Решение № 287 от 27.03.2025, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 4123/2024
- Вид
- Решение № 287
- Подписан
- 27.03.2025
- В сила
- 29.04.2025
- Състав
- Антония Тонева
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3, ал. 1 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 5 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 287 гр. Стара Загора, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20245530104123 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.55 ЗЗД.
Ищецът *** твърди в исковата си молба, че на 01.11.2023 г. като заемател сключил с търговско дружество „Вива кредит“ АД, Договор за паричен заем Standart 30 plus № 5973254/01.11.2023 г. за сумата от 250 лева при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40.32 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49,48 %, със срок на заема 5 месеца, с дата на първата падежна вноска на 01.12.2023 г., с дата на последната (пета) падежна вноска на 30.03.2024 г. Погасителната вноска била определена в размер на 55,15 лева. В чл. 1, ал. 2 - 4 от договора е уговорено, че преди подписването му заемателят избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, като за извършената от кредитора допълнителна услуга заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи (чл. 1, ал. 3) за отпускане на паричен заем в размер на 71,95 лв., която следва да се заплати от заемателя разсрочено - на равни части, и да се включи в размера на всяка от погасителните вноски. В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено в 3-дневен срок от усвояването на сумата заемателят да предостави като обезпечение на задълженията му поръчителство от физическо лице, което трябва да отговаря на конкретно посочени условия, или банкова гаранция. Съгласно чл. 4, ал. 2 при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка за неизпълнение в размер на 48,00 лв., платима разсрочено ведно с погасителните вноски чрез еднаква по размер добавка към всяка от тях, платима на съответната падежна дата. По този начин размера на дължимата вноска ставал в размер на 79,14 лв., а общото задължение по договора възлизало на 395,70 лв.
По Договор за паричен заем № 5973254/01.11.2023 г. *** извършил дължимите 1 плащания съобразно разписаното в погасителния план, които са в общ размер 395,70 лева.
Изхождайки от предмета и страните по процесния договор - физическо лице (от една страна), което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по чл. 3, ал. 1 от ЗКИ (от друга страна), предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, се обосновава извод, че страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важали изискванията на специалния закон - Закон за потребителския кредит (ЗПК). В този закон законодателят определя строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителския кредит, уредени в глава Трета, чл. 10 и чл. 11 от ЗПК.
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност следва, че *** има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ищеца, в качеството му на физическо лице, е предоставен потребителски кредит за сумата от 250 лева, и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл. 24 от ЗПК - и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори (чл. 143 - чл. 148 от ЗЗП).
Счита клаузата, установяваща задължение за заплащане на неустойка в размер на 48,00 лв. по Договор № 5973254/01.11.2023 г., за нищожна като противоречаща на добрите нрави, поради установяването й при заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на чл.
11, т. 9 и т. 10 от ЗПК. По своята правна природа неустойката представлявала форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните. Поначало функциите на установена между страните неустоечна клауза са обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът следва да съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение било прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като може да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и 2 размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от заемодателя начин в чл. 4, ал. 1 от договора.
Следователно задължението за заплащане на неустойка по чл. 4, ал. 2 е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора.
Така установеното задължение не може да се характеризира като неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция на неустойката, същата може да има и санкционен характер. В случая неустойката била уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.
Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, чиято стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, се явява установено в разрез с добрите нрави. Това задължение всъщност съставлява скрито под формата на неустойка допълнително възнаграждение за кредитодателя.
Фактът, че с клаузата за неустойка всъщност е предвидено допълнително възнаграждение за кредитора се подкрепя и от начина, по който е установено това задължение, тъй като в договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски подобно на главницата и възнаградителната лихва.
По така изложените съображения клаузата, установяваща задължение за заплащане на неустойка, с което задължение разходите по кредита се увеличават, чрез добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, се явява нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави.
Клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, в размер на 71,95 лв., от Договор № 5973254/01.11.2023 г.,счита също за нищожна като противоречаща на добрите нрави, поради установяването й при заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК. Таксата за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита, представлява 3 установено задължение на заемополучателя, свързано с усвояване на кредита. Клаузата на чл. 1, ал. 3 се явява недействителна, тъй като по този начин заемодателя („Вива кредит“ АД) изисква заплащане на възнаграждение за присъщи му услуги. „Вива кредит“ АД предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадени от всеки потенциален клиент. Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изложеното и след като *** подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то заемодателят не следва да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите, без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране. Излага, че изискваната от „Вива кредит“ АД такса по чл. 1, ал. 3 от договора в размер от 71,95 лв. представлява пряк разход по кредита и следва да бъде включена при формирането на годишния процент на разходите (чл.
11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК). При включването на вземането за такса ГПР по договора неминуемо ще превиши лимита, императивно заложен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ако въобще става дума за предоставяне на каквато и да било допълнителна услуга, то тя следва да бъде включена в годишния процент на разходите, тъй като това е възнаграждение по самия договор за кредит /чл. 19, ал. 1 ЗПК/.
На следващо място сочи, че посоченият в договора ГПР от 49,48 % не отговаря на действителния приложен такъв в кредитното отношение, а действително приложения надвишава законовоопределения максимум. Следователно действителният ГПР, получен при включването в ГПР на начислените по договора такси за неустойка и експресно разглеждане, безсъмнено ще надхвърли максимално установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК праг.
Освен това, грешното посочване размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР и представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП.
Посочването в договора за кредит на стойност на ГПР, която не отговаря на действителната, а е по-ниска, представлява невярна информация, която следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора. Целта на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В случая клаузата за размера на ГПР е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да е предварително известен за реалното оскъпяване на ползвания от него финансов продукт, а некоректното посочване на размера на ГПР не му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това клаузата, регламентираща размера на ГПР, представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, за което 4 съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следял и служебно.
Разпечатката съдържа 27 от 137 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/efd66937-7ddd-43d9-9f5f-8c26a88395f3