Решение № 2184 от 14.04.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н И Е гр. София, 14.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, І Гражданско отделение,

2-ри състав, в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Евгени Георгиев при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 5667 по описа за 2019 г. и Р Е

Ш И:

[1] ОСЪЖДА

Столична община да заплати на:

1. Е.Й.М. следните суми:

- 30 000,00 лева на основание чл. 49, връзка чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от спъване на 27.02.2019 г. в повдигната тротоарна плоча, намираща се пред копирен център А.“ на бул. „Христо Ботев“ в гр. София, плюс законната лихва от 23.04.2019 г. до окончателното изплащане;

- 5 616,00 лева на основание чл. 49, връзка чл. 45 от ЗЗД обезщетение за имуществени вреди вследствие на увреждания от спъване на 27.02.2019 г. в повдигната тротоарна плоча, намираща се пред копирен център А.“ на бул. „Христо Ботев“ в гр. София, плюс законната лихва от 23.04.2019 г. до окончателното изплащане;

- 250,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;

2. на адвокати М.М. и А.М.-

1 595,48 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение;

3. на СГС – 1 420,64 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Е.М. е с настоящ адрес:*** община е с адрес в гр. София, ул. „********

[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

[3] Ако Столична община обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 710,32 лева държавна такса по сметка на САС. Ако тя обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

[4] УКАЗВА:

- на кмета на Столична община в тридневен срок от получаването на препис от настоящото решение да се свърже по телефона или електронната поща с адвокат М.М. и адвокат А.М., за да уговорят дата, час и място за провеждане на преговори в срока за обжалване на решението. Телефоните на адвокатите са ********* а техните електронни адреси са: <***********> и <***********.com>;

- на Е.М., че тя следва да присъства на уговорената среща;

- на адвокат М.М. и адвокат А.М., че най-късно с изтичането на срока за евентуален писмен отговор на евентуална въззивна жалба, следва писмено да уведомят съда дали кметът на Столична община е изпълнил указаното му, както и дали преговори са били проведени и кой е участвал в тях. Те не следва да уведомяват съда за резултата от преговорите.

При неизпълнение на указание от някоя от страните, съдът ще ѝ наложи глоба. След евентуалната размяна на книжа по евентуалното обжалване на решението, делото да се докладва на съдията за проверка дали са изпълнени указанията.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА

ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция.

I.

ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1.

На ищеца

[5] Е.М. заявява в искова молба от 23.04.2019 г., че на 27.02.2019 г. около 19:00 часа е вървяла по тротоара в района на площад „Македония“ и точно пред копирен център А.“ кракът ѝ е хлътнал в подвижна плочка, от което тя е паднала.

От падането тя е получила счупване и изместване на дясната раменна става, довели до болки и страдания за нея, които тя оценява на 30 000,00 лева. Е.М. е заплатила 5 616,00 лева за лечението си.

[6] Тротоарът е бил собственост на ответника Столична община (Общината) и тя и нейните служители са били длъжни да го поддържат в безопасен вид. Поради неизпълнение на това тяхно задължение, ищцата се е наранила, а Общината не ѝ е заплащала обезщетение за неимуществените вреди от увреждането. Ето защо Е.М. моли съда да осъди Общината да ѝ заплати:

- 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва върху обезщетението от 23.04.2019 г. до окончателното изплащане;

- 5 616,00 лева обезщетение за имуществени вреди плюс законната лихва върху обезщетението от подаването на исковата молба до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-8).

2.

На ответника

[7] Общината е подала писмен отговор и е оспорила иска. Тя е заявила, че:

1. ищцата не се е наранила от хлътване на крака ѝ в подвижна плочка;

2. тя не е претърпяла твърдените вреди

3. търсеното обезщетение е прекомерно. Затова

Общината моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 40-42).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА,

СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО

ДОКАЗАТЕЛСТВА

1.

Обстоятелства, които съдът установява

[8] Не се спори, че Е.М. е била родена на *** г. Тя е работила като учител, след което се е пенсионирала, за да помага на семейството на дъщеря си свидетелката Я.в отглеждането на големия ѝ син. Той е страдал от детска церебрална пареза и е имал и все още има нужда от всекидневни грижи и рехабилитация. Свидетелката Я.и съпругът ѝ свидетелят Я. много са разчитали на Е.М. в грижите за техния болен син, защото те са работили от понеделник до петък. През събота и неделя тя е ходила на вилата си, където се е грижила за двора си (показанията на свидетелите Я.и, л. 82-85).

[9] От седем години свидетелят Ц. работи за фирмата, която е собственик на копирен център А.“, който се намира на ъгъла на ул. „Бистрица“ и бул. Христо Ботев“ в София. Плочките на тротоара пред магазина са били криви и издадени нагоре и свидетелят Ц. е виждал как пешеходци са се спъвали и падали.

[10] Затова на 18.01.2019 г. той е изпратил писмо по електронната поща до Инспектората на Общината, с което го е уведомил за проблема с плочките, както и, че се е стигнало до случай, при който пешеходец се е спънал, наранил се е и е оставил локва кръв след себе си. В писмото си свидетелят Ц. е описал точното местоположение, където това се е случило, и е предоставил трите си имена и мобилен телефон. Общината не му е отговорила (електронното писмо, л. 24; показанията на свидетеля Ц., л. 80-гръб).

[11] На 27.02.2019 г. около 19:00 часа Е.М. е вървяла по тротоара в района на площад „Македония“ в град София. Пред копирен център А.“ тя се е спънала в надигнати плочки, паднала е и си е счупила дясната раменна кост в горната част, като раменната става се е изкълчила. От падането тя също е получила кръвонасядания в областта на дясната мишница и предмишница, както и контузия с кръвонасядания по гърба и кръста (показанията на свидетелите Х., Я. и Я.а, л. 84; заключението на вещото лице д-р М., л. 71-74).

[12] Вследствие на силния удар Е.М. е била в такова психическо и физическо състояние, че не е могла да се изправи. Тя е останала на земята, плачела е, изпитвала силна и остра болка в цялото тяло, имала е кръв по лицето, която е течела от носа ѝ (показанията на свидетелите Х., Я. и Я.а).

[13]

Веднага след като са разбрали за случилото се, близките на Е.М. са я завели в болница „Пирогов“. Там са я прегледали ортопед и неврохирург и специалист по вътрешни болести. Лекарите са изследвали счупването и са установили, че главата на лявата раменна става на Е.М. е била раздробена и е трябвало да се подмени с изкуствена, което те са направили на 06.03.2019 г. (показанията на свидетелите Х., Я. и Я.а; епикризата, л. 14-17; заключението на вещото лице д-р М.).

[14]

За 42-45 дни увредената ръка на Е.М. е била в ортеза с отвеждане от 45 градуса.

Рехабилитацията и физиолечението са започнали след 45 ден от операцията. В продължение на 60-75 дни ищцата не е можела да извършва ежедневните си дейности, включително тоалет, като е имала нужда от постоянна помощ от роднините си. Е.М. се е възстановила за около осем месеца.

[15]

Към момента на прегледа на Е.М. от вещото лице, обемът на движението на увредената ѝ ръка не е бил пълен, като тя е могла да движи ръката си: напред до 120 градуса; назад до 25 градуса; настрани до 100 градуса; навътре до 10 градуса. Вътрешната ротация е била до 60 градуса, а външната до 70 градуса. Не се очаква обемът от движения да се възстанови напълно, но е достатъчен за ежедневната дейност на ищцата (заключение на експертиза л. 74; показанията на вещото лице д-р М., л. 78-79)

[16]