Решение № 43 от 05.03.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Ловеч, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА М.А

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г.А като разгледа докладваното от ТАТЯНА М.А Въззивно гражданско дело № 20254300500682 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 490/23.10.25 г. постановено по гр.д.№ 31/25 г. РС – Ловеч е прогласен за нищожен, по предявения от П. Г. П., ЕГН **********, с адрес:

***, чрез адв. Н. М. М., ***, иск с основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.

22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителските кредити, Договор за кредит № 720031248680/ 21.06.2023 г, сключен между П. Г. П., с горните данни, и „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Димитър Хаджикоцев“. Присъдени са разноските по делото.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 1342/ 12.11.2025 година о т „ТиБиАйБанк“ ЕАД, ЕИК 131134023, представлвано от юриск. К.

З . . Считат, че решението е неправилно и молят да бъде отменено изцяло и отхвърлен предявения иск. Излагат съображения, че по отношение на застраховката не се касае за допълнителна услуга, която да е задължително условия за сключване на кредита. Твърдят, че договорът за застраховка е отделно правоотношение с трето лице и е по желание на кредитополучателя.

Посочва, че по тези техни възражения първоинстанционният съд не е изложил 1 мотиви. Позовават се на съдебна практика. При тези съображения молят да бъде отменено атакуваната решение изцяло и отхвърлени предявените искова, като им бъдат присъдени разноските, като правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Подаден е писмен отговор вх. № 14413/ 15.12.2025 година от адв. Н. М., ***, като пълномощник на П. Г. П.. Счита постановеният съдебен акт за правилен, законосъобразен и постановен съгласно материалния и процесуалния закон и трайно установената съдебна практика. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение в атакуваната част, като им бъдат присъдени и разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски по делото.

В съдебно заседание въззивникът не се представлява.

Въззиваемата страна не се явява и не се представлява , представено е писмено становище.

От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 31/ 2025 година по описа на Ловешкия районен съд, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за установено следното:

От представените по делото писмени доказателства, е видно, че на 21.06.2023 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД – София, в качеството на заемодател, и П. Г. П. е сключен Договор за потребителски кредит № 720031248680 по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сума в размер от 4 000 лева. В договора била уговорени и застрахователни премии BANK ЖИВОТ АГЕНТ с общ размер 2 312.21 лева. Посочено е, че общия размер на кредита е 6 312.21 лева. Съгласно клаузите на договора чл.

10, П. се задължил да върне сума в общ размер на 13 094.28 лева в срок от 59 месеца, на равни погасителни вноски от 221.93 лева, като последната с падеж 05.06.2028 година в размер на 222.34 лева, вносими на пето число от месеца.

Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент по заема - 34.12 % и годишен процент на разходите – 39.92 %. В случай на забава на дължимите плащания, кредитополучателят дължи и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието, както и всички разходи в случай на съдебно претендиране на вземането.

Съгласно представено заявление-декларация

2 за установяване на договорни отношения длъжникът е дал съгласие за обработване на лични данни и е заявил желание и дава съгласие да бъде сключена застраховка/и с конкретна фирма.

По делото в първоинстанционното производство е изслушано заключение на СЧЕ, като експертът е посочил, че посоченият в договора ГПР в размер на 39.92 е формиран на база главница в размер на 6 312.21 лева (сбора от отпуснатия кредит в размер на 4 000 лева + застрахователна прамия в размер на 2 312.21 лева) и възнаградителната лихва в размер на 6 782.07 лева. При направени изчисления за размера на ГПР при главница 4 000 лева и разходи 9 094.28 лева, формирани от застррахователната премия и възнаградителната лихва, се установява, че той възлиза на 82.18 %. По договора са платени общо 3 329.03 лева.

Депозирано е и заключение по СТЕ, чието заключение е, че договорът е сключен, чрез интернет страницата на сружеството-кредитор. Предоставена е възможностза избор, респ. отказ. След получено одобрение, без да е категоричен експертът е посочил, че не може да се избира/ отказва избор на допълнителната услуга. на допълнителна услуга – застраховка во процеса на кандидатстване за потребителски кредит. При постигнат резултат отказ и предоставените възможни причини за отказ, след тях няма такава, продиктувана от избора без застраховака. Изборът на услугата „застраховка“ влияе върху размера на ГПР.

От доказателствата по делото се установява, безспорно, че между страните е сключен договор за кредит за сумата от 4 000 лева при лихвен процент от 34.12 %, като общият размер на кредита е 6 312.21 лева, тъй като в ключ в а 2 312.21 лева, произтичащи от застрахователна премия по допълнителна услуга застраховки. Съгласно договора П. се задължил да върне сума в размер на 13 094.28 лева в срок от 59 месеца, на равни погасителни вноски от 221.93 лева, като последната с падеж 05.06.2028 година в размер на 222.34 лева, вносими на пето число от месеца. Съгласно договора годишен процент на разходите е уговорен в размер на 39.92 %. Размерът на дължимата сума по договорната лихва в кредита не е посочена, но при приспадане на общата главница от общата сума по договора се получава сума от 6 782,07 лева, която следва да е договорната лихва.

