Решение № 441 от 20.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Пазарджик, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20265200500834 по описа за 2026 година

Производството е по чл.435 ал.2 т.7 от Граждански процесуален кодекс.

Постъпила е жалба от П. Д. П. и И. Т. П. - длъжници по изп. дело № 144/2023 г. против постановление от 02.09.2026г. на ДСИ Ф. Н. .

С обжалваното постановление бил направен отказ да се намали адвокатски хонорар, аплатен от взискателя в производството.

Постановлението било незаконосъобразно , а присъдения хонорар – прекомерен.

Изпълнително производство имало за предмет непарично задължение изпълнение на определени мерки за лични отношения на баба и дядо с децата Е. - Т. П. и Б. П. .

Тъй като няма определен материален интерес, минималния размер на адвокатското възнаграждение се уреждал императивно от чл.10, т.4 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Начисленият по делото хонорар надвишавал в пъти предвидения от закона минимум, като в случая било налице неоснователно изкуствено удвояване на хонорари. Взискателите по делото били съпрузи действащи съвместно за упражняване на един и същ общ и неделим режим на лични отношения спрямо децата.Макар и по делото да били представени две отделни бланкови пълномощни за един и същ адвокат, предмета на изпълнението бил един. Защитата на двамата съпрузи не изисквала от техния 1 адвокат допълнителен правен труд, съставянето на различни молби или усложнени изпълнителни действия. Подадената молба за образуване на изпълнителното дело била една обща от двамата съпрузи и начисляването на два отделни пълни хонорара за едно и представлявала прекомерност и целяла неоснователно обременяване на длъжниците.

Молят обжалваното постановление да бъде отменено и намален признатия с постановлението адвокатски хонорар в полза на взискателите в размер на 390 лв. за всеки един от тях.

В указания срок са постъпили писмени възражения от длъжниците Т. М. и М. М. , представлявани от адв. Т..

Постановлението от 02.09.2026 г. на ДСИ по ИД № 144/2023 г., касаело отказ за намаляване на присъдения в тежест на длъжниците и заплатен от взискателя Т. М. адвокатски хонорар в размер на 390 евро.

След постъпване на жалбата с друго постановление били присъдени в полза на М. М. сторените от нея разноски в размер на 402 евро, представляващи адвокатски хонорар и държавна такса.

Производството по обжалване на разноските на взискателя М. М. било недопустимо .

В останалата част жалбата била неоснователна.

Взискателят Т. И. М. възложил на адвокат А. Т. представителство по воденето на изпълнителното дело, във връзка с което е платено адвокатско възнаграждение в брой, за което били представени доказателства.

Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар било неоснователно.

Установените в нарочната наредба размери служели само като ориентир и с оглед произнасяне на СЕС по дело С-438/22 г. и не са обвързващи за съда.

Преценката за прекомерност на адвокатския хонорар следва да се извършва съобразно фактическата и правна сложност на конкретния казус, тежестта и спецификата на предоставяната процесуална защита и очакваните усилия, труд и време, които адвокатът предстои да положи при осъществяването и.

Взискателят Т. М. заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 390 евро за образуването и воденето на ИД.

Правната защита била организирана и реализирана в полза на двама отделни взискатели /баба и дядо/, което изисквало самостоятелно изследване на техния статус, възможности и принос в контактите и отглеждането на двете деца.

Мерките за лични отношения касаели две деца, всяко от които има свои специфични нужди, дневен режим и емоционална зрялост, подлежащи на изследване в процеса.

Налице бил и висок емоционален интензитет, поради характера на спора.

2

Делото било с изключително голяма фактическа сложност и голям обем, който постоянно нараства. Налице била и голямата динамика в производството, свързана с трайните и системни усилия за осуетяване изпълнението на съдебното решение, по силата на което и издадения изпълнителен лист дядото и бабата - взискателите , имат определен режим на лични отношения с техните внуци Т. - Е. и Б. П.и.

Срещите следвало да се провеждат всеки месец, съобразно с определения режим.

Поради системната периодичност на представителството и процесуалното поведение на длъжниците, било необходимо и се разходвало много допълнително време . Многократно била предоставяна правна помощ и съдействие , видно от проведените срещи , протоколи , подавани молби и становища.

Ползвани били и социални услуги от взискателите.

Поради поведението на длъжниците се наложило и провеждане на производство по тълкуване на решението.

Уговореното в договора за правна помощ и съдействие адвокатско възнаграждение било за цялостно представителство по делото, като се предполагала много голяма продължителност на изпълнителното производство.

