Решение № 1851 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1851 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20261110201982 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. П. К. срещу Електронен фиш серия К № 11673875 издадено от СДВР, с който на жалбоподателят е наложено административно наказание - глоба в размер на 25,56 евро, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се оспорва издадения ел.фиш като неправилен и незаконосъобразен. Оспорва се приспаднатия толеранс от установената скорост в размер на 3%. Оспорва се и мястото на твърдяно нарушение, така както е описано в обжалвания електронен фиш, както и неясно описание на посока на движение на автомобила управляван от жалбоподател. Моли да се отмени обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се явява и процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител. В писмени бележки взема становище по същество, като моли да се потвърди обжалвания ел.фиш, прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендирани разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

На 18.12.2025г., моторно превозно средство "***“, с рег.№ ***, в 08:58 ч. се движело в гр.

София, по бул. Ботевградско шосе, с посока на движение от гр.София към с.Горни Богров.

Автомобилът при разклона за ЦСПП-МВР при ограничение на скоростта за населено място 1 до 50 км./ч., преминал със скорост от 65 км/ч., след приспаднат толеранс от 3% /, като е превишил разрешената скорост с 15 км./ч. Нарушението е констатирано с разпечатка от техническо средство, в която е отразен регистрационния номер на лекия автомобил, дата и час на измерването, мястото и скоростта. По делото е приложен и снимков материал относно посоченото нарушение. Автомобил "***“, с рег.№ *** е собственост на жалбоподател К., видно от справка за собственост на МПС. Във връзка с установено нарушение е издаден ел.фиш № 11673875.

Настоящият състав прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, в частност на разпечатка от техническо средство за регистрирани нарушения на максимално разрешена скорост, протокол за проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, снимков материал, справка за първоначална регистрация на моторно превозно средство, заповед, справка – картон на водача, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.

Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея. В конкретния случай жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, понеже се е движил с автомобила с по-висока от максимално разрешената скорост за движение в населено място от 50 км/ч. Касае се за нарушаване на забрана по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в населено място да не се превишава максимално допустимата скорост. Водачът на автомобила се е намирал в населено място и е следвало да спазва ограничението на скоростта за населено място. Писмено доказателство за цитираното ограничение на скоростта е и приложеният по делото Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство. В него ясно е описано мястото, където се е осъществявал контрол на скоростта и това, че ограничението е било общовалидното за населено място по смисъла на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Съставителят на протокол за използване на АТС или система /приложена по делото/ – длъжностното лице се е подписал, че автоматизираното техническо средство е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, а наличните пътни знаци са проверени преди и след измерването. Това е официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК - съставен по предвидения ред от длъжностно лице в кръга на службата му и има доказателствена сила за описаните в него обстоятелства, едно от които е и ограничението на скоростта в процесния участък.

Посочването в електронния фиш на всички елементи от обективна страна на състава на нарушение по чл. 21 ЗДвП дава възможност на жалбоподателя да разбере какво нарушение му е вменено и да организира защита си по него.

От събрани в хода на съдебно следствие по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено 2 удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото. Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Посочено е населеното място, наименованието на улицата където е извършено нарушението и срещу кой номер, посоката на движение, датата и часът на нарушението. От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 15 км/ч. Видно е, че наказващ орган е съобразил предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка в електронния фиш отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч, съобразно посоченото в протокола за проверка.

Горните обстоятелства мотивират съдът да не възприеме доводите изложени в жалбата в тази насока, тъй като и при приспадане на толеранс от 3 км/ч., то от ката установената скорост в тех.средство от 68 км/ч., установената скорост се явява тази отразена в обжалвания ел.фиш.

Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото административно наказателно производство пред наказващия орган и в производството пред въззивна инстанция. Всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административно наказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения. Неоснователни се явяват доводите изложени в жалбата, че липсва описание на посока на движение на автомобила управляван от жалбоподател, тъй като в ел.фиш е отразено по надлежен ред това обстоятелство, а именно с посока на движение от гр.София към с.Горни Богров.

С оглед гореизложеното съдът прие, че правилно и законосъобразно е издаден обжалваният електронен фиш за реализиране административно наказателната отговорност на жалбоподателя във връзка с извършването на това нарушение и същият следва да бъде потвърден. Видно от приложена по делото справка за нарушения за жалбоподател, се установява, че спрямо същият са издадени 31 броя ел.фишове, като в по-голямата си част касаят нарушения по чл.21, ал.1 от ЗДвП и 23 броя НП за различни нарушения по ЗДвП.

Като би могло да се направи обоснован извод за трайна установена у жалбоподател практика да не се съобразява с разпоредбите на ЗДвП.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител претендира изрично разноски в настоящото административно-наказателно производство. Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, които имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 144 от АПК вр.

3 чл. 78, ал. 8 от ГПК вр чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (с последни изменения, в сила от 01.10.2025 г.), санкционираният жалбоподател следва да понесе разноски за юрисконсулт в размер на 76. 69 евро, с оглед обема на осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата страна.

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН,

Софийският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 11673875 издадено от СДВР, с който на жалбоподателят е наложено административно наказание - глоба в размер на 25,56 евро, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподател Д. П. К. ЕГН ********** да заплати в полза на СДВР 76,69 евро разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4