Безспорно в настоящото производство

3 ответникът-въззиваем е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на закона за защита на потребителите, поради което са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП, като при действието на чл. 7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи.

В конкретния случай, споразумението за допълнителни услуги – застрахователната премия, е нищожно по смисъла на чл. 23, вр. чл.22 от ЗПК.

Съображенията за това са следните. На първо място е нарушен чл. 10, вр. чл.

11, ал.1, т.11 от Закона за потребителски кредит за яснота и разбираемост. От приложения договор за потребителски кредит и погасителния план не е посочен размерът на възнаградителната лихва, като дължима сума, не е ясно какво се погасява с месечната внока по погасителния план, каква част е главница по кредита, по застраховките и договорна лихва са погасяват.

От приложения договор е видно, че застрахователните премии са включени в главницата по кредита, като върху тях е начислявана възнаградителна лихва, като по този начин се заобикаля разпоредбата на чл.

19, ал.4 от Закона за потребителския кредит. Касае се касае за допълнителни разходи, пряко свързани с кредита, съгласно § 1 от ДР на ЗПК. В този смисъл е и решение от 31.03.2024 година на СЕС по дело №С-714/22 г., съгласно което чл.3 б.ж от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 28.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието ГПР по смисъла на посочения чл.3 б.“и“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Освен това чл.10, §2 б.“ж“ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в ДПК не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл.3 б.“ж“ от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В процесния договор е видно, че застрахователните премии и таксата за 4 оценка на риска не са включени в ГПР в нарушение на чл. 12,т.9 от ЗПК, поради което съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК договорът е недействителен и потребителят дължи връщане само на главницата – чл. 23 от ЗПК.

Неоснователно е възражението, че сключване на застрахователен договор не е задължително, поради което те не следва да бъдат включени в ГПР. Действително формално е посочено, че сключването на застраховка е доброволно. Договорите са предварително изготвени, като няма безспорни данни кредитополучателят да е можел да влияе върху съдържанието на договора, а предвид на това, че застрахователните премии се изплащат заедно с погасителната вноска и по съществото си са разход по кредита – представляват по съществото си възнаграждение за обезпечение, заобикалят разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК ограничаваща размера на ГПР. Освен това клаузата за заплащане на застраховки, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Застрахователната премия е в общ размер на 2 312.21 лева и представлява повече от 50% от главницата по кредита.

При това положение при приложение разпоредбата на чл. 23 от ЗПК длъжникът дължи връщане само на главницата, като видно от данните по делото общо погасената сума по кредита е 3 329.03 лева.

Предвид изложените мотиви решение 490/23.10.25 г. постановено по гр.д.№ 31/25 г. РС – Ловеч е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на процеса на въззиваемата страна на основание чл. 78 от ГПК следва да бъдат придъсени разноски за адвокатско възнаграждение, като бъде съобразено направеното от насрещната страна възражение за прекомерност. Видно от приложения договор за правна помощ и пълномощно, въззиваемия е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1 575 лева.

Съгласно чл. 7, ал.2, т.1 и чл. 9, ал.1 от Наредба № 1 за минималните адв. възнаграждения съобразно цената на иска минималното адвокатско възнаграждение e в размер и на 459 лева за настоящата инстанция. Съдът като съобрази решение от 25.01.2024 година на СЕС по дело С-438/ 22 г., с оглед противоречие на така определените размери по наредбата с чл. 101, §1 и § 2 от ДФЕС, счита, че тези размери подлежат на преценка от съответния съд.

5

Съставът следва да съобрази вида на спора, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност, при зачитане принципа за достойно заплащане на труда. В конкретния случай, делото не е със фактическа и правна сложност, изготвен е отговор на въззивна жалба и становище, което преповтаря отговора, производството е протекло в едно открито заседание без да се явява представител на ищеца – въззиваем в настоящото производство, както и при отчитане обема на извършената работа, съдът счита, че минималният размер за предявените искове, определен в Наредба № 1 е прекомерен и непропорционален спрямо извършената работа, поради което следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 400 лева, представляващи 204.52 евро.

Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение 490/23.10.25 г. постановено по гр.д.№ 31/25 г.

РС – Ловеч.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Димитър Хаджикоцев“, на основание чл.

78 от ГПК да заплати на П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 204.52 (двеста и четири 0.52) евро, като претенцията в останалата част до пълния размер на сумата от 805.30 евро, представляващи 1 575 лева, отхвърля.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването (на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД – София – по реда на чл. 38, ал.1 от ГПК) при условията на чл. 280 и 281 от ГПК.