Определение № 148 от 12.02.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 148 гр. Шумен, 12.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500018 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба вх. №19703/23.12.2024 г. (п.кл.

19.12.2024 г.) от адв. М. И. при АК – Разград, пълномощник на заявителя Ж.К. „....“ бл. 7, вх.

В, представлявана от професионален домоуправител „Интербизнес Лайгъл Кънсалт“ ЕООД, против определение №3090 от 19.11.2024 г., постановено по ч.гр.д. №2143/2024 г. по описа на ШРС, с което е обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №975/16.08.2024 г..

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение.

Сочи се, че на 14.11.2024 г. била изпратена до ШРС чрез пощенски оператор „Мибм експрес“ ООД искова молба, ведно с приложенията към нея (прилага известие за доставяне), като предявеният установителен иск е бил разпределен на същия съдия, постановил обжалваното определение. Независимо от това заповедният съд приел, че не са налице доказателства по смисъла на чл. 415, ал. 2 от ГПК за предявения иск. В случая следвало да се приеме, че е служебно известно на съда за извършените процесуални действия в срок. Сочи практика на ВКС в този смисъл (определение №11/25.01.2023 г. по ч.гр.д. №3917/2022 г., ІV г.о.). Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения едноседмичен, чрез надлежно упълномощен адвокат на страна, която има правен интерес от обжалването му, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Производството по ч. гр. д. №2143/2024 г. по описа на РС - Шумен е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от частния жалбоподател Ж.К. „....“ бл. 7, вх. В, представлявана от професионален домоуправител „Интербизнес Лайгъл Кънсалт“ ЕООД, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против С. А. Ч. от с. ...., обл. Шумен за сумите, посочени в заявлението.

Въз основа на заявлението е издадена заповед №975 от 16.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение за заявените претенции.

1

Препис от заповедта е изпратен на длъжника на посочения в НБД „Население" настоящ адрес в с. ...., обл. Шумен, общ. Шумен, ул. „....“ №2, както и на посочения в заявлението постоянен адрес, съвпадащ с постоянния му адрес в гр. Шумен, ул. „....“ №113.

Същият не е открит на посочените адреси. Изготвена е справка за действащите трудови договори и справка за осигуряване, от които се установява, че за лицето няма регистрирани действащи трудови договори и данни за подадени декларации по Наредба №Н-13 към КСО.

С разпореждане №2713/10.10.1024 г. в изпълнение на задълженията си по чл. 415, ал.

1, т. 2 от ГПК, ШРС е указал на заявителя, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което може да предяви иск за установяване на вземанията си против длъжника в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. В разпореждането се съдържа и указание към заявителя, че в същия срок следва да представи по делото доказателства за предявяване на иска срещу длъжника, като при неизпълнение /непредставяне на такива/ в едномесечния срок, заповедта за изпълнение по отношения на длъжника ще бъде служебно обезсилена.

Съобщението до заявителя, ведно с препис от разпореждането е връчено на представител на дружеството - заявител на 15.10.2024 г.

С обжалваното определение, след като е констатирал, че в указания едномесечен срок, изтекъл на 15.11.2024 г., не са представени доказателства за предявяване на иска за установяване на вземанията на заявителя, районният съд, на основание чл. 415, ал. 5 ГПК е обезсилил издадената заповед.

С частната жалба е приложено известие за доставяне на писмо R номер 2110013959281 с подател М. И.; „Интербизнес лийгъл кънсалт“ ЕООД и в което е отразено, че е получено от деловодител на ШРС на 15.11.2024 г..

Към момента на постановяване на обжалвания акт, по делото не са били приложени доказателства за предявяването на иска по чл. 422 ГПК против длъжника С. А. Ч.. Фактът, че заявителят не е представил доказателства пред заповедния съд за предявяване на иска не се оспорва и от заявителя /твърдения в тази насока не се съдържат в частната жалба/.

С оглед изясняване на делото от фактическа страна, въззивната инстанция, на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК, извърши справка в ЕИСС и в деловодството на ШРС, при които се установи, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК против длъжника действително е бил предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Съдът констатира, че на 15.11.2024 г. в ШРС е образувано гр. д. №2947/2024 г. по искова молба на заявителя, чрез адв. М. И. за вземанията, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК и разпределено на съдия докладчик Л.Д.Г.-М.

