Решение № 24 от 06.02.2023, Районен съд - Айтос

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Айтос, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело № 20222110100557 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Е-П.П.“ АД, ЕИК:

***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П.С.С., Я.М.Д., Д.К.Д., чрез юрисконсулт Е.М. против “К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управител К.М.К..

С исковата молба ищецът „Е-П.П.“ АД, ЕИК: ***моли да бъде прието за установено спрямо ответника “К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.М.К., съществуването на вземането му по издадена по ч.гр.дело № 306/2022 г. на РС-Айтос, Заповед № 137 от дата 13.04.2022 г. по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение в размер, както следва: 1 287, 87 лева (хиляда двеста осемдесет и седем лева и 87 ст.) - главница по незаплатено парично задължение за ел. енергия по фактури, издадени за периода от 14.01.2022 г. до 14.02.2022 г.; 14, 79 лева (четиринадесет лева и 79 ст.) - мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 29.03.2022 г. до окончателното плащане на дължимото.

Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение за електрическа енергия и предоставена мрежова ycлуга по фактури, издадени за периода от 14.01.2022 г. до 14.02.2022 г., както и мораторна лихва върку главницата в общ размер на 14,79 лева (четиринадесет лева 79 стотинки), представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия и мрежова услуга от падежа й дo 18.03.2022г., посочени подробно в извлечение oт сметка на ответника пo кл.№ ********** към същата дата.

Ищецът претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски, 1 включително юрисконсултско възнаграждение.

С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1, предл.І-во от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - за установяване съществуването на вземането на ищеца против ответника, съобразно дадените от съда указания по заповедно производство – ч.гр.дело № 306/2022г. на РС-Айтос.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства: Копие на извлечение oт сметка към 18.03.2022г. пo партида на ответника, за размера на задължението, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и за размера на претендираната oт ищеца лихва към същата дата; Копие oт фактури, описани в извлечение oт сметка пo т.1; Справка за консумирана ел. енергия в обекта на потребление на ответника за процесния период; Справка пo партида на ответника със списък на платени и неплатени фактури; Копие oт Общите условия за продажба на електрическа енергия на Е-П.П. АД;

Решения на ДКЕВР и Публикации на Общите условия за продажба на електрическа енергия на Е-П.П. AД, както и преписи за връчване на ответника. Направени са доказателствени искания - за прилагане на ч.гр.дело № 306/2022г. на РС-Айтос.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. От негово име е постъпила молба вх.№ 5713/2022 година за разглеждане на делото в отсъствие на представител. Не са ангажирани допълнителни доказателства и не са заявени искания.

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът “К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.М.К. изпраща писмен отговор, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на иска. Спори по основателността на претенцията като сочи, че доказването й е в тежест на ищеца. Моли за отхвърлянето й от съда като неоснователна.

Представя писмени доказателства и възразява по приемане на част от писмените доказателства, приложени към и.м. На свой ред моли за ангажиране на гласни доказателства - допускане на двама свидетели при довеждане.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника - адв.Х.С. поддържа изложеното в отговора становище, като по същество пледира за постановяване на решение, с което ищцовата претенция бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана. Моли за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, като представя списък по чл.80 от ГПК.

С оглед на събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заявление по чл.410 от ГПК ищцовото дружество „Е-П.П.“ АД, ЕИК: ***, действайки чрез юрисконсулт Е.М. е поискало издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника “К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К.М.К.. В хода на образуваното (след изпращане на подсъдиност) заповедно производство по ч.гр.дело № 306/2022г. по описа на РС-Айтос и след връчване на заповед № 137/13.04.2022 год., при постъпило в срок възражение по чл.414 2 от ГПК от ответника чрез адв.Х.С., на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване дължимостта на вземането си против длъжника.

В изпълнение на дадените указания е депозирана исковата молба, по която е образувано настоящото искова производство. в отговора на проц.представител на ответника се поддържа направеното възражение, като се доразвива тезата за неоснователност на иска.

Твърди се, че въз основа на сключен Договор № BGI6RFOP001-1.023-0003-С02-S-05 от 20.01.2020 г., Община Р. възлага на „К.Б.“ ЕООД да изпълни обществена поръчка с предмет „Изпълнение на строително-монтажни работи чрез инженеринг - изграждане на социални жилища пo проект „Изграждане на социални жилища за настаняване на малцинствени и социално слаби групи в кв.„***“, отговарящи на съвременните хигиенни изисквания“.

Местонахождението на обекта е УПИ VIII, имот № 6397, квартал № 805, поземлен имот с идентификатор *** пo Кадастралната карта на гр.Р., с адм.адрес: гр. Р., ***.

Cочи се, че с писмо изх. № 26-00-1165/28.10.2021г., кмета на Община Р., уведомил дружеството пo eл.поща, че на 25.10.2021г. Договор № BG 16RFOP001-1.023- 0003-С02-S-05 от 20.01.2020 г. е прекратен, въз основа на което следва да се състави Акт 10, на основание чл.7, aл.3, т.10 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи пo време на строителството, поради прекратяване на договора със строителя и неговата смяна.

