Решение № 462 от 06.10.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Разлог, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Ил. Динев при участието на секретаря З. И.-Б., разгледа докладваното от Крум Динев, Гр. дело № 20251240101509 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава 13-та от ГПК, (”Основно производство”).

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от Ц.И.А., ЕГН*, от *, против А.Д.О., ЕГН*, от *, и А.Д.К., ЕГН*, от *. Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически твърдения, се иска съдът да постанови решение, по силата, на което: да признае за установено по отношение на ответниците - А.Д.О., ЕГН*, и А.Д.К., ЕГН*, че ищецът - Ц.И.А. с ЕГН*, е собственик на 1/3 ид. ч. от ПИ с планоснимачен №1185, включен в УПИ XIX, в кв. 86, с площ 315,0 кв.м., при граници и съседи - улица, ПИ пл. №1184, УПИ V, УПИ XVIII, пл. №1186, ведно с построената в него едноетажна масивна сграда с площ около 50 кв.м, както и да осъди ответниците А.Д.О., с ЕГН*, от *, и А.Д.К., с ЕГН*, от *, да предадат владението в/у притежаваната от ищеца общо 1/3 ид. ч. от описаните ПИ и сграда в него.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че ищецът е н-ик по право на заместване на баща му А.Д.Т., на Н.А.Т. и на С.Д.Т., а ответниците са други техни н-ци. Твърди се, че с нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение №189, том X, дело №1267/2017 г. по описа на СВп-Р., Н.А.Т. и С.Д.Т., са признати за собственици на ПИ с планоснимачен №1185, включен в УПИ XIX, в кв. 86 с площ 315 кв.м., при граници и съседи - улица, ПИ пл. №1184, УПИ V, УПИ XVIII, пл. №1186, ведно с построената на това място едноетажна масивна къща със застроена площ 24,0 кв.м. Сочи се, че след смъртта на Н.А.Т. и С.Д.Т., ищецът и ответниците се легитимират като съсобственици на гореописаните ПИ и изградената в него едноетажна масивна сграда. Сочи се също така, че основната сграда и пристроената към нея в плана на г.Я. са заснети като една обща сграда с площ около 50.0 кв.м., като описаната втора сграда като приращение в имота следва собствеността на същия и всяка от страните е собственик по наследство на по 1/3 ид. ч. от ПИ и изградената в него сграда. Навежда, че никога не е живял със семейството на баща си, но това не дава право след смъртта на наследодателите му ответниците да не го допускат до процесните имоти.

Сочи, че до смъртта си Н.Т. и С.Т. са ползвали процесните имоти, което обстоятелство е удостоверено в издадения в тяхна полза документ за собственост. Твърди, че със С.Т. е поддържал връзка, като същият го наричал „внук“, „внуче“ и често пъти заявявал пред него, че след смъртта му всичко негово ще остане на ищеца. Също така твърди, че след смъртта на Н. и С.Т.и ответниците отричат правата му като собственик и не го допускат до 1 собствеността му. Поддържа, че повече от 7 г. ответниците не го допускат и го лишават от правото му на ползване на собствените му ид. части от ПИ и сградата в него, както и че към датата на предявяване на настоящия иск ответниците изцяло ползват процесния имот и изградената в него сграда.

