Решение № 48 от 07.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. София, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина А.

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Валентина А. Въззивно гражданско дело № 20241100504673 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 3126 от 22.02.2024 г., постановено по гражданско дело № 56994 по описа за 2023 г., Софийски районен съд, 117 състав бил изменен размера на дължимата месечна издръжка, определена по гражданско дело № 30242 по описа за 2017 г. на СРС, 86 състав, като осъдил В. В. П. да заплаща на сина си Г., роден на 23.08.2011 г., чрез майка му Г. А. А. месечна издръжка в размер на 360 лева, считано от 17.10.2023 г., ведно със законната лихва за забава; осъдил В. П. да заплати на СРС държавна такса в размер на 302,40 лева, а на Г. А. сторените деловодни разноски в размер на 525 лева.

Недоволен от така постановеното решение останал ищецът в първоинстанционното производство и въззивник в настоящото производство – малолетния Г. В. П., действащ чрез своята майка и законен представител Г. А. А., който обжалва същото в частта, в която искът е бил отхвърлен за горницата над присъдената сума от 360 лева, до пълния претендиран размер от 550 лв. месечно. В жалбата е изложил подробни доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част, както и за допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че претендираният пълен размер за месечна издръжка е доказан и ответника разполага с финансовата възможност да я заплаща. Моли 1 въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалвана част, като уважи изцяло исковата му претенция с всички законни последици от това. Претендира сторените в производството пред двете съдебни инстанции деловодни разноски.

В хода на съдебното дирене, чрез законния си представител и пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване.

Претендира разноски, за които прилага списък по чл.80 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК ответникът в първоинстанционното и въззиваема страна в настоящото производство В. В. П. е депозирал писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че изводите на първоинстанционния съд са правилни, задълбочени и кореспондиращи както със събраните по делото писмени и гласни доказателства, така и с интереса на детето.

Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски, оспорва разноските, сторени от другата страна, като прекомерни.

В хода на съдебното дирене, редовно призован, не се явява и представлява, като заявява становището си писмено в молба от 22.10.2024 г.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :

Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с предявен от малолетния ищец Г., действащ чрез своята майка и законен представител Г. А. А. срещу В. В. П., иск с правно основание чл. 150 вр. 143, ал.2 от СК– за изменение на присъдена месечната издръжка от 150 на 550 лева.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд приел за установена следната фактическа обстановка:

Към завеждане на делото ищецът е на 12 години, а ответникът е негов баща, приел със споразумение преди 7 години да му заплаща месечна издръжка от 150 лева (при минимум от 115 лева през 2017 г.); плащал е и повече от присъденото, но оспорвал иска изцяло, а не само над плащаната вече сума, като минималната издръжка вече е 233,25 лева. Детето има душевни проблеми, типични за възрастта (листове 1012 от делото). През последната година майката е работила за минималната работна заплата, а средномесечната брутна заплата на бащата е достигнала до около 2400 лева след средата на 2023 г. През 2017 г.(към момента на определяне на първоначалната издръжка) брутната заплата на бащата е била около 1600 лева, а на майката – малко 2 над МРЗ по онова време.

Въз основа на тази фактическа установеност и ангажираните писмени и гласни доказателства, Първоинстанционният съд е постановил обжалвания съдебен акт, като приел, че е налице изменение на обстоятелствата-израстване, увеличени нужди на детето и инфлация, стопяваща издръжката, както и че за цялостната месечна издръжка за детето е необходима сумата от 550 лева, в която бащата, като необремен от непосредствените грижи за детето родител, следва да поеме по-голям дял, напълно във възможностите на здрав 40-годишен мъж от столицата със задоволена жилищна нужда.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивният съд споделя изцяло установена в първоинстанционното производство фактическа обстановка, като не счита за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК. Същата се установява и от ангажираните в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства, от които въззивния съд приема за относими към предмета на доказване следните : удостоверение за раждане на малолетния Г. В. П.; решение № 255793 от 31.10.2017 г., постановено по гр. д. № 30242 по описа за 2017 г. на СРС, 117 състав, медицинска бележка и изследване на малолетния Г. П., платежни нареждания, справки за доходите на задължените родители, фактури и платежни нареждания.

Във въззивното производство са представени следните относими писмени доказателства: справка на НАП за доходите на майката, ортодонтски анализ, снимка и финансова схема и фактура. Анализът на тези доказателства сочи, че майката на малолетния, през периода месец октомври 2023 г. – месец август 2024 г. включително реализира доход около минималната работна заплата за страната, като е получавала такава за месеците октомври и ноември на 2023 г., както и за периода 01.01.2024 г.31.03.2024 г. е осигурявана върху минимална работна заплата- 780 лева за първите два месеца и в размер на 933 лева за посочения тримесечен период. За месец декември 2023 г. същата била осигурявана върху 794,04 лева, за месец април 2024 г. – върху 949,79 лева, а за останалата част от периода – върху 955,39 лева Установява се също, че малолетният се нуждае от ортодонтско лечение, налагащо заплащането на суми в размер на 900 лева, като по делото липсват доказателства тези разходи действително да са сторени. Видно от представената фактура малолетният посещава психотерапевтичен център „Дуал“, като за четири участия в психотерапевтична група е заплатена сумата от 200 лева.

