Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 54 от 25.01.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 820/2023
Вид
Решение № 54
Подписан
25.01.2024
Състав
Светла Станимирова, Рени Ковачка, Васил Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.14 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.18, ал.1, т.1 · Закон за обществените поръчки
  • чл.37, ал.2 · Закон за обществените поръчки
  • чл.223 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20231001000820 по описа за 2023 година

Производството е образувано по две въззивни жалби против решение №896 от 11.07.2023 г. на СГС, ТО, VI-7 състав, постановено по т.д.№ 920/2021 год.

Ответникът в първата инстанция СТОЛИЧНА ОБЩИНА чрез пълномощника й гл.юрк.В. П. обжалва решението в частта, с която е уважен предявения от „ПЛАНЕКС БИЛД“-ЕООД иск с правно основание чл.266 ЗЗД за сумата от 246 801,57 лева, представляваща възнаграждение по Договор за инженеринг с № РОК19-ДИ05-9-2 от 14.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от 27.05.2021г. до окончателното изплащане, както и иска по чл.86 ЗЗД за сумата от 17 070,44 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 19.09.2020г. до 25.05.2021г., както и разноски в размер на 19 544,90 лева.

Жалбоподателят излага доводи за недопустимост на решението, евентуално за неправилност поради допуснати процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост.

Твърди, че първоинстанционното производство е изцяло недопустимо, тъй като иска е предявен срещу ненадлежна страна, която не е пасивно легитимирана, не е ЮЛ. Твърди, че съдът не е дал указания на ищеца да отстрани нередовностите на ИМ и в хода на целия процес е призовавана Столична община – район Овча купел, респ. процесуалният представител е упълномощен от Кмета на Район Овча купел. Едва съдебното решение е връчено на Столична община, която всъщност е осъдена, а иска е предявен 1 срещу Столична община – район Овча купел. Моли за обезсилване на решението като недопустимо в обжалваната част, тъй като е постановено по недопустима ИМ.

Изложени са и подробни доводи за неговата незаконосъобразност, като при условията на евентуалност се иска отмяната му и отхвърляне на исковите претенции.

В срока по чл.263 ГПК не са постъпили отговори от насрещните страни.

Третото лице помагач и ответник по предявения обратен иск МРРБ чрез юриста З. И. обжалва решението изцяло.Твърди, че в частта, с която е уважен главния иск на ищеца „ПЛАНЕКС БИЛД“-ЕООД срещу Столична община решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост,както и съществено нарушение на процесуалните правила, а в частта, с която е уважен обратния иск на Столична община срещу МРРБ същото е недопустимо, респ. неправилно.Твърди, че предявения обратен иск е нередовен. Съдът не е изпълнил задълженията си и не е дал указания на ищеца по обратния иск да обоснове на какво основава претенцията си за обезщетение – на сключения с ББР и МС чрез областния управител Договор за целево финансиране или на неоснователно обогатяване на МРРБ.Съдът неправилно приел, че за ищеца по обратния иск /СО/ не съществува друг иск за защита освен този по чл.59,ал.2 ЗЗД. Същият счита за недопустим, тъй като съществува друг иск за защита на ищеца по обратния иск, а при условията на евентуалност, ако съдът го приеме за недопустим, то същият е и неоснователен.

Поради това моли съда да отмени решението по първоначално предявения иск като неправилно и го обезсили в частта по предявения обратен иск като недопустимо.

В срока по чл.263 ГПК не са постъпили отговори от другите страни.

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства.

Софийският Апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното :

И двете въззивни жалби са подадени в законния срок от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими. Разгледани по същество, и двете са НЕОСНОВАТЕЛНИ поради следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество е правилно и съобразено със закона. Релевантните за спора факти са правилно установени, правните изводи на съда кореспондират с тях и с разпоредбите на материалния закон, както и постоянната съдебна практика на ВКС. Първоинстанционният съд е изложил подробни и убедителни мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя и съобразно дадената процесуална възможност на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

2

Първоинстнционният съд е бил сезиран с предявени от „Планекс билд“ ЕООД срещу Столична община обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.266 ЗЗД за сумата от 246 801,57 лева, представляваща неизплатената част от възнаграждението по Договор за инженеринг и строителство от 14.01.2019 г. и по чл.86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 17 070, 44 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 19.09.2020 г. до 25.05.2021 г. / Съгласно допуснато изменение на исковете с протоколно определение от 20.09.2022г. – л.432 от делото на СГС/.

