Решение № 140 от 29.05.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Варна, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов при участието на секретаря Дебора Н. И.ова като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно частно наказателно дело № 20233100600209 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на гл. XXI от НПК и e образувано по частна жалба от Б. Д., чрез адв.В. Б. от АК-Варна, срещу протоколно определение на Районен съд-Варна от 10.01.2023г. по НЧХД №1755/2022 г., с което на основание чл.289, ал.1, вр.чл.24, ал.5, т.2 от НПК е прекратено наказателното производство по делото.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, постановен от районния съд въз основа на неоснователни изводи относно наличието на визираните в закона предпоставки за прекратяване на образуваното по тъжбата наказателно производство от частен характер. Сочи се, че частната тъжба е била изправена с оглед указаното от съда , като ясно е било посочен състава на деянието по чл.130, ал.1 от НК. С оглед на това се моли въззивната инстанция да отмени определението на ВРС за прекратяване на наказателното производство и делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По реда на чл.322 от НПК са постъпили писмени възражения от:

1. Подсъдимия В. Р., чрез адв.В. от ВАК.

В отговора на частната жалба се излагат доводи за необоснованост на същата. Според подсъдимия въпреки дадените две възможности частния тъжител не е изправил пропуските в тъжбата, нещо повече налице е още едно основание за прекратяване на производството и то е обстоятелството, че пропуските не са изправени в преклузивния шестмесечен срок.

1

2. Подсъдимия М. Я., чрез адв,И. А. от ВАК.

В този отговор фактически се повтарят възраженията на другия подсъдим, като от въззивния съд се иска потвърждаване на процесния съдебен акт.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивника, чрез своя процесуален представител поддържа жалбата, като по същество моли за отмяна на съдебния акт и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Адв.А. депозира писмено становище в подкрепа на отговора на въззивната жалба, а адв.Б. поддържа становището изложено в отговора на въззивната жалба , като по същество моли за потвърждаване на определението на ВРС

Съдът, след като се запозна с доводите изложени в жалбата, възраженията на подсъдимите и във въззивното съдебно заседание, както и с материалите по делото, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество обаче е неоснователна.

Производството пред Районен съд-Варна е било образувано въз основа на по частна тъжба от Б. Р. Д. срещу В. Н. Р. и М. Я. за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

На 18.10.2022г., ВРС с определение е оставил производството без движение и е дал възможност на частният тъжител с уточняваща частна тъжба да изложи ясен диспозитив на обвинението, срещу който двамата подсъдими да осъществят правото си на защита. Да се опише в какво се изразява изпълнителното деяние и в каква форма на съучастие двамата подсъдими са го осъществили. Постъпила е молба от процесуалния представител на частния тъжител адв.Б., която обаче, както и въззивната жалба не внася яснота в обстоятелствата, които са дали повод двамата подсъдими да бъдат предадени на съд. Втора възможност за изправяне на тъжбата е сторено и в процесното съдебно заседание, като отново нередовностите не са изправени, а е направено искане за даване на нова възможност да бъде сторено това с нова уточняваща тъжба. Вследствие ВРС е счел, че частната тъжба не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, като не съдържа обстоятелства относно предявеното обвинение. Не са посочени конкретни факти за обстоятелствата на престъпленията, които се претендират и начина на извършване на деянията от двамата подсъдими.

Така направеният извод от ВРС изцяло се споделя от настоящия състав на въззивния съд. Разпоредбата на чл.289, ал.1 от НПК задължава съдът който разглежда делото да го прекрати, когато в съдебно заседание се установят обстоятелствата визирани в законовия текст. Наред с общите основания на чл.24, ал.1 т.2-10, законодателят е предвидил и специална хипотеза приложима по делата от частен характер, а именно – хипотезата на ал.5 на чл.24 от НПК. В настоящия случай районния съд е приел, че са налице изискуемите 2 предпоставки на чл.24, ал.5, т.2 от НПК, а именно че тъжбата не отговаря на условията посочени в чл.81 от НПК. Доводите на първоинстанционния съд, напълно се подкрепят от съдебната практика и тълкувателната дейност на касационната инстанция /ТР №34/1990г.

ОСНК на ВС/. Когато са налице недостатъци, които опорочават тъжбата и искането от тъжителя за отстраняването им е направено след изтичането на шестмесечния срок или пък нередовностите са констатирани от съда и в даден от него срок частният тъжител не ги е изправил, наказателното производство от частен характер следва да се прекрати. В настоящия случай, съдията докладчик е констатирал недостатъци на подадената на тъжба, които не са отстранени. В хода на самото производство, предвид констатираната от ВРС необходимост, с оглед реализиране в пълна степен правото на защита на подсъдимите от уточняване на точните действия, с които на тъжителя е причинено твърдяното телесно увреждане е дадена възможност да се направи, което не е сторено. Изначално в тъжбата и уточнението към нея не са очертани съответните признаци на конкретните вменени с нея извършени от подсъдимите деяния. Задължение на частния тъжител е да посочи съответните обстоятелства, които следва формално да осъществяват признаците на състава на престъплението, обуславящи престъпността на деянието, като в този смисъл депозираната частна тъжба страда от непълнота на обстоятелствата за описаните и възведени престъпления. Тъжбата определя рамките, в които следва да се движи производството, и да се реализира правото на защита на обвиненото лице, като в същата следва ясно да са идентифицирани лицата и деянията на същите. Частният тъжител не е конкретизирал в тъжбата си точните действия от страна на подсъдимите. В частната тъжба не са конкретно очертани и посочени всички онези обстоятелства относими към престъпленията възведени на посочените от тъжителят лица, като липсата на елементи от техния състав прави същата процесуално недопустима. Действително тъжбата следва да съдържа единствено обстоятелствата на престъплението по повод на което тя се подава, не и правната му квалификация, което е от компетенцията на съда. Същата обаче е невъзможно да бъде определена без очертаване на всички обстоятелства релевантни към извършеното деяние, което от своя страна е предпоставка и за съответната наказателна отговорност на подсъдимите. Ето защо подадената тъжба пред компетентния съд от страна на пострадалия от престъпление, което се преследва по частен ред следва да съдържа задължителните реквизити по чл.81 от НПК, което от своя страна е абсолютна процесуална предпоставка за образуването на наказателно производство срещу извършителя на това престъпление. Дори в хода на въззивното производство не се правят усилие да се изяснят фактически обстоятелства, а се коментира единствено квалификацията на деянието, което е от компетенциите на съда.

Предвид гореизложеното, дотолкова, доколкото първоинстанционния съд е констатирал недостатъци в съдържанието на частната тъжба и същите не са отстранени, съдът правилно е счел, че започналото такова подлежи на прекратяване и съответно е прекратил същото на основание чл.289 ал.1 вр.чл.24 ал.5 т.2 от НПК.

Тук е редно да се отбележи, че както е посочено във възраженията е налице и друго 3 категорично основание в рамките на същата законова хипотеза, а именно уточнението е било извън рамките на срока преклудиращ правото да се инициира образуването на наказателно производство от частен характер

По изложените съображения, съставът на Окръжния съд в гр.Варна, като въззивна инстанция,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Районен съд-Варна от 10.01.2023г. по НЧХД №1755/2022 г., с което на основание чл.289, ал.1, вр.чл.24, ал.5, т.2 от НПК е прекратено наказателното производство по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4