Посочват ,че за изготвяне на жалбата , инициирала конкретното производство адвокатския хонорар е 500 евро.

Този довод се излага във връзка с необходимостта да бъде съответно оценен труда на адвоката.

Молят в едната си част жалбата да бъде приета за недопустима , а по отношение на другия взискател за неоснователна, като претендират разноски.

Съдебният изпълнител е изготвил мотиви ,като не е взел отношение по доводите за недопустимост на жалбата относно един от жалбоподателите.

Съдът ,като прецени доводите на страните и доказателствата по делото , прие за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано за изпълнение на режим на лични отношения на баба и дядо с внуци ,като взискатели са М. М. и Т. М..

Видно от доказателствата , намиращи се приложеното копие на изпълнителното дело, производството е с голяма продължителност , като са извършвани системно изпълнителни действия, търсено е съдействие на социални служби , налагани са глоби на длъжниците.

На 7.01.2026 година е постъпила молба от взискателите М.и за „присъждане „ на разноски.

С постановление от 13.01.2026 година ДСИ е „Присъдил“ в тежест на длъжниците разноски общо в размер на 402,27 евро , включващи 390 евро възнаграждение на адвокат.Следва да се посочи ,че съдебният изпълнител въз 3 основа на закона и установената съдебна практика може да определя или приема разноски и неговото постановление е изпълнително основание за събирането им в същото производство , но той не може да осъжда страните или диспозитива на постановлението е некоректен.

На 23.01.2026 година е постъпила жалба от длъжниците , съдържаща искане за намаляване на възнаграждението.Събрана е държавна такса по тази жалба.

Тази жалба с вх.№ 368 от 23.01.2026 година е разгледана от Окръжен съд Пазарджик и с решение по В гр.д.№ 115 /2026 година е оставена без уважение ,като съдът обсъждайки постановлението от 13.01.2026 година е приел , че с него ДСИ е присъдил в тежест на длъжниците И. Т. П. и П. Д. П. да заплатят сторените от взискателите разноски съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК в общ размер от 402,27 евро

Междувременно – на 23.01.2026 година е постъпила молба само от Т. М. с искане да му бъдат присъдени разноски,тъй като с предходното постановление според него са присъдени разноски само на М. М..Това е невярно , тъй като постановлението от 13.01. касае общо разноски на взискателите.

С постановление от 26.01.2026 година ДСИ е „допълнил“ постановлението относно разноските ,като е приел дължимостта на такива още 390 евро на Т. М..

Това постановление също е обжалвано от длъжниците с жалба вх.№ 664 от 10.02.2026 година.

Тази жалба е била изпратена на въззивният съд , който е върнал делото и дал указания на ДСИ да се произнесе по реда на чл.248 от ГПК .

С обжалваното постановление от 2.09.2026 година ,ДСИ е отказал да намали присъдените с постановление от 26.01.2026 година разноски в полза на Т. М..

Постъпилата жалба изхожда от длъжниците ,които са легитимирани и имат интерес да обжалват това постановление.

Тя следва да бъде разгледана и да се обсъдят разноските ,признати само в тежест на Т. М.,тъй като те са предмет на обжалваното постановление .В останалата част по отношение на разноските на М. М. ,съдържащите се доводи в жалбата изобщо не следва да бъдат обсъждани.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

На 18.09.2023 г. М. М. М. и Т. И. М. в качеството си на взискатели са подали молба до ДСИ при Пазарджишки районен съд за образуване на изпълнително дело против И. Т. П. и П. Д. П. въз основа на изпълнителен лист от 20.06.2023 г., издаден по гр.д. № 3598/ 2022 г. по гр.д. № 297/ 22.03.2023 г. на Пазарджишки районен съд. По подадената молба е образувано изпълнително дело № 144/2023 г. по описа на ДСИ при Пазарджишки районен съд , което и до момента е висящо , тъй като се касае за периодично 4 изпълнение.

Взискателите са двама всеки от тях е представляван от адв.Т. и видно от представените по делото доказателства е заплатил възнаграждение по 390 евро.

Според длъжниците възнаграждение в такъв размер е прекомерно.

Съдът не споделя тези доводи по следните съображения:

Безспорно съдът не е обвързан с фиксираните в Наредбата/Наредба за възнагражденията за адвокатската работа/ възнаграждения.Разпоредбите и нямат императивен характер. Тя не може да бъде съобразявана съответно на правилото на чл. 101, § 2 от ДФЕС като ограничаваща конкуренцията.

Съгласно решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С427/16 и 428/16 (ECLI: EU: С: 2017: 890), както и С-438/22 (ECLI: EU: С: 2024: