Решение № 5 от 05.02.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Разград, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Анелия М. Йорданова

Емил Д. Стоев при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора Р. Д. Б. като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253300600357 по описа за 2025 година Въззивното производство е образувано по жалба от защитник на подсъдимия против присъда рег. №38/10.07.2025 г. по Наказателно дело от общ характер № 20253330200023 по описа за 2025 година на Районен съд Разград.

С обжалваната присъда РС Разград признал подсъдимия И. П. С. за виновен в това, че в периода от 14.02.2011 г. до 15.08.2013 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, с шестнадесет деяния, в качеството на длъжностно лице - "касиер, счетоводство" в „Пътно строителство“ АД Разград, присвоил чужди пари в общ размер на 92 200 лева, собственост на „Пътно строителство“ АД - Разград, връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като длъжностното присвояване е в големи размери - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 201 / ред. преди изм. с ДВ бр.83/2019 г./ вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяване на наказанието за изпитателен срок в размер на ПЕТ ГОДИНИ, а на основание чл. 202, ал. 3, вр. с чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК го „ЛИШАВА ОТ ПРАВО ДА УПРАЖНЯВА ПРОФЕСИЯ ИЛИ ДЕЙНОСТ СВЪРЗАНА С МАТЕРИАЛНООТЧЕТНИЧЕСКА ОТГОВОРНОСТ“ за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Признал подсъдимия И. П. С. за невиновен, за това, че в качеството си на длъжностно лице - "касиер, счетоводство" в „Пътно строителство“ АД – 1

Разград на 15.04.2011 г. изтеглил от банкова сметка с IBAN **** на „Пътно строителство“ АД в банка „Токуда банк“АД с Нареждане разписка с УРН 1161967 и неотчел в касата на „Пътно строителство“ АД сумата от 4 000 лева; на 15.08.2013 г. изтеглил от банкова сметка с IBAN *** на „Пътно строителство“ АД в банка „Токуда банк“АД с Нареждане разписка с УРН 7958277 и неотчел в касата на „Пътно строителство“ АД сумата от 6 000 лева и го оправдал в тази част на обвинението.

Признал подсъдимия И. П. С. за виновен за това, че на 06.03.3017 г. в гр.Разград, в качеството на длъжностно лице - "касиер, счетоводство" в „Пътно строителство“ АД Разград, присвоил чужди пари в размер на 9 000 лева, собственост на „Пътно строителство“ АД - Разград, връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като изтеглил на 06.03.2017 г. от банкова сметка с IBAN *** на „Пътно строителство“ АД в банка „Токуда банк“АД с Нареждане разписка с УРН 34716353 и неотчел в касата на „Пътно строителство“ АД сумата от 9 000 лева - престъпление по чл. 201 /ред. преди изм. с ДВ бр.83/2019 г./ НК, поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на ЕДНА ГОДИНА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяване на наказанието за изпитателен срок в размер на ТРИ ГОДИНИ, а на основание чл.

202, ал. 3, вр. с чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК го лишил от ПРАВО ДА УПРАЖНЯВА ПРОФЕСИЯ

ИЛИ

ДЕЙНОСТ

СВЪРЗАНА

С

МАТЕРИАЛНООТЧЕТНИЧЕСКА ОТГОВОРНОСТ“ за срок от ЕДНА

ГОДИНА.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК определил общо наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяване на наказанието за изпитателен срок в размер на ПЕТ ГОДИНИ.

На основание чл. 23, ал. 2 от НК присъединил към така определеното общо наказание и наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАЖНЯВА ПРОФЕСИЯ

ИЛИ

ДЕЙНОСТ

СВЪРЗАНА

С

МАТЕРИАЛНООТЧЕТНИЧЕСКА ОТГОВОРНОСТ“ за срок от ТРИ

ГОДИНИ.

Осъдил подсъдимия да заплати на „Пътно строителство“ АД, ЕИК 116014276, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. „Княз Борис“ № 120, представлявано от изпълнителен директор К. Д. У., сумата в размер на 92200 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 201, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.08.2023 г. до окончателно изплащане, както и сумата в размер на 9000 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението по чл. 201 от НК имуществени вреди.

Отхвърлил предявения от „Пътно строителство“ АД, граждански иск против подсъдимия за горницата до 111 200 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. с чл.

201, ал. 1 от НК имуществени вреди като неоснователен.

2

Присъдил в тежест на подсъдимия разноски и държавна такса върху уважените граждански искове.

Постъпила е жалба (вх. №7249/23.07.2025 г. на РС Разград) от адв. П.

– защитник на подсъдимия И. П. С..

Оплакването е, че присъдата в осъдителната част е неправилна и незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените наказания за явно несправедливи.

Според защитника липсват доказателства, които категорично и несъмнено да водят до извод, че И. П. С. е извършил престъпленията, за които е обвинен.

Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен, а ако при проверката се установят съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени съдът да отмени присъдата и върне за разглеждане от друг състав.

Алтернативно се прави искане за изменение на присъдата, като бъде намален размера на наказанието лишаване от свобода, при условията на чл 55 от НК и да не се налага наказанието „лишаване от право да упражнява професия или дейност свързана с материално-отчетническа отговорност“. Иска се и да бъде отхвърлен предявения граждански иск.

