. „Ай Тръст“ ЕООД изпълнило задълженията си на поръчител и погасил всички дължими от ответника суми, а именно: : 1 463 лв. – главница, 172, 60 лв. – договорна лихва за период от 30.04.2023 г. до 07.02.2024 г., 42, 28 лв. – мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 01.05.2023 г. до 07.02.2024 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Й. Г. И., подаден чрез адв. Д., в който исковете се оспорват като неоснователни. Според ответника договорът за кредит № ******* от 24.01.2023 г. е нищожен поради противоречието му със закона /чл. 26, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите във вр. чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 и т. 11, чл. 19 от Закона за потребителския кредит/. Счита, че договорът за поръчителство от 24.01.2023 г. е нищожен тъй като противоречи на добрите нрави, а също така е и недействителен, доколкото е сключен във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост като води до неравновесие в правата на страните /чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП/. Твърди, че съгласно уговорките в договора, за да може кредитополучателят да си осигури бързина на разглеждането на заявлението, той е принуден да сключи договор за поръчителство. Сочи, че видно от приложение № 1 към договора за поръчителство Й. Г. И. била задължена да заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 1 580, 62 лв., независимо дали ще се стигне до отговорност на поръчителя. Счита, че така уговорена клаузата е неравноправна, освен това със същата се цели да се получи едно допълнително възнаграждение по договора за потребителски кредит. Сочи, че „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД са свързани лица, а със сключването на два отделни договора се цели да се избегне включването на възнаграждението за поръчителя в годишния процент на разходите /ГПР/, каквото всъщност е било дължимо, тъй като тази услуга е задължителна за сключването на договора. Твърди, че ако е било включено възнаграждението на поръчителя, то ГПР щял да надхвърли законоустановения максимален размер. По отношение на договора за поръчителство сочи, че крайният резултат на сключения договор противоречи на общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Накърняването на добрите нрави се изразявало и в нееквивалентност на престациите по договора. Сочи, че възнаграждението на поръчителя надхвърля размера на заетата сума, а по-слабият участник в оборота се третира недобросъвестно, за което блага черпи собственикът на капитала на поръчителя, а именно кредитодателят. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени претенции, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 вр. чл.

415 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 12580/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 27.03.2024 г.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и в изпълнение на дадени указания заявителят е подал установителен иск в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 2

ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността:

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 29.04.2025 г. са отделени като безспорни и признати между страните обстоятелствата, че между Й. Г. И. и „Ай тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 24.01.2023 г., както и че между Й. Г. И. и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ******* от 24.01.2023 г.

По делото не се спори, че на 24.01.2023 г. между Й. Г. И., в качеството на кредитополучател, и „Кредисимо“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит № *******, по силата на който „Кредисимо“ ЕАД предоставило на Й. Г. И. сумата в размер на 1 500 лв., която следва да бъде върната на 16 равни месечни вноски или ищецът се задължил да върне общо сума в размер на 1 632, 24 лв. Уговореният лихвен процент бил 20, 00 %, а годишният процент на разходите – 21.94 %. Страните не спорят, че сумата по договора за кредит е усвоена от ищцата. Няма спор, че съгласно чл. 4, ал. 1 ищцата следвало да сключи договор за поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД с цел обезпечение на договора за потребителски кредит.

Безспорно между страните е, че на 20.10.2021 г. между Й. Г. И. и „Ай тръст“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство с цел обезпечаване на гореописания договор за кредит. По силата на този договор, ищцата следвало да заплати сумата от 1 580, 62 лв., отново разпределена на 16 месечни вноски.

Сключеният между Й. Г. И. и „Кредисимо“ ЕАД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПКр, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) – в този смисъл и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК.

В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ, чл. 9 – чл. 11 ЗПК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент 3 на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 21,94 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, като не се надвишава максималният размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „Ай тръст“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.