Решение № 873 от 22.06.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 873 гр. Велико Търново, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20254110101558 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за кредит от 03.07.2023г.., по който ответникът е кредитор, а ищецът-кредитополучател.

Ищецът твърди ,че договорът за кредит е за сумата 950лв., който е следвало да де върнат за срок от седем месеца. Ищцата твърди, че съгласно договора, същият е следвало да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването му с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се одобрява от ответното дружество и в случай на неизпълнение на тези условия, се дължи неустойка в размер на 682,77лв., която се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по одобрения погасителен план. Ищецът счита клаузата за неустойката за нищожна по съображения изложени в исковата молба.Ищцата отправя искане съдът да прогласи за нищожна клаузата от договора за кредит, предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща чл.19 ал.4 от ЗПК. На следващо място, отправя искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 574,11лв., представляваща дадена без основание по договора за кредит, ведно със законната лихва,считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че клаузата за неустойка от процесния договор е действителна, по съображения изложени в отговора. Сочи, че ищецът е заплатил по договора за кредит сумата 1285,46лв. и искът му за връщане на сумата 574,11лв не би бил изцяло основателен в този претендиран размер. Моли за отхвърляне и исковата претенция.

Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 03.07.2023г. между ищеца Д. К. Д. и ответника «СТИК-КРЕДИТ“АД е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредитодателят СТИК-КРЕДИТ“АД 1 предоставя на ищеца кредит в размер на 950 лв., при ГПР 30,60% и лихвен процент 27%.

Погасяването на кредита се извършва на 7 погасителни вноски. Не е спорно между страните, че по договора е уговорено обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция, които да се одобрят от кредитора, а при неизпълнение – кредитополучателят да плати неустойка, която е включена към размера на погасителните вноски.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че ГПР, изчислен след като се вземат всички разходи по кредита, в т.ч.договорна лихва и неустойка възлиза на 150,75%. Вещото лице е посочило, че по процесния договор за потребителски кредит е платена сумата в общ размер 1285,46лв.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По делото не е спорно, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №***, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в размер на 950лв., като последния се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва на 7 вноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Не е спорно между страните, че в договора е уговорено обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, а при неизпълнение на разпоредбата на договора за предоставяне на обезпечение, страните са уговорили заплащане на неустойка, в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Съдът намира ,че клаузата на договора, в която е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение от длъжника след отпускане на кредита е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави. Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката цели да обезпечи изпълнението на задължението по договора и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват.

Уговарянето на неустойка извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции води до нищожността й, защото противоречи на принципа на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В разглеждания случай чрез неустойката се 2 цели да се прехвърли рискът от неизпълнение на задължението на кредитора преди отпускане на кредита да прецени платежоспособността на длъжника и да поиска обезпечение. Поради това неизпълнението на задължението на длъжника да предостави исканото обезпечение не води до възникване на вреди за кредитора по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, като последният не може да черпи права от собственото си неизпълнение и да начислява допълнителни разходи към погасителните вноски по договора за кредит. Липсата на реални вреди от непредоставянето на обезпечение свидетелства, че с неустойката се цели заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като се прикрие включването на допълнително възнаграждение за предоставяне на кредита, постъпващо като печалба в полза на кредитора, поради което клаузата на чл. 27 от договора е нищожна и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Посочените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Това води до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК.

С оглед изложеното искът по чл.124 ал.1 от ГПК за прогласяване недействителността на процесния договор за кредит е основателен и следва да бъде уважен.

По иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД.

В случая, предвид на това, че съдът приема, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, се дължи само чистата стойност на кредита.

Видно от заключението на СЧЕ ответникът е заплатил общо по кредита сумата 1285,46лв.

Предвид установената недействителност на договора за кредит съдът намира ,че сумата платена над дължимата главница от 950лв., се явява платена без основание, която сума възлиза на 335,46лв. Исковата претенция по иска по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД се явява основателна и доказана в размер на 335,46лв., които в евро са 171,52 евро, а за разликата над 171,52 евро до пълния претендиран размер от 574,11лв., които в евро са 293,54 евро, искът е неоснователен и недоказан в тази част.

Върху главницата от 171,52 евро следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба/05.05.2025г./ до окончателното изплащане.

По разноските:

С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 31,23 евро за държавна такса по иска по чл.124 ал.1 от ГПК, както и сумата 87,65 евро за разноски за възнаграждение за вещо лице, съразмерно на уважената част на исковата претенция по чл.55 ал.1 от ЗЗД.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса по иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД, с оглед изхода на спора и уважаване на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата в размер на 25,56 евро за държавна такса по иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД.

3

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати адв. П.-М. М. Б.- АК *** адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 евро с ДДС за осъществено в полза на ищеца безплатно процесуално представителство в настоящото производство.

Мотивиран от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Д. К. Д. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** срещу „СТИК – КРЕДИТ” АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление ***, че Договор за потребителски кредит №*** е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит.

ОСЪЖДА „СТИК – КРЕДИТ” АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. Д. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** сумата в размер н а 171,52 евро/сто седемдесет и едно евро и петдесет и две евро цента/ , представляваща извършено без основание плащане по Договор за потребителски кредит ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба /05.05.2025г./ до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД в частта за разликата над 171,52 евро до пълния претендиран размер от 293,54 евро, като неоснователен и недоказан в тази част.

ОСЪЖДА „СТИК – КРЕДИТ” АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. Д. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** сумата 31,23 евро /тридесет и едно евро и двадесет и три евро цента/ за разноски за държавна такса по иска по чл.124 ал.1 от ГПК, както и сумата 87,65 евро/осемдесет и седем евро и шестдесет и пет евро цента/, представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице.

ОСЪЖДА „СТИК – КРЕДИТ” АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адв. П. М. Б.-АК ***, личен №**********, с адрес *** сумата в размер на 245,42 евро с ДДС/ двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и две евро цента/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.

ОСЪЖДА „СТИК – КРЕДИТ” АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велико Търново държавна такса по иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД в размер на 25,56 евро/двадесет и пет евро и петдесет и шест евро цента/, както и 2,56 евро за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

4

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5