Решение № 97 от 02.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Пловдив, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20235000500145 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх. №9039/20.12.2022 г. от „Ф. М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град П., местност "Т. О." № *, чрез адв.П. Т. против Решение №401/18.11.2022 г., постановено по гр.д.№91/2022 г. по описа на Окръжен съд - П., с което се отхвърля като неоснователен искът с правно основание чл.422 ГПК, предявен от "Ф. М." ЕООД гр. П., представлявано от Ф. В. М. против ответниците Г. А.

Г. и Р. М. М. двамата от гр.П. за приемане за установено, че съществува вземането на ищеца за солидарното заплащане от ответниците на сумата от 18 362,50 евро - неустойка, произтичащо от Предварителен договор от 17.02.2020 г. за продажба на МПС, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № *** по чл.417 ГПК от ******** г. по ч. гр. д. № ****/**** г. на Пещерския районен съд, заедно със законната лихва върху тази сума от 15.10.2021 г., до изплащане на вземането.

1

В жалбата се поддържа, че е първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуални закон, като се иска същото да бъде отменено и предявения иск да бъде уважен.

Оспорват се изводите на първата инстанция, че изявлението за разваляне на договора между страните не е породило действие по отношение на един от длъжниците Р. М. към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че вземането за неустойка, което се претендира, не е било възникнало по отношение на нея, както и че двамата ответници не отговарят солидарно за поетите задължения. Поддържа се, че изявлението за разваляне на договора, адресирано до Р. М. е стигнало до същата с изпращането от ищеца на нотариалната покана, която нотариусът, съгласно правилата на чл.47 от ГПК, е връчил редовно. Посочва се, че след посещение от нотариуса на адреса на М. А. Г. е получил поканата от кантората на нотариус Г. К., адресирана до Р. М. със задължение да й предаде същата. В протокола от 30.08.2021 г. издаден от посочения нотариус ясно и категорично било отбелязано, че А. Г. получава от името на двамата ответници адресираните до тях нотариални покани.

В тази връзка, в жалбата се поддържа, че протоколът на нотариуса, изготвен във връзка конкретните обстоятелства в това нотариално производство, има характер на официален свидетелстващ документ, с който нотариусът удостоверява конкретни факти и обстоятелства и извършени действия. Като официален свидетелстващ документ, нотариалното удостоверяване и изготвеният от нотариуса констативен протокол се ползват с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила за удостоверените с тях факти на основание чл. 179 ГПК. В настоящото производство, ответниците не ангажирали доказателства за оспорването на Протокола от 30708.2021 г., издаден от нотариус Г. К., а съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК, тежестта за доказване неистинността /неавтентичност или неверност/ на официален документ пада върху страната, която го оспорва. Според жалбоподателя, от гореизложеното може да се направи извод, че връчването и на двете нотариални покани - адресирани до Г. Г. и Р. М. е редовно и изявлението за разваляне на подписания от същите предварителен договор е достигнало до тях. /вж. Решение № 163/25.02.2016 постановено по т. д. № 2335/2014г. по описа на ВКС/.

2

На следващо място, в жалбата се оспорват изводите на първоинстанционния съд, че вземането за неустойка поради разваляне на договора по вина на купувачите е могло да се претендира само срещу Г. Г., тъй като той не отговаря солидарно с другия купувач, а отговорноста им е разделна. Посочва се, че видно от подписаният между страните предварителен договор за покупко - продажба на моторно - превозно средство от 17.02.2020 г., двамата ответници са се подписали като „Купувачи“, т.е. Г. и М. заедно са поели както правата, така и задълженията по силата на предварителния договор. Излагат се съображения, че съдът, който следва да се произнесе за съществуването, съответно правата и задълженията на страни по договор, трябва да установи вида на същия, като се води от действителното му съдържание и действителната обща воля на страните. Във всички случаи на спор относно точния смисъл и действителното съдържание на постигнатото общо съгласие и целените с договора правни последици, съдът е длъжен да отговори аргументирано каква е действителната воля на страните. Когато уговорките са неясни, непълни и неточни и щом пораждат съмнение, тълкуването се извършва по критериите на чл. 20 ЗЗД. Отделните уговорки се ценят с оглед систематичното им място в договора и във връзка едни с други, като всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите и практиката и добросъвестността.

Съдът, ведно с това, преценява обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му.

Посочва се, че в мотивите към Решение № 24/03.04.2013 г. по т.д. № 998/2011 г. на 1 т.о. на ВКС е изяснено, че съгласно чл.121 ЗЗД, солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните. Прието е, че такава може да възникне, когато длъжниците са съдлъжници, а също и при договор за поръчителство, но двете хипотези са различни. Даден е пример с договор за заем. Солидарно съзадължени са лицата, които са получили паричната сума общо, без разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически, като кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците. Поддържа се, че в настоящия случай, ответниците заедно са поели, както правата, така и задълженията, които им се следват от подписания от предварителен договор.

3

Предвид изложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено Решение №401/18.11.2022 г. постановено по гр.д.№91/2022 г. по описа на Окръжен съд- П., с което е отхвърлен предявеният от „Ф. М.“ ЕООД иск и да бъде постановено друго, с което същият да бъде уважен изцяло.

От въззиваeмите Г. А. Г. и Р. М. М. не са подадени отговори на жалбата.

