Решение № 8659 от 11.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8659 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110118121 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

И щ е ц ъ т „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК 208597211, в качеството си на правоприемник на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, е предявил срещу ответника С. К. М., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2221,55 лева, представляваща изискуема главница по Договор за отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *** от 13.11.2018 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя с Договор за продажба и прехвърляния на вземания от 27.07.2022 г., за което длъжникът е уведомен, ведно със законна лихва за период от 29.08.2024 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 29.10.2024 г. по ч.гр.д. № 52674/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че между неговия праводател и ответника бил сключен Договор за потребителски паричен кредит за издаване и ползване на кредитна карта № *** от 13.11.2018 г., по силата на който ответникът е използвал кредит в размер на 1000 лева, като последният се е задължил да го върне ведно с уговорената възнаградителна лихва и такси.

Сочи, че длъжникът се е възползвал от правото да направи покупка на изплащане в търговски обект, като неплатените вноски за стоката се удържали от разполагаемия лимит.

Прави искане претенцията да бъде уважена. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за прекомерност на разноските на ответника.

1

Извън срока за отговор по чл. 131 ГПК (на 16.07.2025 г.), такъв е постъпил от ответника чрез адвокат, в който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че договор за кредит не е сключен, евентуално, че не е се установява сумата по него да е усвоена.

Възразява, че договорът е нищожен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10, т. 11, т. 12, т. 20, 23 и 24 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Възразява, че клаузите за такси не са индивидуално уговорени. Възразява за изтекла погасителна давност. Претендира разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Праводателят на ищеца в производството е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 29.08.2024 г. срещу ответника С. К. М., по което е образувано ч. гр. дело № 52674/2024 г. на СРС, III ГО, 87 състав и на 29.10.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника лично, като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, ответникът е подал мотивирано възражение, поради което на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза била издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело.

С влязло в сила определение от 07.05.2025 г. производството по делото по иска с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД за сумата от 1033,05 лева е прекратено на основание чл. 232 от ГПК и заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК в тази част е обезсилена с определение от 02.06.2025 г.

Предявен за разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК е установителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, по който в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че между първоначалния цедент и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер, както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключени договори за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

Според чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Според чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

В конкретния случай ищецът в заявлението за издаване на заповед за изпълнение твърди, че длъжникът е бил уведомен за прехвърлянето от неговия кредитор на 25.04.2024 г.

2

- към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, но това не се установява по делото, тъй като доказателства за изпратено уведомително писмо с обратна разписка не са представени. Към исковата молба е представено уведомление за цесия, изходящо от цесионера чрез пълномощник, както и пълномощни, заверени по реда на чл.

183 от ГПК, които в предоставения срок не са представени в оригинал, поради което не са приети като писмени доказателства по делото на основание чл. 183, ал. 1, изр. последно от ГПК. Няма спор, че по силата на принципа за свободата на договарянето (чл. 9 от ЗЗД) няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията (така и Решение № 137 от 2.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на III ГО на ВКС).

Безспорно е и че съобщаването може да стане с връчване на уведомлението до длъжника лично - както преди завеждане на делото, така и ведно с доказателства за упълномощаването заедно с преписа на исковата молба за отговор по чл. 131 от ГПК, което обстоятелство следва да бъде съобразено по реда на чл. 235 от ГПК. В настоящия случай, обаче, по делото липсва изходящ от стария кредитор или негов пълномощник документ, а уведомленията изхождащи от ищеца като лице, което твърди, че е материалноправно легитимирано да получи изпълнението на основание чл. 183, ал. 1, изр. второ от ГПК са изключени от доказателствата по делото, поради което цесионерът, действащ като пълномощник на цедента, не е установил, че е изпратил уведомлението за извършената цесия, както и въобще да е правил опит за връчване на уведомлението от името на стария кредитор.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от приетото по делото и неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза, на което съдът дава вяра, се установява, че страните са обвързани от облигационно правоотношение, възникнало по Договор за потребителски заем № *** от 13.11.2018 г. (Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер ***), по силата на който ищецът е отпуснал на ответника револвиращ кредит в размер на 1000 лева, усвоен чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит в размер, посочен на стр. 1 от договора, от 347,45 лева, за покупка на стока - смартфон, а ответникът е следвало да върне сумата в размер на 413,96 лева на 5 месечни вноски в размер на 69,49 лева всяка, до 01.05.2019 г.

От заключението по приетата счетоводна експертиза се установява, че заетата сума от 1000 лева е предоставена чрез ползване на кредитна карта, с която са извършвани плащания и тегления в брой, но не се установява, сумата от 347,45 лева да е заплатена като стойност на заявената от потребителя стока – мобилен телефон. Фактът на предаването на картата освен това също не се установява без съмнение по делото.

Същевременно, към процесния Договор за потребителски заем № *** от 13.11.2018 г.

(Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер ***), приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за 3 плащане. По силата на чл. 11, ал. 1, т.т. 9 и 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер предоставения кредит.

В Договора за потребителски заем № *** от 13.11.2018 г. не е посочен процент на ГПР – сочи се ГПР от 0,00%, както и приложимия лихвен процент – сочи се лихва в размер на 0,00%. Ето защо договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, същият не отразява по ясен и разбираем начин лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита.

При липса на посочен лихвен процент и процент на разходите, според изискванията на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК в относимата към правоотношението редакция на ЗПК (доп. ДВ. бр.51 от 19 Юни 2018г.) приложение следва да намери санкцията на чл. 22 от закона, според която когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато договорът за потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Освен това, ако недействителността по чл. 22 от ЗПК се установи в производството по чл. 422 ГПК, какъвто е настоящия случай, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита (така Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на IV ГО на ВКС).

В хипотезата на чл. 23 ЗПК задължението на длъжника да върне чистата стойност на кредита представлява законова последица от недействителността на договора. В този случай настъпването на предсрочна изискуемост или на падежа по погасителния план е ирелевантно. Чистата стойност на кредита, подлежаща на връщане от длъжника, се формира по размер след отчитане на получената от длъжника като кредит сума и приспадане от нея на реално платените по недействителния договор суми на кредитора, включително за лихви 4 и други разходи (така Решение № 116 от 29.04.2026 г. по т. д. № 1921/2025 г. на I TO на ВКС). Ето защо доколкото договорът за кредит е сключен на 13.11.2018 г., дори да се приеме, че вземане за главница е възникнало, независимо от извършваните плащания по кредита, надвишаващи неговата чиста стойност, установени чрез заключението по счетоводната експертиза в размер на 1765,43 лева, вземането би се явило и погасено по давност на основание чл. 110 от ЗЗД, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено на 29.08.2024 г., поради което давността за чистата стойност на кредита е изтекла.