Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 466 от 08.08.2024, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно частно гражданско дело 258/2024
Вид
Определение № 466
Подписан
08.08.2024
В сила
08.08.2024
Състав
Пепа Илиева Чиликова, Яна Вълкова Ангелова, Гергана Желязкова Кондова

Цитирани разпоредби

  • чл. 147, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.138 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.147 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 147, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.147, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 466 гр. Ямбол, 08.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20242300500258 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава ХХІ във вр. с ч.418, ал.5 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Банка ДСК“ АД гр.София, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №19, подадена чрез процесуален представител- пълномощник юриск.К. М., против Разпореждане № 553 от 17.06.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 276/2024 г. по описа на Елховския районен съд, с което съдът е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу А.М.М., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.*, ул. **, общ. *, обл.*, за сумата от общо 4875,77 евро, от които: 1905,24 евро- дължима главница; 1692,12 евро- договорна (възнаградителна) лихва за периода от 04.07.2013 г. до 07.02.2020 г.; 426,56 евро- лихва за забава до датата на настъпване на изискуемостта, за периода от 04.07.2013 г. до 07.02.2020 г.; 851,85 евро- обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост, за периода от 08.02.2020 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1905,24 евро, считано от 30.04.2024 г. (датата на извлечението от счетоводните книги) до изплащане на вземането, по Договор за поръчителство от 08.02.2010г., сключен между А.М.М. и „БАНКА ДСК" ЕАД, за обезпечаване задълженията на Р.Й.М. по Договор за кредит за текущо потребление от 08.02.2010 година, сключен между Р.Й.М. и „БАНКА ДСК" ЕАД, въз основа на Извлечение от счетоводни книги на "Банка ДСК" АД за сметка № 11/18142449 от 30.4.2024 г. по договор за кредит № 18142449 от 08.2.2010 г.

Частният жалбоподател намира разпореждането за неправилно и незаконосъобразно, поради което настоява за отмяната му и произнасяне по същество, с постановяване на разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника и изпълнителен лист. Счита, че пред районния съд са представени всички изискуеми се по приложимите от ГПК разпоредби документи, установяващи вземането на банката против длъжника. Заявена е претенция за присъждане на разноски за въззивното производство.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законовия срок 1 и от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съображенията са следните:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление по чл.417 ГПК, с което кредиторът „БАНКА ДСК" АД, ЕИК:121830616, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Оборище", ул. „Московска" № 19, представлявано заедно от Т.Х.-К.- главен изпълнителен директор и Д.Н.Н.-И.- изпълнителен директор, действащи, чрез процесуален пълномощник К. С. М.- старши юрисконсулт, е поискал от Районен съд- Елхово издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника А.М.М. за заплащане на парично вземане за сумата от общо 4875.77 евро от които: 1905.24 евро- дължима главница; 1692,12 евро- договорна (възнаградителна) лихва за периода от 04.07.2013 г. до 07.02.2020 г.; 426,56- лихва за забава до датата на настъпване на изискуемостта, за периода от 04.07.2013 г. до 07.02.2020 г.; 851,85 евро- обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост, за периода от 08.02.2020 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1905,24 евро, считано от 30.04.2024 г. (датата на извлечението от счетоводните книги) до изплащане на вземането, дължими по Договор за поръчителство от 08.02.2010г., сключен между А.М.М. и „БАНКА ДСК" ЕАД, за обезпечаване задълженията на Р.Й.М. по Договор за кредит за текущо потребление от 08.02.2010 година, сключен между Р.Й.М. и „БАНКА ДСК" ЕАД, въз основа на Извлечение от счетоводни книги на "Банка ДСК" АД за сметка № 11/18142449 от 30.4.2024 г. по договор за кредит № 18142449 от 08.02.2010 г., както и разноски по делото- 190,72 лева заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение определено по размер от съда на основание Закона за правната помощ.

Към заявлението са приложени документите по чл.417, т.2 от ГПК- извлечение от счетоводните книги на банката- заявител към дата 30.04.2024 г., договор за кредит за текущо потребление от 08.02.2010 г. ведно с ОУ към същия и погасителен план, договор за поръчителство от същата дата.

С обжалваното разпореждане, Елховският районен съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, като е приел, че заявлението е подадено против поръчител по Договор за поръчителство, с което е обезпечено вземането на кредитора- заявител в производството- „Банка ДСК“ ЕАД по Договор за кредит за текущо потребление от 08.02.2010 година, сключен между Р.Й.М. и „Банка ДСК“ ЕАД. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 147, ал.1 от ЗЗД, съгласно която поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение. ЕРС е приел, че крайната падежна дата по договора за кредит за текущо потребление е настъпила на 08.02.2020 година. Съобразявайки тълкуването на закона, дадено в т. 4б от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ЕРС е приел, че срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД е краен и преклузивен, а не давностен и с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство, както и е приел, че преклузивните срокове, за разлика от давностните /чл.120 от ЗЗД/, се прилагат от съда служебно. При тези разяснения и съобразявайки представените със заявлението писмени доказателства, ЕРС е приел, че крайната падежна дата на договора за кредит е настъпила на 08.02.2020 година, а от представеното извлечение от счетоводните книги на Банка ДСК АД не се установява кредиторът да е упражнил правата си срещу кредитополучателя в срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, в резултат на което срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД е изтекъл на 08.08.2020 година. Заявлението е подадено на 20.05.2024 г., т.е. повече от три години и девет месеца след изтичане на срока, посочен в чл.147, ал.1 от ЗЗД. Бездействието на кредитора по отношение на установената неизправност по договора от страна на кредитополучателя, 2 съдът е приел, че е основание за прекратяване на поръчителството, като разпоредбата обвързва това бездействие с определен срок, който прекратява, прегражда възможността на кредитора да реализира вземането си срещу поръчителя. Изтичането на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД към датата на подаване на заявлението, е абсолютно основание за отхвърляне на същото, доколкото по силата на чл.7, ал.1 от ГПК съдът има служебното задължение да следи за допустимостта на извършваните от страните процесуални действия.