Няма направени доказателствени искания.

В съдебно заседание защитникът адв. П. поддържа жалбата . Излага доводи, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Прави искане съдът да отмени присъдата и поставони нова, с която признае подсъдимия за невиновен. Защитникът счита, че не са налице несъмнени, безспорни и категорични доказателства, които да обосновават единствено извода, че подсъдимият е автор на длъжностните присвоявания, в които е обвинен. Намира за установено, че е налице една схема за присвояване на пари, която няма как да е осъществена от подсъдимия. Адв. П. твърди, че е установено, че макар нарежданията-разписки за теглене на инкриминираните суми да са подписани от него, то в банката, тези средства могат да бъдат дадени на друго лице. В подкрепа на това становище посочва наличието на две разписки, на които според вещото лице, подписите не са на подсъдимия, нито на получил сумата, нито на упълномощено лице със спесимен, а парите са получени от някого. Посочва и показанията на длъжностни лица от пострадалото дружество - касиерката Х. С., която категорично сочи, че главният счетоводител е въвел практика да предава готови нарежданияразписки, включително на нея, тя да ходи в банката и да и бъдат изплащани сумите, като при това не е имала спесимен, нито пълномощно да получава суми по банковите сметки в никоя от банките обслужващи търговското дружество. Изтъква, че в този смисъл са и показанията на счетоводителя, поел в последствие да изпълнява функцията на главен счетоводител.

Адв. П. посочва постановена осъдителна присъда, против бившия главен счетоводител на това дружество, който е имал единствено възможност да оперира със счетоводната система, каквато възможност подсъдимият не е 3 имал достъп и създадената схема е включвала, освен изтеглянето на парите и създаване на фиктивни правни основания за тяхното разходване чрез съставяне на неистински документи в счетоводството на дружеството.

Защитникът счита, че е установено че двамата са работили в една и съща стая през цялото това време, като практиката, посочена и от директора на дружеството посочи, и от подсъдимия, била да бъдат съставяни предварително нареждания-разписки за теглене на суми, които да бъдат попълвани реквизитите на личните данни на упълномощеното лице и в последствие да се попълват само сумите за изтегляне, тъй като седалището на дружеството се е намирало извън Разград и всичко е свързано с пътувания до банките. Изтъква, че според графологическата експертиза, само една от нарежданията-разписки е попълнена, изпълнена изцяло от подсъдимия.

Посочва, че съдът не е отговорил на направените възражения. Като няма каквито да било мотиви дори за оправдателната част на присъдата, освен че подписите му били имитирани.

Според защитника събраните в хода на наказателното производство доказателства сочат за невиновност на подсъдимия.

Подсъдимият И. П. С. в съдебно заседание заявява, че никога не е имал възможност тези пари, които са цитирани, да ги ползва и винаги, когато ходил, изпълнявал задълженията си до последно. Посочва, че били в една канцелария, имали си доверие, приети порядки, и от това се е възползвал друг човек.

Препис от жалбата е връчен на РП Разград на 21.10.2025 г. и на гражданския ищец – „Пътно строителство“ АД Разград на 17.11.2025 г.

Не са постъпили възражения.

В съдебно заседание прокурорът заявява, че присъдата е правилна и законосъобразна. Според него, първоинстанционният съд е изградил своето вътрешно убеждение въз основа на събраните в съдебното следствие доказателства, като е обсъдил същите отделно и в съвкупност, съпоставил ги е както с останалите свидетелски показания на свидетелите, така събраните писмени доказателства и изготвените по делото експертизи. Мотивирал се е защо не кредитира част от свидетелските показания. Намира наказанията за правилно определение и законосъобразно прилагане на чл. 23, ал.1 НК.

Искането е присъдата да бъде потвърдена.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе предвид доводите и становищата на страните, установи:

Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318, ал.

2-6 НПК.

4

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. П. С. е български гражданин, роден на *** г. в с. ***, общ. Свищов, обл. Велико Търново. Има висше образование. От 1981 г. до 2018 г. живеел и работил, като счетоводител, в гр. Разград. Има регистриран постоянен и настоящ адрес и живее в гр. Варна. Пенсионер е. Не е осъждан.

Вдовец. Няма данни да е нарушавал обществения ред, да е влизал в конфликти с близки и съседи (характеристична справка на л. 39 от ДП).

Подс. С. продължително време работел в „Пътно строителство“ АД.

Известно време изпълнявал и длъжността главен счетоводител. С Трудов договор № 2/29.01.2010 г. (л. 310 от ДП бяла папка) е назначен на длъжност „касиер, счетоводство“ в „Пътно строителство“ АД – Разград. Тази длъжност изпълнявал до 2018 г. (заповед от 16.04.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на л. 312 от ДП бяла папка).

Основна дейност на дружеството била изграждане и поддръжка на пътища и пътни съоръжения, поради това имало значителни парични обороти и трайни взаимоотношения с редица доставчици. „Пътно строителство“ АД било част от холдинга „Пътконсулт Холдинг“ ООД. След приватизация подсъдимият продължил да работи в „Пътно строителство“ АД - Разград, представлявано от изпълнителния директор - св. К. Д. У.. След поредна реорганизация на счетоводната дейност в дружествата, С. бил назначен като касиер в „Пътно строителство“ АД – Разград. Главен счетоводител била св. Е.