Други относими доказателства за твърденията на страните не се ангажираха в 3 настоящето производство.

При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна :

Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.

Въззивният съд изцяло споделя изводите, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, не счита за нужно да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл.

272 от ГПК.

С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното :

Основният спор между страните по делото се свежда до размера на увеличената издръжка, като се изтъква, че първоинстанционния съд неправилно е определил общия размер на необходимата месечна издръжка за детето и от там съответния дял на всеки от родителите му, като се излагат и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалвания съдебен акт от първоинстанционния съд.

По силата на императивната правна норма, уредена в чл. 143 СК, бащата В. П. е задължен да полага грижи за нормалното физическо, психическо и нравствено развитие на детето си Г. П. съобразно своите възможности и материално състояние.

Правото да се получава издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството „непълнолетно лице“ по отношение на претендиращия издръжката, като размерът на издръжката, съгласно чл. 142 от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи, като е определен само минималния размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към момента на подаване на исковата молба от ищеца – 17.10.2023 г. съгласно ПМС № 497/29.12.2022 г., минималната работна заплата (МРЗ) е в размер на 780 лева, а ¼ от нея е в размер на 195 лева.

Съответно, за 2024 г., съобразно ПМС № 193/12.10.2023 г. МРЗ е вече в размер на 933 лева, от която ¼ е в размер на 233,25 лева, а съгласно ПМС № 359/23.10.2024 г. от 01.01.2025 г. вече е в размер на 1077 лева., от която ¼ е в размер на 269,25 лева., докато към момента на определяне на първоначалната издръжка за детето действа ПМС № 141/13.07.2017 г., определящо минималната работна заплата в размер на 460 лева ( ¼ от която е в размер на 115 лева). В тази връзка следва да се има предвид, че законодателят е фиксирал само минималната издръжка, но не и максимално възможната такава. Това е така, защото във всеки конкретен случай следва да се преценяват първо нуждите на детето и второ възможностите на задължения за издръжката родител. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, образование и задоволяване на неговите нормални потребности от храна, облекло, учебни пособия и др.

Възможностите на родителя да заплаща издръжка се преценяват с оглед на неговите доходи, имотното му състояние, квалификация, както и дали има задължения към 4 други лица, съобразно наведените от страните твърдения. Тук следва да се отбележи, че не са наведени твърдения за промяна на имущественото състояние и квалификация на въззиваемия, както и за нарастване на неговите доходи, като съдът е установил относимите обстоятелства, касаещи доходите на задължените родители. В този смисъл, неоснователни са оплакванията в жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в пропуска на съда да установи промени на имущественото състояние на бащата, доколкото липсват наведени твърдения за такива промени. Касае се за исково производство, в което съдът е ограничен от твърденията на страните, които очертават предмета на доказване по делото и на търсената съдебна защита.

В случая, първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.150 от СК – за увеличаване на издръжката на малолетния Г., която е била определена с влязло в сила на 31.10.2017 г. решение по гр.д. № 30242/2017 г. по описа на СРС, 86 състав в месечен размер на 150 лева, и която е следвало да се заплаща от неговия баща. Видно е, че от влизането на посочения съдебен акт в сила до момента на завеждане на исковата молба за изменение на издръжката – 17.10.2023 г. са изминали почти 7 години, т.е., ако за учебната 2016/2017 г. детето е посещавало детска градина, то понастоящем е ученик в основната образователна степен. Следователно неговите нужди са нараснали и това автоматично предполага по-голяма потребност от средства за издръжка присъщи за децата на тази възраст, а именно разходи за храна, дрехи, обувки, училищни и извънучилищни мероприятия. За малолетния са наведени твърдения, че има здравословни проблеми, налагащи на собствено основание разходи за лечението му, но не са представени доказателства за сумите, необходими за тяхното заплащане. По делото са налице няколко фактури, удостоверявани участието на малолетния въззивник в терапевтични групи, без да са налице доказателства за тяхната необходимост и честотата на провеждането им, а за необходимото на детето ортодонтско лечение липсват доказателства да са правени разходи. Отделно от това, сочените разходи в размер на 900 лева за 2024 г., предполагат изключителни нужди на малолетния въззивник, които следва да бъдат претендирани по друг ред, а отделно от това оскъпяват издръжката му за 2024 г. със сумата от 75 лева месечно. Ето защо и доколкото по делото липсват конкретни твърдения и доказателства за по-големи нужди на ищеца, то първоинстанционния съд правилно е приел, че малолетния Г. няма нужда от други, извън обичайните разходи за дете на неговата възраст.