Решение № 1048 от 09.12.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1048 гр. Стара Загора, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20245530101847 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Ж. Б. Г. от гр.Стара Загора против „Фератум България” ЕООД гр.София.

Ищецът твърди, че на 13.02.2024г. между него, в качеството му на кредитополучател и ответника - в качеството му на кредитор, е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит №.............. По силата на договора, кредиторът предоставил на кредитополучателя сума в размер 3300 лв., при условия: лихвен процент - 23%; годишен процент на разходите /ГПР/ – 49,11%; брой вноски – 12; обща сума за връщане – 4059 лв.

Съгласно чл. 5 от договора, кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не можела да се отмени, нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Едновременно със сключването на договора за заем ищецът сключил и договор за поръчителство с посочено от кредитора дружество - Multitude Bank, за което дължал допълнително възнаграждение в размер на 3234 лв.

За използването на заем в размер 3300 лв. ищецът следвало да плати не описаните по договора 4059 лв., а обща сума в размер 7293 лв.

Видно от приложеното, издадено от кредитора удостоверение за наличие на задължение към него, ищецът дължал сума в размер 2822,35 лв. за такса за банкова 1 гаранция /услуга, предоставена от партньор на ответника.

Предвид гореописаната фактическа обстановка, договорът за заем бил недействителен.

При кандидатстване за потребителски кредит онлайн, потребителят трябвало да избере обезпечение по кредита, за което били предоставени две опции: да избере гаранция с Multitude Bank или личен гарант/поръчител, който да бъде одобрен от кредитора. Ако потребителят не избере нито една от опциите, нямало да успее да финалзиира искането, т.е. нямало да получи кредит.

Клаузата на чл. 5 от договора за заем възлагала в тежест за кредитополучателя да осигури обезпечение с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на кредитора. При внимателен прочит на съдърЖ.ието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, се налагало разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.

Условието било формулирано по начин, който да придаде вид, че съвсем друго лице поема задължение да е гарант на кредитополучателя пред кредитора и че този гарант предоставя някаква реална услуга, срещу която изглежда оправдано да му се плати възнаграждение, а всъщност кредитополучателят по този начин заплащал огромна възнаградителна лихва на кредитора, на която бил придаден вид, че представлява възнаграждение за гаранция. Счита, че в процесния случай възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от потребителя, който го заплаща, наред с другите парични задължение по договора за потребителски кредит.

Нещо повече, кредиторът по договора за потребителски кредит получавал плащане на възнаграждението за гаранта директно в патримониума си като сигурен доход, кумулиран към погасителните вноски. Така нареченото възнаграждение всъщност представлявало пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължало, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Същевременно, непредставянето на обезпечението по договора за заем /ако било възможно/ не водело до претърпяването на вреди или увеличаването на разходите за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора, а не след сключването на договора. Процесното възнаграждение водело до неравенство на правата на страните, тъй като така се създавали права само за едната страна по правоотношението - кредитора, която е икономически по силната страна, и не отговаряло на изискването за добросъвестност.

2

Счита, че възнаграждението за гаранта всъщност представлява допълнително възнаграждение за кредитора, под формата на т.н., скрита възнаградителна лихва, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19 ал. 4 ЗПК.

След справка в ТР по партидата на ответника, било видно, че едноличен собственик на капитала на ответника е именно дружеството „поръчител“ – Мултитют, така че двете дружества били несъмнено свързани и разделянето на едно задължение на отделни части между съсобствени дружества, с цел да се заобиколят разпоредбите на ЗПК, касателно ГПР, било заобикаляне на закона.

В случая, сумата, определена за възнаграждение за предоставената от дъщерното дружество гаранция, била разсрочена на 12 вноски, съвпадащи с падежа на вноските по договора за заем, дължими заедно с погасителните вноски за главница и лихва по договора за заем. С кумулирането на възнаграждението към вноските по погасителния план още от самото начало, то посоченият размер на разходите по кредита за потребителя - ГПР, нараствал значително с размера на възнаграждението от договора за предоставяне на гаранция. В случая, посоченото ГПР в размер 49,11% било абстракно посочено в някакъв размер, който формално отговарял на законовите изисквания, колкото да фигурира в процесния договор за заем. В случая, в ГПР не били включени всички разходи, водещи до оскъпяване на кредита, а именно таксата възнаграждение за гарант. Следователно, този разход, който бил известен изначално на кредитора, умишлено не бил включен в изчисляването на ГПР и ГПР бил посочен в размер, значително по-нисък от реалния, което водело до пълната недействителност на процесния договор за заем.

Не били необходими специални знания, за да се стигне до извод, че обявеният в договора за заем ГПР в размер на 49,11 %, при параметри: 3300 лв. - главница; 4059 лв.

- обща сума, която кредитополучателят следва да върне; 12 месечни вноски, в действителност е значително по-висок, при същата главница, същия срок на погасяване, но обща сума в размер на 7293 лв., ако възнаграждението, дължимо за дружеството гарант, е включено в ГПР, както би следвало, предвид, че кредиторът всъщност е един, макар и опериращ формално чрез две дружества.

Нещо повече, в случая кредиторът привидно дал възможност на кредитополучателите да изберат възможност личен гарант, за което той нямало да получи допълнително възнаграждение, но си запазил правото да не одобри личния поръчител, без да пояснява на какви изисквания той трябва да отговаря и защо би отказал. По този начин потребителят на практика бил принуден да сключи възмезден договор за поръчителство с Мултитюд банк, чрез който кредиторът си гарантира допълнителна печалба.

Счита, че отношенията между кредитора и потребителя следвало да се гледат в 3 цялост, без значение, че кредиторът формално е разделил задълженията на две свои дружества, с цел да заобиколи максимално допустимият размер на ГПР.

Счита, че при сключване на договора е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК, установяваща част от минимално необходимото съдърЖ.ие на договора за потребителски кредит, тъй като, макар в договора да се сочи общия размер на задължението на потребителя, не била налице яснота относно размерът на отделните задължения, от които е формиран. Това било така, доколкото не се установявала каква е общата стойност на задълженията след включване на установеното в договора за предоставяне на гаранция възнаграждение за поръчител.

Възнаграждението по договора за поръчителство, макар и формално да не се дължало на кредитодателя, значително оскъпявало кредита и следвало да се включи в общите разходи по същия и в общата стойност на задълженията /цитира съдебна практика/.

Относно ГПР, "Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдърЖ.ие законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК." /цитира съдебна практика/.

Следвало да се има предвид и най-актуалната практика, а именно - Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22 член 3, буква ж/ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябвало да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попадали в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и/, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Член 10, параграф 2, буква ж/ и член 23 от Директива 2008/48 следвало да се тълкуват в 4 смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж/ от тази Директива разходи, посочените разпоредби допускали този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Счита, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не се сочел действителният ГПР. Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация, с характер на заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, във вр. с чл. 68д, ал.

1 от ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора /цитира съдебна практика/.

Моли съда да признае за установено, че Договор за предоставяне на потребителски кредит №.............., сключен между ищеца и ответника, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК, а в условията на евентуалност да се признае за установено, че чл. 5 от процесния договор е нищожен, на някое от гореизброените основания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни.

Моли се да се приеме за неоснователно твърдението на ищеца, че процесният договор за кредит е нищожен.

По отношение на твърдения за нарушени разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК излага, че съгласно чл. 5 ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът предоставял своевременно на потребителя необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Тази информация била предоставена във формата на Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно Приложение № 2 от ЗПК. Такъв СЕФ бил предоставен на електронната поща на ищеца, при кандидатстването за кредит, с който последният се бил запознал.