С отговора на ИМ ответниците оспорват предявения иск като неоснователен. Ответниците не оспорват, че страните са н-ци на А.Д.Т., Н.А.Т. и С.Д.Т.. Твърди се, че след предявяването на иска страните са разбрали за наличието на нот. акт за собственост №189, том X, дело №1267/201 7 г. по описа на СВп-Р., с който на основание наследство и давностно владение праводателите на страните Н.А.Т. и С.Д.Т., са признати за собственици на процесния недвижим имот, ведно с построената в него едноетажна масивна сграда. Поддържат, че с ищеца не се познават. Същият никога не е ходил в процесния имот, както и че никога не са общували. Сочат, че за съществуването на ищеца разбрали, когато починалият им брат А.Т. им съобщил, че го е признал за свой син от връзка с непозната за ответниците жена. На следващо място се сочи, че наследодателят А.Т. приживе не е имал семейство. Същият е страдал от тежко алкохолно заболяване и почти винаги е бил пиян. п/з последните години от живота си не е ходил на работа и не е имал средства за издръжка, а грижите за него били полагани от ответниците. Сочи се също така, че след поредното си напиване А.Т. ги събрал и им съобщил, че се е видял с ищеца, като го помолил за помощ, но ищецът го отблъснал и нагрубил. Обиден от поведението на сина си, А.Т. поискал наследственият им имот да бъде поделен. Навеждат, че п/з 2000 г. - 2001 г. м/у н-ците на баща им А.И.Т. – Н.А.Т., А.Д.О., А.Д.К. и С.Д.Т. била извършена неформална делба, при която било взето решение процесният имот да се падне в дял на ответниците, а останалите н-ци Н.А.Т., С.Д.Т. и бащата на ищеца А.Д.Т. получили право на ползване в/у къщата докато са живи. С оглед извършената неформална делба п/з 2000 г. - 2001 г. ответниците владеят процесния имот. С оглед изложените твърдения ответниците оспорват материалната доказателствена сила на Нот. акт за собственост №189, том X, дело №1267/2017 г. по описа на СВп-Р.. Правят възражение за придобиване на процесния имот по давност, в периода от 2000/2001 г. до настоящия момент.

На база приетите по делото писмени док-ства, както и изслушаните свидетели, първоинстанционният съд достига до следните фактически положения:

Безспорно е по делото, като се установява и от приложените удостоверения за н-ци, че Ц.А. е син на А.Т., починал на *. От своя страна А. имал 2 сестри – ответниците А.К. и А.О., както и брат – С.Т., починал на *. Тяхна майка е Н.Т., починала на *, а баща А.И.Т., който починал на *. На 16.08.2017 г. бил издаден нот. акт с №141, том II, рег. №2923 по дело №322 от 2017 г. по описа на К.М. за собственост на недвижим имот с планоснимачен №*, включен в УПИ XIX в кв.86, с площ от 315 кв.м., ведно с построена на място едноетажна масивна къща със застроена площ от 24.00 кв.м., по силата на който Н. и С. (майка и син) били признати за съсобственици по силата на наследство и давностно владение. По делото е прието още писмо, ведно с док-ства към него, от страна на о.Я., в което се посочва, че декларация по чл.14 ЗМДТ по отношение на процесния имот на 30.04.1998 г. била представена от Н.Т., като от тази дата до 31.12.2017 г. данък за недвижим имот и такса битови отпадъци били заплащани именно от Н.. На 13.10.2017 г. била подадена декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.

№1373, по която били заплащани данъци на името на Н. и С.. В подобна декларация от 18.04.2024 г., представена от А.К., като съсобственици са посочени А., А. и Ц., всеки от тях притежател на 1/3 ид. ч. от имота.

По делото са приети разписен лист по отношение на процесния имот (№1185), в който първоначално били записани А. и И.И.Т., както и последващ разписен лист, в който с/у имот с №* са записани Н. и С., НА – 141,т. II, д. 322, 2017 г. (стр.75). Налице е и още един разписен лист на стр.80 от делото, отбелязващ и самото образуване на парцел №1185 (преди това със стар №*), в който след зачеркване са записани имената Д. и А.Е.Т., а за парцел №1186 Д.М.К..

2

От разпита на изслушаните свидетели по категоричен начин се установява, че в процесния имот до тяхната смърт живели А., С., тяхната майка Н., а ответниците посещавали имота, за да се грижат за своята майка, като от св. С.Ю., О. следва и извод, че към настоящия момент имотът е в притежание на ответниците, които го “отключват и заключват”, като този факт се потвърждава и от св. К., който допълва, че А. и А. отказали да дадат ключ на ищеца преди няколко г.. Единствено св. Б. споделя, че в имота никога не е виждал ответниците, но неговите показания в тази връзка са изолирани, като и самият свидетел посочва, че той живее на по-отдалечено място и съответно не е имал толкова непосредствени впечатления за случващото се с имота, за разлика от свидетелите съседи на същия – св. О. и Ю., като от техните разпити става ясно, че именно ответниците извършвали ремонт на къщата, изграждайки и ограда (макар свидетелите по този въпрос да сочат различни г. на извършване на подобренията ). Св. О. е категоричен, че Н. приживе споделила, че имотът ще остане за нейните дъщери, защото синовете били “пияници”, като “нищо не ставало от тях”, това се твърди и от св. Ю., който посочи, че думите ги чул лично от С.. Свидетелите О. и Ю. са категорични, че не е имало никакви конфликти в семейството по повод на това кой да ползва къщата, като сестрите не били против братята да пребивават там, респ. никой никога не препятствал достъп на свой роднина в имота.