След преценка на материалите по делото, направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите доводи, в аспекта на чл.269 ГПК, Пловдивският апелативен съд намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предмет на делото е предявен от „Ф. М.“ЕООД, ЕИК *********, иск с правна квалификация чл.92 ЗЗД, вр. чл.422 и чл.415 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците Г. А. Г. и Р. М. М. двамата от гр.П., че съществува вземането на ищеца към тях за солидарното заплащане на сумата от 18 362,50 евро - неустойка, произтичащо от Предварителен договор от 17.02.2020 г. за продажба на МПС, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № *** по чл.417 ГПК от ******** г. по ч. гр. д. № ****/**** г. на Пещерския районен съд, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.10.2021 г., до изплащане на вземането.

Искът е допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК, след като са настъпили предпоставките за това по чл.415, ал.1, т.1 ГПК – подадени в срок възражения по чл.414 ГПК от длъжниците Г. А. Г. и Р. М. М. срещу издадената в полза на заявителя „Ф. М.“ ЕООД, по ч. гр. д. № ****/**** г. на Пещерския районен съд, заповед за изпълнение на парично задължения въз основа на документ по чл.417 ГПК с № *** от ********г.

От изложените факти, на които е основан иска, следва да се изведе, че се касае за договорна неустойка, дължима поради разваляне на процесния предварителен договор по вина на ответниците, на основание чл.21 Б от същия.

Възражения по предявения иск са направени в депозирания пред първата инстанция отговор на ИМ от назначения на двамата ответници 4 особен представител адв.С.. В тази връзка, следва да се отбележи, че именно последният е получил адресираната до тях искова молба, както и че към същата не са били приложени никакви писмени доказателства. В отговора на ИМ, с който се оспорва иска по основание и размер, се поддържа, че договорът не е развален и че ответниците не са уведомени за развалянето на договора. Направено е и възражение за прекомерност на неустойката по см. на чл.92, ал.2 ЗЗД, тъй като размерът й е равен на продажната цена по договора, като е поискано същата да бъде намалена, доколкото не попада в обхвата на чл.309 от ТЗ.

В подадения от особения представител на ответниците отговор не се оспорва сключването на посочения в ИМ предварителен договор от 17.02.2020 г. за продажба на МПС, страните и предметът на същия. Тези факти се установяват и от доказателствата по делото и по-конкретно от тези, находящи се по приетото за послужване ч. гр. д. № ****/**** г. на Пещерския районен съд, където процесният договор е представен в оригинал от заявителя.

Установява се, че договорът е с дата 17.02.2020г., на която е извършено нотариално удостоверяване на подписите на подписалите го лица, съответно за продавач - М. Т. К., като пълномощник на Ф. В. М. – управител на „Ф.

М.“ЕООД и за купувачи - Г. А. Г. и Р. М. М.. С оглед това, следва да се приеме за доказано твърдението на ищеца за сключването на процесния предварителен договор с ответниците на 17.02.2020г.

Видно от съдържанието му, в чл.1 е уговорено, че „Ф. М.“ ЕООД, с едноличен собственик и управител Ф. В. М., действаш чрез пълномощника си М. Т. К. се задължава да прехвърли на купувачите Г. А. Г. и Р. М. М. възмездно правото на собственост върху следното моторно превозно средство: Лек автомобил, марка Б** * * * ** *, рама № *****************, двигател №*************, рег.№ ********, първоначална регистрация 08.06.2009 г., наричано по - нататък за кратност „МПС“ или „Вещта“, а купувачите се задължават да го закупят при посочените в този договор условия.

Според чл.2, продажната цена на описаното в чл.1 превозно средство е в размер на 19 500 евро. Страните се съгласяват същата да бъде заплатена по банкова сметка на продавача на 24 вноски, по 1137,50 евро всяка, като 5 първата вноска е дължима до 15.03.2020г., всяка следваща - до 15-то число на следващия месец, а последната 24-та вноска - до 15.02.2022г.

Съгласно чл.4, страните се задължават да сключат окончателен договор за покупко-продажба на гореописаното МПС след окончателно заплащане на цялата продажна цена по реда на чл.2 и изпълнение на останалите задължения на купувача по договора, в това число, заплащане и на всички дължими от купувача по договора други суми (неустойки, такси, разходи, данъци, застраховки, глоби и др.).

В чл.21 от договора е уговорено, че при неизпълнение на задълженията на купувача по договора, същият дължи на купувача неустойка, както следва:

А. – за забава на плащане – 2% на ден върху просрочената сума до пълното заплащане; Б – при разваляне на договора по вина на купувача, същият дължи неустойка за неизпълнение на договора в размер, равен на продажната цена на вещта и всички други дължими вземания на продавача (като данъци, застрахователни премии, банкови разноски, имуществени санкции, такси, неустойка за забава и др.) съгласно договора и анексите към него до датата на връщане на МПС, намалена с вече падежиралите и/или платените от купувача суми по договора до развалянето му.

Както се посочи по-горе, договорът е подписан от страните по делото, поради което и ги обвързва относно постигнатите със същия уговорки, права и задължения. Според твърденията на ищеца, купувачите са платили само първата вноска от 1137,50 евро, след което не са извършвали други вноски съобразно уговореното в чл.2 от договора. Независимо че липсва доказателства за плащане на същата, този факт следва да се приеме за доказан, доколкото се явява неизгоден за ищеца, който само го навежда като твърдение по делото. Относно плащането на останалите погасителни вноски, дължими до момента на изпращане на нотариалната покана, с която се твърди да е развален договора от ищеца, тежестта за доказване изпълнението на това задължение бе върху ответниците, за което последните не представиха доказателства по делото.