Определение № 3434 от 22.01.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3434 гр. София, 22.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110165296 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в ****, чрез пълномощника му адв. И. Г., АК – Благоевград, със съдебен адрес в ***** против „Креди Йес” ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в *****, представлявано от управителя В.М.И..

В исковата молба ищецът излага твърдения, че с ответника имат сключен Договор за паричен заем № 291782 от 09.05.2023 г., съгласно който ответникът, в качеството си на кредитодател, е отпуснал заемна сума в размер на 400 лв. срещу задължението на ищеца да върне същата на 3 седмични вноски. Съгласно клаузата на чл. 6 кредитополучателят се е задължил да предостави едно от следните обезпечения – поръчител, банкова гаранция, ипотека или залог, като при неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 272,07 лв. Тъй като ищецът не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение е начислена неустойка, която е платена заедно с погасителните вноски.

В исковата молба се излагат подробни доводи и съображения за недействителност на договора за паричен заем, като противоречащ на императивни правни норми и съдържащ неравно правни клаузи.

Като излага тези обстоятелства, процесуалният представител на В. С. обосновава правния интерес от предявяването на установителен иск за прогласяване на нищожността на неустоечната клауза на чл. 8 от договора за паричен заем № 291782 от 09.05.2023 г. и на осъдителен иск за заплащане на сумата от 10 лв., частично предявена от сума в размер на 272,07 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем № 291782 от 09.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 04.11.2024 г., до окончателното й изплащане.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Прави искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи в цялост кредитното досие на ищеца, включително извлечение за всички плащания по процесния договор, както и копие от договора и СЕФ.

Моли за допускането и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза, която да даде заключение по въпросите, формулирани в исковата молба. Моли за издаването на съдебно удостоверение, което да му послужи за получаване на информация от БНБ за всички договори сключени между ищеца и „Креди Йес“ ООД.

В срока по чл. 131 ГПК процесуалният представител на ответното дружество, 1 депозира отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Твърди се в отговора, че клаузата на чл. 8 от процесния договор не противоречи на 146 ал. 1 от ЗЗП, тъй като клаузата е индивидуално уговорена, а размерът на неустойката и фактите, при които тя е дължима, са определени изначално и известни на заемополучателя.

Ответникът излага доводи, че размерът на неустойката не следва да се включва в ГПР по договора, но дори и да бъде включен в него, това не води до недействителност на договора или отделни негови разпоредби, тъй като не е налице противоречие с разпоредбите на ЗПК.

Сочи се в отговора, също така, че исковите претенции са недоказания, тъй като ищецът не е представил договора, чиято недействителност се претендира.

С отговора ответникът представя писмени доказателства. Не изразява становище по доказателствените искания, направени в исковата молба.

Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да пристъпи към насрочване на открито съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.

Приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства са допустими и относими към разрешаването на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат приобщени към доказателствения материал.

Неоснователно е искането на ищеца по чл. 190 от ГПК, тъй като към отговора са приложени документите, за чието представяне ищецът иска да бъде задължено ответното дружество.

Основателно е искането за допускане и назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, която даде заключение по въпросите, формулирани в исковата молба.

Искането за издаване на съдебно удостоверение е неоснователно, тъй като информацията, с която ищецът иска да се снабди въз основа на него е ирелевантна за спора.

По приемането на писмените доказателства, представени с отговора на исковата молба, съдът ще се произнесе след като даде възможност на ищеца да се запознае с тях и изрази становище по приемането им, вкл. като му осигури процесуална възможност да оспори тяхната автентичност и/или съдържание.

Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и отговора документи.

ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно – счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице Ю.Н., която след като се запозна с материалите по делото и направи справка в счетоводството на ответното дружество, да даде заключение по въпросите формулирани в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изпълнение на експертизата в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева), вносим от ищеца в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на препис от настоящето определение.

УКАЗВА на вещото лице да представи писменото си заключение в срок до 12.03.2025 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания, направени в исковата 2 молба.

ДАВА възможност на ищеца да изрази становище по приемането на писмените доказателства, приложени към отговора на исковата молба в срок до приключване на първото по делото редовно открито съдебно заседание, в който срок може да оспори автентичността и/или съдържанието им.

Съобщава на страните проекта за доклад по делото:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищцата права: а) между ищеца и ответното дружество е сключен договор за паричен заем № 291782 от 09.05.2023 г., съгласно който ответникът, в качеството си на кредитодател, е отпуснал заемна сума в размер на 400 лв. срещу задължението на ищеца да върне същата на 3 седмични вноски; б) съгласно клаузата на чл. 6 кредитополучателят се е задължил да предостави едно от следните обезпечения – поръчител, банкова гаранция, ипотека или залог, като при неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 272,07 лв. на основание чл.

8 от договора; в) тъй като ищецът не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение е начислена неустойка, която е платена изцяло от ищеца заедно с погасителните вноски; г) клаузата на чл. 8 от договора е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави, регламентира ГПР в размер, по-голям от нормативно установения максимум и създава задължение за ищеца (потребител) да заплати необосновано висока неустойка.

2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника: а) размерът на уговорената неустойка не следва да се включва в ГПР; б) клаузата за неустойка е индивидуално уговорена, а нейният размер и фактите, при които е дължима, са известни на кредитополучателя при сключването на договора; в) изискването за предоставяне на обезпечение от заемателя е съобразено с финансовия риск и не представлява нелоялна търговска практика.

3. Правната квалификация на първоначално предявените искове: чл. 26 ал. 1 предл. трето от ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. първо от ЗЗД вр. чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП и чл. 19 ал. 4 от ЗПК (в редакцията на разпоредбата ДВ, бр. бр. 35 от 2014 г.) и чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД.

4. Правната квалификация на насрещните възражения: чл. 26 ал. 1 предл. трето от ЗЗД, чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП и чл. 19 ал. 4 от ЗПК (в редакцията на разпоредбата ДВ, бр. бр. 35 от 2014 г.).

5. В тежест на ищеца е да докаже сключване на процесния договор за кредит, с посоченото съдържание, плащане на всички задължения по него, както и обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителен на заявените правни основания, респективно основанията за нищожност на оспорените клаузи.

6. В тежест на ответника е да установи, че е получил паричните суми от ищеца на валидно основание – действителен договор, респ. действителни негови клаузи.

7. Ищецът и ответникът не признават права и обстоятелства, претендирани, респ. твърдяни от другата страна.

8. Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 154 ал. 2 и чл. 155, т.е. определяне на обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.03.2025 г., 13,45 часа, за която дата и час да бъдат призовани ищецът, ответникът и вещото лице, след представяне на доказателства за внасянето на определения депозит.

Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а препис от отговора и приложенията към него – към призовката за ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4