Решение № 149 от 23.06.2025, Окръжен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Монтана, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20241600500041 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260008 от 28.03.2023 г., постановено по гр. дело № 1634 по описа за 2019 г. Районен съд-Лом признал за установено по отношение на Т. А. С. и Т. А. Т., че „хххх ЕООД, ЕИК 111562002, е изключителен собственик по давностно владение при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС, с владение, установено в края на 2006 г. и продължило непрекъснато повече от 10 години до предявяването на иска на 12.09.2019 г., на ПИ с идентификаторххххпо КККР, одобрени със Заповед № РД-18-1839/13.11.2018 г. на изп.директор на АГКК, с адм.адрес: с. Д д , обл. М , м. Ар-М , площ от 2429 кв.м., предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – ливада, трета категория, номер по предходен план 001080, при граници/съседи ПИ с идентификатори: хххх х хххх На основание чл. 537, ал. 2 ГПК съдът отменил Нотариален акт за собственост на недвижим имот №х т. хххх, рег. № х д. №х 486/22.04.2019 г. на нот. Ст. Станчев, рег. № 577 в РНК, р-н на действие ЛРС.

Недоволни от така постановеното решение останали Т. С. и Т. Т., които 1 го обжалват, чрез своя процесуален представител адв. Б. Н., като излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че не е доказан началният момент, от който е започнало владението на ищеца, като се излагат съображения, че имотът от 2006 г. до 2016 г. не е владян от никой.

Посочва се, че ищецът като търговец е следвало да отразява имуществото на предприятието си в счетоводството. Изтъква се, че договорите за заем за послужване са без достоверна дата и обвързват единствено лицата, участвали при сключването им. Сочи се, че в нарушение на процесуалните норми е допуснато допълнително заключение по комплексната техническа експертиза, като е назначено вещо лице, което няма специални знания. Поддържа се, че съдът в нарушение на диспозитивното начало, без наличие на твърдения в тази насока, е приел, че ищецът е извършвал действия по управление на имотите си, в това число и наличието на държане от друг правен субект.

Излагат се твърдения, че ищецът не е завладял имота, тъй като не е осъществявал дейност, както и поради факта, че върху имота не е поставена ограда. Посочват, че цехът и изграждането на ограда е станало незаконно поради липсата на разрешение. Твърдят, че със сключения договор за доброволна делба са прекъснали твърдяното от ищеца владение. Съобразно изложеното искат от съда да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ххххх“ ЕООД, чрез своя пълномощник адв. К. Б., с който същата се оспорва като неоснователна. Релевират се доводи за законосъобразност на решението, като се сочи, че съдът е служебно задължен да провери дали владението е било непрекъснато, предвид въведените в исковата молба твърдения, че през целия период между 2006 г. и 2019 г. то е било явно, несъмнено, спокойно и необезпокоявано. Поддържа, че владението е започнало средата на м. декември 2006 г., като този начален момент е конкретизиран в първото съдебно заседание. Оспорва, че сключването на договор за доброволна делба е прекъснало владението му. Моли съда да потвърди решението и да присъди сторените пред въззивната инстанция разноски.

Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

2

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирани лица, имащи правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че процесния имот е възстановен с Решение № 16/20.09.2002 г. на ПК-Лом на наследниците на М С З който имот по силата на договор за доброволна делба от 01.12.2010 г. е поставен в дял на дъщеря му А Ма А . С Нотариален акт за собственост на недвижим имот №х. ответниците бххххили признати за собственици по наследство на същият този имот. Съдът приел за установено, че ищецът осъществява фактическа власт по отношение на процесния имот от края на 2006 г., като ползвал целия имот, изградил постройка „сушилня за дървесина“ и прекарал през него въздушен тръбопровод за трина. Приел, че макар ищцовото дружество да е прекратило стопанската си дейност през 2012 г., до настоящия момент то извършвало действия по управление и разпореждане с имота, като със сключените през 2011 г. договори по чл. 229, ал. 1, пр. 2 ЗЗД то продължило да владее имота чрез заемателят „ххххх“ ЕООД, който бил държател. Съдът приел, че сключеният договор за доброволна делба и последвалият нотариален акт за собственост не представляват действия, с които ответниците са отблъснали владението на ищеца. В заключение приел, че владението на „ххххх“ ЕООД било явно, необезпокоявано и непрекъснато, поради което уважил иска за собственост и отменил нотариалния акт, с който ответниците се легитимирали като собственици.

Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа стана се установява следното:

От представеното Удостоверение за наследници е видно, че Еленка Петрова С. и Ах М Ах са наследници на М С З , който е починал на х г.хххх На 20.09.2002 г. с Решение № 16 на Поземлена комисия – гр. Лх е възстановено правото на собственост на наследниците на М о С З в съществуващи стари реални граници на следният имот: Ливада от хххдка, трета категория, в местността „ххх имот № х по хкартата на землището, при съседи № 000081 ха МТ, №хх 001070 Стопански двор на ДПФ и № 001074 на ДПФ.

На 01.12.2010 г. между Е П С. и А М Ан е сключен договор за 3 доброволна делба на съсобствените им недвижими имоти, съгласно който в дял на А са отредени шест имота, част от които е процесния имот, индивидуализиран в договора като ливада в землището с. Д д , общ. Л , в местността хххх“ с площххх дка, от масив № 1, съставляващ имот № хх по картата на землището на същото село.

На 21.05.2014 г. е починала А А като нейни наследници са съпругът й А Т. А /починал на ххх г./ и нейните деца Т. А. С. и Т. А. Т..

С нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот №ххх, том V, рег. №ххх дело. №хотхх 2019 г., издаден на 22.04.2019 г., Т. А. С. и Т. А.

Т. са признати за собственици по наследство, с равни права, на поземлен имот с идентификаторхх в землището на с. Д д , общ. Л , местност „Ах“ с площ от хххх кв.м., номер по предходен планххх при съседи: имоти с идентификатори хххх

По делото е представено удостоверение на Общинска служба „ххххх – гр. Л съгласно което имота с №хххххе идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по КККР за землището на с. Д ихх общ. Л На 15.12.2006 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ххх том хрег. № хх дело №х хохт 2006 г., ххх“ ЕООД продава на „Кх ЕООДх следния свой недвижим имот, а именно: Земеделска земя с площ от хх кв.м., находяща се в местността „хххх“ в землището на с. Д общ. Л , с начин на трайно ползване ремонт тр. ср., съставляващ поземлен имот № хххх по плана на землището, с построените в нея масивна основна сграда – автосервиз, със застроена площ 520 кв.м., състояща се от ремонтно хале, офис, битови помещения, както и масивни пристройки към сградата, и спомагателна сграда в северната част на двора /автомивка/ със застроена площ отххххкв.м., при граници и съседи: имот № ххх– стопански двор и имот № х – стоххпански двор.

На 23.09.2008 г. е сключен договор за замяна на недвижими имоти, съгласно който Министърът на земеделието и храните отстъпва правото на собственост на х“ ЕООД следхххните недвижими имоти в землището на с. ххх, Общ. Л представляващи негодни за земеделско ползване имоти в стопански двор, както следва: имот № хххс площ хххдка. и имот № хххс площ 2х дках.

На 01.09.2011 г. между „хххх ЕООД в качеството му на заемодател и 4

„ххх“ ЕООД в качеството му на заемател, са сключени два договора за заем за послужване, съгласно които заемодателят предоставя на заемателя безвъзмездно и временно следните свои недвижими имоти, находящи се в с.

Дх, общ. Л местността „ххх а именно: имот № ххххпредставляващ цех за дървообработване и дървопреработване, имот №хпредставхххляващ стопански двор, имот №ххх представляващ стопански двор и имот № х предсхххтавляващ ливада.

На 30.12.2013 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ххх, том хрег. № хххх дело. № хотхх 2013 г. хо“ ЕООД ххпродава на П Ми К следните свои имоти, находящи се в землището на с. Д д общ. Л местност „хххх“: 1/ Стопански двор с площхххдка, представляващ имот № х, при грханици и съседи: хтопански двор, иххмот № 000081 пътхна Дхържавата, имот №хвада, имххот № ххтопански двор и имот № 0хх, както и 2/ Стопански двор с площх представляващх имот №х при грханици и съседи: имот №ххивада, имот №х път IIIхх на Държавата, имот № хх населено място на с. х имот х№х001056 нива, имот № х пътх нахх Държавата, имот № х стопахнски двор, имот №х и имхот № 0ххх стопански двор.

На 13.09.2017 г. с Нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот №хххтом х рхег. №х, дхело № х ххот 2017 г. П М К учредява в полза на „ххх“ ЕООД за срок от 10 години вещно право на ползване върху следните недвижими имоти в землището на с. Д д , общ. Л , местността „хххх: 1/ поземлен имот с № хххх представляващ стопански двор, с площ от х дка,хх както и 2/ поземлен имот с №хпредставххляващ стопански двор, целия с площ от хххдка.

От съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице П Р се установява, че в периода 2006 г. – 2010 г. „хххх“ ЕООД е извършвало дейност по „дърводобив“, като от 2012 г. дружеството не извършва дейност. В счетоводния баланс на дружеството имот № хххне е осчетоводен. В периода 2006 г. – 2011 г., когато дружеството е извършвало дейност са осчетоводени дълготрайни материални активи „хххх, „машини и оборудване“, „транспортни средства“ и „съоръжения“.

От съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице Д Т.а, се установява, че процесния имот попада в производствения терен на дружеството, като същият има частична ограда към улицата и към парцел с 5 идентификатор № хххх. Към процесния имот има подходи от изградения портал към парцел с № ххх и от към парцел с №ххх От заключението се установява, че местонахождението на имота не е променяно. При направения оглед вещото лице е установило, че в края на имота има действаща работилница за преработка на дървен материал, като към датата на огледа целият имот е затрупан с дървени отпадъци и обработен дървен материал. От към улицата има изградена плътна ограда, която е около 30 метра. Към имот № ххима метален портал, монтиран на оградата с дължина 10 метра. Към имот № хх няма ограда.

От тройната комплексна съдебно-техническа експертиза се установява, че дружеството ххххх ЕООД като производствен терен ползва поземлените имоти с № хххх, № х, № ххх и № ххСпоред експертите оградата на ПИ с идентификатор хххх е изградена през 2006 г., но оградата на останалите три имота е не по-стара от 4-5 години. Производственият терен има ограда в частта си към републиканския път, както и откъм селото и към ПИ с идентификатор хххх По отношение на процесния имот експертизата установява, че същият е ограден откъм републиканския път и частично към ПИ с идентификатор хххх, но само дотолкова, че единият от подходите към производствения терен е именно връзката между имоти с № ххххх их Процеснххия имот не е ограден спрямо вътрешната част на производствения терен. Експертизата установява, че през 2012 г. /когато е направено заснемането на „хххх/ на процесното място не е имало масивна зидана ограда, която да разделя ПИ с идентификаторххх и ПИ с идентификатор хххт републиканския път.