Така постановеното разпореждане е правилно, законосъобразно и обосновано.

Сезираният в производството по чл.417, ал.1, т.2 ГПК съд е задължен по см. на чл.418, ал.2 ГПК да провери дали документът, на който се основава заявлението за издаването на заповедта за незабавно изпълнение удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците. Преценката дали от приложените към заявлението документи се следва извод, че соченият в същото длъжник е процесуално и материално легитимиран да отговаря за предявеното в производството вземане, е дължима от съда по отношение на всеки един от привлечените към солидарна отговорност длъжници, каквото качество безспорно има и поръчителят по процесния договор.

От разпоредбите на чл.138 и сл. ЗЗД следва, че отговорността на поръчителите е поставена в зависимост от задължението на прекия длъжник. Тя съществува дотолкова, доколкото е налице главното задължение. Въпреки законово регламентираната акцесорност на задължението им, по см. на чл.147, ал.1 и ал.2 ЗЗД отговорността на поръчителите не винаги е в зависимост от съдбата на основното задължение.

По см. на чл.147, ал.2 ЗЗД поръчителите остават задължени по главното задължение и след падежа му, само ако в шестмесечен срок от настъпването му кредиторът е предявил същото против длъжника. По аргумент на противното се следва, че при обективирано в рамките на този шестмесечен срок бездействие на кредитора, поръчителите не остават задължени към него за това вземане. Т.е., ако в този срок кредиторът не е предявил иск за вземането си против длъжника, погасява се, както правото му на иск, респ. правото му да търси защита чрез съд против поръчителя, така и самото право на вземане срещу последния. Ако искът срещу длъжника не бъде предявен в шестмесечен срок от падежа на главното задължение, отпада условието за съществуване на отговорността на поръчителя спрямо кредитора. От граматически проведеното тълкуване на нормата на чл.147 ЗЗД следва, че фактическият й състав се състои от два елемента: обективенопределен период от време, и субективен - кредиторово бездействие.

Със задължителните за съдилищата указания, дадени в т.4б от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е преодоляна противоречивата съдебна практика относно характера на срока по чл. 147, ал.1 от ЗЗД- давностен или преклузивен. Прието е, че срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД е краен и преклузивен и с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. Преклузивните срокове, за разлика от давностните /чл.120 ЗЗД/, се прилагат от съда служебно. В този смисъл изтичането на посочения срок към датата на подаване на заявлението е абсолютно основание за отхвърляне на същото, доколкото по силата на чл.7, ал.1 ГПК съдът има служебното задължение да следи за допустимостта на извършваните от страните процесуални действия.

В същия тълкувателен акт е посочено, че не са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу поръчителя, ако съдът констатира от документите към заявлението, че към датата на подаването му е изтекъл срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. В случая, въз основа на представените със заявлението доказателства от заявителя се установява, че крайният срок на договора за кредит, обезпечен с поръчителството на длъжника А.М.М. е изтекъл на 08.02.2020 г.- датата на падежа на последната погасителна вноска по договора, съгласно представеният по делото погасителен план към договора за кредит за текущо потребление. По делото не се твърди, а и не се представят доказателства кредита да е бил обявен от банката за предсрочно изискуем. Шестмесечният преклузивен 3 срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД е изтекъл на 08.02.2021 г., т.е. преди датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК пред ЕРС и с изтичането се прекратява поръчителството по право. Заявителят в заповедното производство не твърди и не представя доказателства, включително и пред въззивната инстанция, да е предявил иск против длъжника по договора за кредит Р.Й.М. в преклузивния срок по чл. 147, ал.1 от ГПК за вземанията си по договора за кредит. При констатация на решаващия съд, че в преклузивния срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД не са налице предприети действия от страна на кредитора по предявяване на процесното вземане срещу длъжника по договора, заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу поръчителя следва да се остави без уважение, защото отговорността на последния към датата на подаването му е отпаднала. Извод, следващ се с категоричност от приложените към заявлението документи по см. на чл.417, ал.1, т.2 ГПК.

В обобщение на изложеното, ЯОС намира, че по отношение на обжалваното разпореждане не са налице релевираните с жалбата основания за отмяна. Като правилно, съответно на фактите и приложимия материален закон същото следва да бъде потвърдено, а жалбата- оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, ЯОС