В първоинстанционното производство ищецът „Планекс билд“ ЕООД е твърдял, че в резултат на проведена обществена поръчка, сключили със Столична община Договор за проектиране и строителство от 14.01.2019 г. по силата на който Общината чрез район „Овча купел“, в качеството си на възложител, възложила на ищцовото дружество в качеството му на изпълнител извършване на инженеринг (проектиране и строителство) за обновяване на многофамилна жилищна сградата на територията на Столична община, район „Овча купел“ по „Националната програма за енергийна ефективност на многофамилна жилищни сгради“ по обособена позиция 1 - Инженеринг за сграда с административен адрес: град София, ж.к. „Овча купел“, бл. 423, на обща стойност от 1 542 619, 59 лева е ДДС.

Твърдението на ищеца е, че е изпълнил договора, работите са приети от възложителя и сградата е въведена в експлоатация. Въпреки това са останали изпълнени и незаплатени СМР, удостоверени и приети с Протокол № 2 от 14.08.2020г, Протокол № 3 от 14.08.2020 г., Протокол № 4 от 14.08.2020г. и Протокол за авторски надзор от 20.08.2020 г., въз основа на които са издадени и фактури

№ 1921/14.08.2020г, 1922/14.08.2020г., 1923/14.08.2020г. и 1000000190/20.08.2020 г. на обща стойност 246 801,57 лева

Възнаграждението съгласно чл.3.4 от договора е следвало да бъде платено в 30 дневен срок от получаване на Удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация и Констативен акт за установяване годността за приемане на сградата. Акт образец 15 е подписан от страните на 18.08.2020 г., а Акт 16 е издаден на 28.08.2020 г., поради което плащането е следвало да се извърши найкъсно на 18.09.2020 г. Такова плащане не е постъпило и към предявяване на иска, поради което се твърди, че ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на 17 070, 44 лева за периода от 19.09.2020 г. до 25.05.2021 г.

Ответникът Столична община не е оспорил обстоятелството, че е страна по обществената поръчка и договора от 14.01.2019г; не е оспорил съставянето и подписването от участниците на посочените в исковата молба протоколи Обр.19, както и актовете за установяване годността за приемане на сградата и на Удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация.

Счита изпълнените СМР по процесните протоколи за допустими непредвидени допълнителни дейности, които са били необходими за 3 въвеждане на сградата в експлоатация. СМР са приети от всички участници в строителството в това число възложителя, строителния надзор и държавата чрез областния управител, с оглед на което разходите следва да бъдат приети и разплатени. Плащането на извършените СМР по договора обаче ставало по банков път чрез „ББР“-АД, като сумите се превеждат по сметка на изпълнителя, а съгласно Постановление №18/02.02.2015 г. на МС, средствата по програмата се превеждат на ББР от държавния бюджет чрез бюджета на МРРБ. Това министерство отказало плащане по договора към общината, тъй като процесните СМР не съставлявали непредвидени допълнителни дейности, които са били необходими за въвеждане на сградата в експлоатация. С оглед изложеното счита, че не е пасивно материално легитимирано да отговаря по исковете, евентуално счита, че са изпълнени СМР, които не са възложени.