От правна страна съдът съобразява следното:

Предявен е ревандикационен иск от страна на ищеца по отношение на ид. ч. от съсобствен (сънаследствен) имот, извеждайки правото си собственост въз основа на наследствено правоприемство от неговия баща А.Т.. От своя страна, ответниците, като сестри на А., навеждат възражение за придобивна давност, заявявайки, че владеят имота от 2000/2001 г., което владение основават на фактическо основание (неформална делба м/у сън-ците). В тази връзка в ТР №1/2012 г. на ОСГК на ВКС е направено разграничение м/у хипотезата, когато съсобственикът владее вещта изцяло за себе си и тази, когато владее само своята ид. ч. и държи частите на останалите съсобственици, като разграничителният критерий е начинът, по който е установена фактическата власт в/у вещта. Ако фактическата власт е установена на основание, което изключва владението на другите съсобственици, намерението на владеещия съсобственик по отношение на цялата вещ се предполага. Съгласно Решение №549 от 30.12.2010 г. по гр. д. №217/2010 г. на ВКС след като сън-ците са взели решение за разпределяне помежду си на собствеността в/у сънаследствените имоти, то установеното от този момент владение на сън-ика, комуто имотът се дава в дял, поставя началото на течението на срока по чл.79 ЗС за придобиване на имота ч/з давностно владение. На такова фактическо основание ответниците изграждат възражението си за придобивна давност, посочвайки, че тяхната майка Н. предала владението на своите дъщери (т.нар. предаване на владение traditio), поставяйки начало на тяхно самостоятелно владение. Док-ствата по делото обаче не разкриват такива факти. Както се посочи по-горе, единствено свидетелите на ответниците заявяват, че чули желание на Н. имотът да бъде предаден в полза на дъщерите, което обаче не отговаря на самите твърдения на ответниците за общо съгласуване м/у всички сън-ци по повод съдбата на наследствените имоти (т.нар. неформална делба).

Същественото е и че показанията на тези свидетели всъщност срещат опровержение в приложения нот. акт за собственост от 2017 г., издаден в полза на Н.Т. и С.Т., според който не само че Н. изразила воля, че притежава право на собственост в/у имота, но дори то било в съпритежание с нейния син С., а не с двете й дъщери. Приживе не се доказва бащата на ищеца да е загубил своето право в/у имота, който починал п/з 2012 г., а Нот. акт е издаден пет г. по-късно, при все че от разпита на свидетелите единодушно следва, че до смъртта си А. е живял именно в процесния имот. Ответниците нито доказват твърденията си за поставяне на начало на владение по сила на обща уговорка с останалите сън-ци, нито пък отблъскване владението на техния брат А.Т.. Те установили самостоятелно владение след смъртта на тяхната майка и брат С. (2018 г.), като п/з 2019 г./2020 г. изрично отказали да допуснат ищеца в имота (св. К.ов), но искът е предявен п/з 2025 г., далеч преди изтичане на 3 десетгодишния давностен срок. Ето защо исковата претенция подлежи на уважаване изцяло, като от разпита на св. С.Ю., О. и К. следва извод, че имотът е във владение на ответниците, което обстоятелство не се и отрича от тях.

При този изход на спора, разноски се следват в полза на ищеца, който претендира и доказва заплащане на 750.00 € адв. възнаграждение, както и 30.68.00 € такси.

Така мотивиран, Рг.РС на основание чл.235, ал.1 ГПК,

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 ЗС, по отношение на ответниците А.Д.О., ЕГН*, от *, и А.Д.К., ЕГН*, от *, че ищецът Ц.И.А., ЕГН*, от *, притежава право на собственост по отношение на 1/3 ид. ч. от ПИ с планоснимачен №1185, включен в УПИ XIX, в кв.86, с площ 315,0 кв.м., при граници и съседи - улица, ПИ пл. №1184, УПИ V, УПИ XVIII, ведно с построената в него едноетажна масивна сграда с площ около 50 кв.м, като ОСЪЖДА А.Д.О., ЕГН*, и А.Д.К., ЕГН*, да предадат владението в/у посочената ид. ч..