Видно от пощенското клеймо на плика, приложен към делото, искова молба, макар и регистрирана с вх. №17387/15.11.2024 г. (когато фактически е постъпила в съда), е била изпратена чрез пощенски оператор „Мибм експрес“ ООД на 14.11.2024 г..

При така установените факти съдът приема, че обжалваното определение е правилно.

На първо, следва да се подчертае, че съществуващата към момента формалност в заповедното производството предполага неотменимо и налично задължение на заявителя да уведоми заповедния съд за предявяването на иска си, с което да се препятства обезсилването на заповедта за изпълнение. Според бъдещото изменение на чл. 415, ал. 5 от ГПК и влизането му в сила от 01.07.2025 г. заявителят повече няма задължение да уведомява заповедния съд за подаването на иска си, а само следва да е подал исковата молба в едномесечния законов срок. В този случай заповедният съд следва да извърши служебно самостоятелна проверка или при необходимост да изиска допълнително данни от заявителя за предявяването на иска, но не би имал основание да обезсилва заповедта за изпълнение, тъй като служебното начало по чл. 7 от ГПК в този случай е водещо. Законодателят с поредицата от изменения на чл. 415, ал. 5 от ГПК, /в сила от 01.07.2025 г./ прехвърля тежестта на проверката дали е иницииран от заявителя исков процес по указание на 2 заповедния съд, именно на този съд/ задължава го както се посочи служебно да следи за предявяването му/, като освобождава заявителя /ищеца/ от задължението да уведомява заповедния съд за подаването на такъв иск, като обезсилването на заповедта за изпълнение може да се осъществи само в хипотеза, че искът не е предявен в едномесечния срок без да поставя допълнителни условия и тежести на заявителя.

Тази бъдеща облекчена регламентация, сведена само до предявяването на иска, е неприложима в случая доколкото първоначалното й действие от 01.07.2024 г. е отложено с една година, съгласно изменението в ГПК, бр. 67 от 2024 г., а именно започва да действа, считано от 01.07.2025 г., както се посочи. Ето защо, предвид установените данни по делото, следва да се приеме, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е бил предявен от заявителя на 14.11.2024 г., т. е. в законоустановения едномесечен срок, но в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК – до 15.11.2024 г. не е изпълнил указанията на заповедния съд да представи доказателства за предявяването на иска. Безспорно се установява, че към момента на постановяване на обжалвания акт, по делото не са били приложени доказателства за предявяването на иска по чл. 422 ГПК.

В настоящия случай не е налице хипотезата, съгласно приетото в т. 2 изр. последно от ТР №6/14.03.2014 г. по т.д. №6/2013 г. на ОСГТК на ВКС и цитираната от жалбоподателя практика, като изключение на правилото заявителят да уведоми заповедния съд за предявяването на иска, когато съдът по заповедното производство е извършил съдопроизводствените действия по предявения в срок иск – искът е предявен и разпределен на съдебния състав, разглеждал заявлението за издаване на заповед за изпълнение, фактът на предявяването на иска му е служебно известен и следва да бъде съобразен (чл. 155 от ГПК).

В случая съдебният състав произнесъл се по заявлението за издаване на заповед за изпълнение и постановил обжалваното определение, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е различен от съдебния състав, на който е разпределено делото, образувано по постъпилата искова молба по реда на чл. 422 от ГПК.

Съдът по заповедното производство би могъл да извърши справка единствено, ако представените му доказателства са неясни или съдържат противоречиви данни, но не и при липса на такива, какъвто е случаят. В този смисъл е и съдебната практика /определение № 123/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на ВКС, определение № 53/25.01.2010 г. по ч. т. д.

№ 16/2010 г. на ВКС и други/.

Предвид изложеното, обжалваното определение ще следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Шуменският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №3090 от 19.11.2024 г., постановено по ч. гр. д.

№2143/2024 г. по описа на ШРС, с което е обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №975/16.08.2024 г..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4