По искане на ответника по делото е конституирано като трето лице помагач

Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

В своя отговор на ИМ МРРБ не оспорва сключването на договора по ЗОП между първоначалния ищец и общината. Твърди, че част от отчетените разходи в размер на 108 857,07 лева без ДДС ( 130 628, 48 лева с ДДС) не отговарят на изискванията на програмата. Твърди, че на етап одобряване на инвестиционния проект, стойността на СМР на сградата и стойността на непредвидените разходи са изменени спрямо стойностите, заложени в договора за инженеринг, като са прехвърлени средства от перо „Непредвидени“ към перо „Стойност на СМР“, въпреки, че общата стойност по КСС съвпада с общата стойност по договора. А съгласно методическите указания на програмата непредвидени разходи за СМР са „разходите, свързани с увеличаване на заложените количества СМР и/или добавяне на нови количества или видове СМР, които към момента на разработване и одобряване на инвестиционния проект обективно не са могли да бъдат предвидени, но при изпълнение на дейностите са обективно необходими за въвеждане на обекта в експлоатация“.

Това изискване било заложено и в чл.3.5 на Договора за инженеринг. Сумата за непредвидени разходи била усвоена още на етап изработване на КСС към техническия проект, което е нарушение на изискванията на договора и Методическите указания. Твърди се изпълнение и на мярка 4 „Подмяна на хоризонтална и вертикална тръбна мрежа на водоснабдителната инсталация с полагане на топлинна изолация, пломбиране“ от ОЕЕ на стойност 52 600, 45 лева без ДДС, която не е предвидена за изпълнение съгласно Програмата за обновяване и не е ясно защо крайното възнаграждение не е намалено с тяхната стойност.

Ответникът по първоначалния иск СТОЛИЧНА ОБЩИНА е предявил срещу третото лице помагач МРРБ обратен иск по чл.59,ал.1 ЗЗД за сумата от 32 075,00 лв., част от общо вземане в размер на 263 872, 01 лева, представляваща спестени от ответното министерство разходи за изпълнението на Договор за инженеринг от 14.01.2019г. за сметка на Столична община, ведно 4 със законната лихва, считано от 30.06.2021 г до окончателното й изплащане.

В исковата молба по обратния иск се твърди, че в изпълнение на Решение за класиране на участници и определяне на изпълнител по проведена обществена поръчка и на основание чл.112, вр. чл.18, ал.1, т.1 от ЗОП между първоначалния ищец и Столична община е сключен Договор за проектиране и строителство от 14.01.2019 г. по силата на който общината чрез район „Овча купел“, в качеството си на възложител, възложила на „Планекс Билд“ООД в качеството на изпълнител, извършването на инженеринг (проектиране и строителство) за обновяване на многофамилна жилищна сградата на територията на Столична община, район „Овча купел“ по „Националната програма за енергийна ефективност на многофамилна жилищни сгради“ по обособена позиция 1 - Инженеринг за сграда с административен адрес: град София, ж.к. „Овча купел“, бл. 423, на обща стойност от 1 542 619, 59 лева с ДДС.

Твърди, че договорът е изпълнен, работите са приети от възложителя и сградата е въведена в експлоатация. Договора за СМР бил сключен от Общината като представител на Сдружението на собствениците на сградата, като верификацията на претендираните от изпълнителя на СМР дейности е в правомощията на МРРБ, а средствата се изплащат от държавния бюджет чрез „ББР“-АД. Разплащанията по програмата за саниране не засягала общинския бюджет.

С писмо изх.№ 07-00-127/03.12.2020г. на Зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството, „ББР“-АД и Столична община били уведомени за преустановяване на всички плащания към изпълнителите по програмата, като се посочват и несъответствия с програмата на част от направените и одобрени разходи. Промяната на част от СМР, посочени в КСС и докладът за обследване на сградата е извършена с цел изпълнение на нормативните изисквания за енергийна ефективност, които не са били заложени първоначално. Чрез тяхното изпълнение сградата достига енергийна ефективност клас „С“, като заменените дейности са действително реализирани и допустими съгласно програмата. В случай, че се приемат за основателни първоначалните искове и СО бъде осъдена да заплати на изпълнителя възнаграждение за изпълнените и приети СМР, се иска осъждането на ответника по обратния иск да заплати сумата от 30 000 лева - стойност на изпълнение СМР и 2 075 лева лихва за забава /общо 32 075,00 лв/, представляваща част от вземане в размер на 263 872, 01 лева, представляващо спестени разходи, с които МРРБ неоснователно се е обогатило.