Възложителят отправил покана до дружеството за съставяне на Акт 10 на 03.11.2021 г. и нa 03.11.2021 г. се извършил пълен оглед на обекта от страна на представители на Община Р., дружеството изпълняващо строителен надзор - „Д.“ EOOД и „К.Б." ЕООД и се подписал Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството. В подкрепа на изложеното е приложеното към отговора на и.м. копие от акт (л.37-46 от делото).

Видно от представения Акт образец 10, на 03.11.2021 г. строителството е спряно и обектът е предаден на възложителя, за извършване на „необходими мерки при продължаване на строителството, като от обекта са премахнати машини, оборудване, съоръжения, конструкции и др. (т. 3, 4, 5, 6 и 7 от Акта). На база изложеното ответникът твърди, че е освободил строителната площадка и общинския имот. В този смисъл ангажира и гласни доказателства – показания на разпитаните свидетели Д.К.Д. и Ю.Н.А., двамата бивши служители на отв.“К.Б.“ ЕООД. Според св.Д. в електрическото табло, намиращо ce в процесния обект липсвало средство за техническо измерване, електромерът се намирал на трафопост, захранващ обекта с електроенергия, собственост на „Е. - П.М.“ АД. Според показанията му, подкрепени и чрез свидетелството на св.Ю.А. през м.октомври 2021г. ел. захранването в обекта било преустановено, целият екип напуснал обекта, почиствайки площадката от материали и техника, т.е. според свидетелите потребление на ел. енергия в обекта след прекратяване на договора с Община Р., т.е. след м.октоври 2021г. не е имало.

Не са извършвани строителни дейности, строителната площадка е освободена от техника и механизация. В този смисъл е съставения на 03.11.2021 г. Акт обазец № 10 за установяване на състоянието на строежа при спиране на строителството, с който обекта е предаден на възложителя Община Р..

Съдът, анализирайки събраните доказателства, приема исковата претенция за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна и недоказана по следните съображения: при така установената фактическа обстановка спорът между страните е дали за претендирания период относно фактури, издадени от 14.01.2022г. до 14.02.2022г. за 3 процесния адрес количествата ел. енергия, посочени в исковата молба са реално потребени и съответно правилно отчетени. По тези два релевантни факта доказателствената тежест е на ищеца, който от една страна представя свидетелстващи документи относно отчетена eл.енергия, но нe и доказателства за установяване на количествата реално доставена в обекта такава, при направено от ответната страна оспорване. От друга страна представените и приети пo делото писмени доказателства - Извлечение oт сметка, Извлечение за фактури и плащания, Справка за потребление на ел. енергия (с приложени фактури), доколкото са съставени от ищцовото дружество и са частни свидетелстващи документи, обективиращи изгoдни за издателя си обстоятелства, при направеното оспорване нямат материално доказателствена сила. Ето защо и доколкото не са подкрепени от други доказателства, няма как да бъдат ценени като категорично доказателства за установяване на съдържащите се в тях факти.

При така изложените съображения и след анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че макар съществуването на облигационни отношения между страните във връзка с процесния договор за доставка на електрическа енергия и предоставена мрежова ycлуга по фактури, издадени за периода от 14.01.2022 г. до 14.02.2022 г., както и мораторна лихва върку главницата в общ размер на 14,79 лева (четиринадесет лева 79 стотинки), представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия и мрежова услуга от падежа й дo 18.03.2022г., посочени подробно в извлечение oт сметка на ответника пo кл.№ ********** да е доказано, доколкото и ищцовото дружество, и ответникът са страни по този договор, в тежест на ищецът е да установи по безспорен и категоричен начин качеството си на кредитор, падежа, изискуемостта и размера на вземането си, а ответника (длъжник) – липсата на твърдяната облигационна връзка между страните или факта на плащането. Въз основа на гореизложените съображения, съдът приема за недоказано обстоятелството за наличие на ликвидно (установено по основание и размер) и изискуемо вземане на кредитора спрямо длъжника. В този смисъл следва да се отбележи, че липсват писмени доказателства относно откриване на партидата за процесния обект, относно монтиране на измервателното устройство, както и относно контрола и отчетността за точността му. Според показанията на св.Д.Д. средството за търговско измерване, не се е намирало в електротаблото, което е било монтирано в обекта, a на трафопост, находящ се в съседен имот. В подкрепа на изложеното следва да се анализира обстоятелството, посочено в исковата молба от страна на ищеца, а именно, че обектът на потребление се е намирал на адм.адрес: гр.Р., ***, който е заведен с абонатен № ***. При съпоставка имотът, общинска собственост, в който са се извършвали строителните дейности е с административен адрес: гр.Р., ул. „***“ № **, съвпадащ с адреса посочен в Акт образец 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от 03.11.2021 г., с който е преустановена дейността на обекта и същият е предаден на възложителя Община Р..

След като ищецът не е изпълнил процесуалното си задължение по чл.154, ал.1 от ГПК следва да понесе своеобразната санкция на тежестта на доказване, като съдът приеме за несъществуващи фактите, които той следва да установи с безспорни доказателства, т.е. да 4 приеме за недоказано в претендирания размер съществуване на вземането му спрямо ответника, поради което и да отхвърли исковата претенция.