Решение № 507 от 17.12.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. ХАСКОВО, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря В. И. К. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500575 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 209/13.03.2024г. по гр. д. № 2807 по описа на съда за 2022 г.

Районен съд – Хасково е уважил предявения установителен иск за собственост, като е признал за установено по отношение на Я. Д. Я., ЕГН **********, К. Д. Я., ЕГН ********** и М. Я. Д., ЕГН **********, че П. К. П., ЕГН ********** е собственик на основание наследяване на 1/8 ид.ч. от следните недвижими имоти, а именно: 1. Нива от 20,624 дка в землището на **, в ***, представляваща имот №**, която по настоящем се идентифицира с ПИ с идентификатор №*** по кадастралната карта на ***, одобрена със заповед №РД-18***/04.09.2018г. на ИД на АГКК София, с адрес **, с площ от 20,624 кв.м., трайно предназначение на територията „земеделска“, начин на трайно ползване „нива“, категорията на земята 9, предишен идентификатор няма, номер по предходен план **, при съседи: №***, №***, №**, №***, №*** и №***. Нива от 39,281 дка в землището на **, представляваща имот №**, който понастоящем се идентифицира с ПИ с идентификатор №** по кадастралната карта на ***, одобрена със заповед №РД-18- ***/04.09.2018г. на ИД на АГКК София, с адрес ***, с площ от 39 280 кв.м., трайно предназначение на територията „земеделска“, начин на трайно ползване „нива“, категорията на земята - 4, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план **, при съседи: № **, № **, № ***, № ***, №**, №***, № ***, № ***, № ***, № ***, №**, № *** и **. Нива от 0,897 дка, в землището на ***, представляваща имот №**, който понастоящем се идентифицира с ПИ с идентификатор №*** по кадастралната карта на ***, одобрена със заповед №РД-18**/04.09.2018г. на ИД на АГКК София, с адрес **, с площ от 0,897 дка, трайно предназначение на територията „земеделска“, начин на трайно ползване „нива“, категорията 1 на земята - 4, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план **, при съседи:

№***, №*** и №***.

По отношение на тези имоти в посочената ид.част районен съд е отменил, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, нотариален акт № **, том **, рег. № **, дело № **/21.12.2015г. на Нотариус Владилена Сиртова с рег.№ 079 на Нотариалната камара на РБ, с район на действие- района на Районен съд-Хасково, с който Я. Д. Я., ЕГН ********** и К.

Д. Я., ЕГН **********, са признати за собственици по давностно владение на НИВА с площ от 20,624 дка, представляваща имот с номер *** в землището на ****, на НИВА с площ от 39,281 дка, представляваща имот с номер *** в *** и на НИВА с площ от 0,897 дка, представляваща имот с номер ** в землището на ***, в частта на 1/8 ид.ч.

Районен съд - Хасково е осъдил Я. Д. Я., ЕГН **********, от ***, К. Д. Я., ЕГН **********, от *** и М. Я. Д., ЕГН **********, от ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплатят на П. К. П., ЕГН **********, от *** направените по делото разноски в размер на 1205,00 лв.

Недоволни от решението са останали въззивниците М. Я. Д., Я. Д. Я. и К. Д. Я., които чрез пълномощника си адв. Д. А. го обжалват в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, постановяване на решението при допуснати нарушения на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, необоснованост, противоречие на изводите на съда със събраните по делото доказателства и действителното фактическо положение между страните.

С въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, необоснованост, и за противоречие на изводите на съда със събраните по делото доказателства и с действителното фактическо положение. По отношение на немотивираността на съдебното решение, твръди се, че първоинстанционният съд при постановяването му не е обсъдил всички възражения, твърдения и доводи на ответниците, като не е изложил съображения защо приема или не ги приема тези възражения. Анализът на доказателствата по делото според въззивниците води до извод различен от този, който е направил първоинстанционният съд ,които докщазателства са свързани с постигането или непостигането на съгласие за делба на останалите в наследство земеделски земи от общия им наследодател. Събраните според въззивниците гласни доказателства и приетите писмени доказателрства сочат на друг извод по отношение на исковата претенция, а именно нейната неоснователност.

Приетото от първоинстанционния съд заключение не е отговорило на основния спорен по делото въпрос налице ли е подпис на наследодателката на ищеца върху договора за делба на процесните недвижими имоти.

Във въззивната жалба са изложени съображения по отношение на немотивираността на съдебното решение, което се изразява в това, че първоинстанционният съд при постановяването му не е обсъдил всички възражения, твърдения и доводи на ответниците, като в тази връзка не изложил и своите съображения защо приема или не ги приема тези възражения. Направен е анализ на доказателствата по делото, който анализ на събраните по делото доказателства според въззивниците води до извод различен от този, който е направил първоинстанционният съд и свързани с постигането или непостигането на съгласие за делба на останалите в наследство земеделски земи от общия им наследодател.

Цитирани са гласни доказателства, посочени са и писмени доказателства, с които според въззивниците сочат на друг извод по отношение на исковата претенция, а именно нейната неоснователност.

Изложени са подробни съображения и по отношение на представената и приета по делото съдебно-почеркова експертиза във връзка с оспорването на заключението и доказателствата, въз основа на които това заключение е било направено. Считат, че представеното по делото заключение, прието от първоинстанционния съд не е отговорило на 2 основния спорен по делото въпрос налице ли е подпис на наследодателката на ищеца върху договора за делба на процесните недвижими имоти.

