Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17505 от 11.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 14566/2026
Вид
Решение № 17505
Подписан
11.09.2026
В сила
11.09.2026
Състав
ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.236, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17505 гр. София, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110114566 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от „ЕЛБУРГ“ ЕООД против „ЕВРО ГРАСС“ ЕООД.

Предявени са искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД, вр. чл.92 ЗЗД, вр. чл.236, ал.2 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за наем от 01.02.2025 г., по силата на който „ЕЛБУРГ“ ЕООД в качеството на наемодател е предоставило на „ЕВРО ГРАСС“ ЕООД за временно възмездно ползване, както следва:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр.

София, одобрени със заповед № РД 18-50/02.11.2011 г. на Директора на АГКК, представляващ част от УПИ VI-677,678, с адрес на имота: гр.

*********, целият с площ от 8 283 кв.м.;

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр.

София, одобрени със заповед № РД 18-50/02.11.2011 г. на Директора на АГКК, с адрес на имота: *******, с площ от 3 328 кв.м., и 3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр.

София, одобрени със заповед № РД 18-50/02.11.2011 г. на Директора на АГКК, представляващ част от УПИ VI-677,678, с адрес на имота“ гр.

*****, с площ от 2 010 кв.м.

Уговорено е ползване на имотите за паркинг на леки, лекотоварни и товарни автомобили и съпътстващи основното ползване дейности.

Договорът е сключен за срок от една година, считано от датата на подписването му, а уговорената месечна наемна цена за ползването на трите имота общо е в размер на 5 834 лв. без ДДС (7 000, 80 лв. с вкл. ДДС), платима 1 в срок до 5-то число на текущия месец, по банков път, по посочената банкова сметка на наемодателя „ЕЛБУРГ“ ЕООД.

Имотите са предадени на ответното дружество, същото е започнало упражняване на фактическа власт върху тях и е извършвало плащания на наемни вноски.

След първоначален период на изпълнение „ЕВРО ГРАСС“ ЕООД изпада в системно неизпълнение на задължението си за погасяване в срок на наемната цена, като, считано от 01.07.2025 г., всяко от плащанията за наем е извършвано със забава, надхвърляща 20 дни, а след м.11.2025 г. плащанията са преустановени изцяло. Последното плащане от дружеството наемател е реализирано на 14.11.2025 г. по фактура № 225/08.10.2025 г., относима за наемната вноска за м.10.2025 г.

Непогасените задължения на „ЕВРО ГРАСС“ ЕООД към „ЕЛБУРГ“ ЕООД възлизат на сумата 10 738, 38 евро, представляваща сбор на вземанията по:

1. фактура № 229/04.11.2025 г. – наем за м.11.2025 г. в размер на 7 000, 80 лв. с ДДС, съответстваща на 3579,46 евро с ДДС;

2. фактура № 233/09.12.2025 г. – наем за м.12.2025 г. в размер на 7 000, 80 лв. с ДДС, съответстваща на 3579,46 евро с ДДС;

3. фактура № 237/08.01.2026 г. – наем за м.01.2026 г. в размер на 3 579, 46 евро с ДДС.

С писмено уведомление, получено на 23.01.2026 г., ищецът е развалил договора поради неизпълнението на ответника, като на 01.02.2026 г. е изтекъл и уговореният срок на същия.

Съгласно чл. 15, ал. 2 от договора страните са се съгласили, че при забава на плащането наемателят ще дължи неустойка в размер на 0,3 % за всеки ден забава върху дължимата сума, с оглед на което ищецът счита, че има вземане за неустойка в размер на сумата 4 499,75 евро, представляваща сбор на: сумата 1 857, 90 евро (3 633, 74 лв.) – неустойка за забава за заплащане на наемната цена за м.11.2025 г. за периода 06.11.2025 г. – 27.04.2026 г.; сумата 1 482, 10 евро (2 898, 73 лв.) – неустойка за забава за заплащане на наемната цена за м.12.2025 г. за периода 06.12.2025 г. – 27.04.2026 г.; сумата 1 159, 75 евро – неустойка за забава за заплащане на наемната цена за м.01.2026 г. за периода 06.01.2026 г. – 27.04.2026 г.

След прекратяване на наемното правоотношение ответникът продължава да използва процесните имоти въпреки изричното противопоставяне на ищеца, като и към момента същите са заети от товарни автомобили и тежка техника.

Съгласно чл.12, ал. 1, т. 2 от договора, същият се прекратява с изтичане на срока, освен ако не бъде подновен с изрично писмено споразумение между страните, което се сключва най-късно един месец преди изтичане срока на 2 договора. Не е предвидена възможност договорът да продължи и след изтичане на срока за неопределено време. Предвид изричното противопоставяне на наемодателя срещу ползването от наемателя, в съответствие с чл.236, ал.2 ЗЗД, наемателят дължи обезщетение за ползването на вещта след прекратяване на договора. С изпратеното писмено уведомление ищецът изрично е заявил, че в случай че имотите не му бъдат предадени в срок, ответникът ще дължи обезщетение за ползването им без правно основание в размер на месечния наем.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати, както следва: сумата 10 738, 38 евро, представляваща дължимо наемни вноски за периода м.11.2025 г. – м.01.2026 г.; сумата 4 499,75 евро, представляваща неустойка за забава за периода 06.11.2025 г. – 27.04.2026 г.; сумата 5 965, 76 евро, представляваща обезщетение за ползване на процесните имоти въпреки противопоставянето на наемодателя за периода м.02.2026 г. – м.03.2026 г.

Претендира законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК не постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЕВРО ГРАСС“ ЕООД.

В първото по делото открито съдебно заседание на 10.09.2026 г. ответникът не изпраща представител, като от негова страна не е било направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на негов представител.

Ищецът е отправил искане за постановяване на неприсъствено решение.

На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

Исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото доказателства.

Съгласно чл.238, ал.1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Съгласно чл.239, ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

С оглед изложеното съдът намира, че са налице кумулативно 3 изискуемите предпоставки на чл.238, ал.1 ГПК и чл.239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, което по силата на чл.239, ал.2 ГПК не се мотивира по същество, като е достатъчно в него да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

По разноските:

В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1 520, 45 евро разноски по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЕВРО ГРАСС“ ЕООД, ЕИК 206814260 да заплати на „ЕЛБУРГ“ ЕООД, ЕИК 200012175, на основание чл.232, ал.2 ЗЗД, вр. чл.92 ЗЗД, вр. чл.236, ал.2 ЗЗД, както следва: сумата 10 738, 38 евро, представляваща дължимо наемни вноски по договор за наем от 01.02.2025 г. за периода м.11.2025 г. – м.01.2026 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 26.05.2026 г. до окончателното изплащане; сумата 4 499,75 евро, представляваща неустойка за забава за периода 06.11.2025 г. – 27.04.2026 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 26.05.2026 г. до окончателното изплащане; сумата 5 965, 76 евро, представляваща обезщетение за ползване на:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР ***, ПОЗЕМЛЕН

ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР *** и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С

ИДЕНТИФИКАТОР ***, въпреки противопоставянето на наемодателя за периода м.02.2026 г. – м.03.2026 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 26.05.2026 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „ЕВРО ГРАСС“ ЕООД, ЕИК 206814260 да заплати на „ЕЛБУРГ“ ЕООД, ЕИК 200012175, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1 520, 45 евро разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4