В този смисъл се поддържа и тезата,че вещото лице е имало възможности да се запознае с определени писмени доказателства върху които е бил положен подпис от наследодателката на страните, но това не било направено независимо от оспорването в тази връзка. Считат, че заключението е изготвено въз основа на оспорен сравнителен материал и по този начин съдът е процедирал в противоречия със съдебната практика като не е имал основание да се доверява на заключението на вещото лице, още повече, че в същото е посочено, че документите, които са представени като сравнителен материал са били подписани от различни лица без да е установено дали някой от тези подписи е бил от наследодателката на ищците.

Претендират от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС – Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли предявения иск.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна П. К. П., с който се оспорва въззивната жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС – Хасково и да присъди направените по делото разноски.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл.258 ГПК, от надлежни страни и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което същата е допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на въззивните предели, настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

При произнасяне по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и за приложимото материално право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и с предмет установяване по отношение на ответниците Я. Д. Я., К. Д. Я. и М. Я. Д., че ищецът П. К. П. е собственик на 1/ 8 ид.част от нива с площ от 20,624 дка, представляваща имот с номер *** в землището на ***, на нива с площ от 39, 281 дка, представляваща имот с номер *** в землището на *** и на нива с площ от 0,897 дка, представляваща имот с номер ** в землището на ***. Направено е и искане с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК от П.

К. П. против Я. Д. Я., К. Д. Я. и М. Я. Д. за отмяна на нотариален акт №115, том 3, дело №**/2015г. на Нотариус №** Владилена Сиртова за право на собственост по обстоятелствена проверка като неправилно съставен за същите недвижими имоти и до размера на 1/8 ид.част от тези имоти.

От фактическа страна по делото е установено, видно от приетото като писмено доказателство удостоверение за наследници изх.№ 52/03.10.2022 г. на Я. Г. М., починал на 08.11.1953г., че ищецът П. К. П. и ответниците Я. Д. Я. и К. Д. Я. са негови наследници по закон. П. К. П. е син на дъщеря му К. Я. П., починала 2010г., а ответниците Я. Д. Я. и К. Д.

Я. са деца на сина му Д. Я. Г., починал 1993г., или и тримата са внуци на общия 3 наследодател Я. Г. М., починал 1953 г.

С Решение от 12.12.1995г. на Общинска служба по земеделие - Хасково е възстановено правото на собственост на наследниците на Я. Г. М., б.ж. на *** съгласно план за земеразделяне върху следните земеделски земи, както следва: нива от 11, 750 дка в ***, нива от 20,624 дка в ***, нива от 15,680 дка в ** и нива от 0,897 дка в ***, всички внаходящи се в землището на ***.

С констативен нотариален акт № **/07.06.1996г. молителите С. Я. В., Р. Я. Я., К.

Я. П., М. К. Г.а, Я. Д. Я., К. Д. Я. са признати за собственици на основание решение влязло в сила решение на Поземлената комисия в гр.Хасково № 07-02/12.12.1995 г. по чл.14, ал.1, т.2 от ЗСПЗЗ и по чл.27 от ППЗСПЗЗ за собственици по наследство от Я. Г. М. от *** на следните недвижими имоти находящи се в ***, както следва:1.Нива в *** с площ от 11,750 дка, 2.Нива в *** с площ от 20,624 дка, 3.Нива в *** с площ от 15,680 дка, 4.Нива в ** с площ от 39,280 дка. и 5. Нива в *** с площ от 0,897 дка.

Видно от приетия като писмено доказателство договор № 1/16.03.1993г. наследниците на Я. Г. М. и З. Д. Г. - Д. Я. Г.-син, Р. Я. Я., С. Я. В и К. Я. П.- дъщери, са сключили договор за делба на недвижим имот оставен в наследство от родителите им, съгласно който трите сестри се съгласили да получат по 8 дка всяка една от тях, а останалите 24 дка остават за брат им Д. Я. Г., като нивите, които следвало да си поделят трите сестри, са описани по площ и местонахождение в договора, както следва: от ** - 12,7 дка от **- 2,4 дка и от ** 8,9 дка, или общо 24 дка да ги поделят по равно, а останалите да бъдат на брат им Д. Я. Г. описани в протокол № ** на Поземлената комисия в ***, от 20.01.1993 г.

По делото са разпитани свидетели и на двете страни. Свид.А. П. - съпруга на ищеца П. К. и снаха на К. Я. - наследодателка на ищеца П. К., става ясно, че свекърва й К.

Я. получавала аренда от свои собствени земеделски земи в *** от площи около 21-22 дка. Не знае точно какви суми са й били изплащани, тъй като те със съпруга си само я придружавали до селото, а тя получавала парите лично. След смъртта на К. арендата получавал съпругът й и неговата сестра /починала през 2015г./.Свид.П.а не знае да е била извършвана делба на наследствените имоти между наследниците на Я. Г. М. По-скоро известен й бил нотариален акт, който свекърва й им предала някъде около 19971998г.Свид.К. К. твърди,че сестрите и брат им са си поделили земите доброволно по желание на баща им - по 8 декара за всяка сестра, а останалите за брат им. Не му е известно да са имали някакви спорове до момента.Свид. Д. Д., син на ответника Я. Д., твърди, че дядо му Д. Я., с когото живеели в едно домакинство и сестрите му К., Р. и С. извършили делба на нивите, за да се изпълни едно завещание на прадядо му Я., и така сестрите на дядо му получили по 8 декара, а останалите земи останали за дядо му. За да подпишат договора от 16.03.1993г., баща му, ответникът Я. Д. ги докарал лично с автомобила си. Свид Д. присъствал на подписването на процесния договор и е категоричен, че всички сестри са присъствали и са подписали документа. Никоя от сестрите на дядо му не е имала претенции, нито тогава, нито по-късно през годините.