Определение № 1075 от 23.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1075 гр. Пловдив, 23.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20245300500957 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна частна жалба на „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК: 130460283, чрез пълномощника му адв. З. Ц., срещу Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 2029 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.03.2024 г. по ч. гр. д. №1206/2024 г. по описа на Районен съд- Пловдив, I I бр. с., с което е било отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Т. В. И., с ЕГН: **********, за сумата от 392.14 лв., представляваща неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 625157317 от 10.09.2021 г. по вина на потребителя; неустойка в размер на 68 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 625157639 от 10.09.2021г. по вина на потребителя; неустойка в размер на 64.05 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на Приложение към Договор за мобилни услуги № 625157639 от 10.09.2021г. по вина на потребителя, както и за разноските над уважените размери до пълните претендирани суми.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска същото да бъде отменено и се постанови издаване на заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление.

След преценка на материалите по делото и доводите на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

За да отхвърли заявлението на „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК: 130460283, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Т. В.

И., с ЕГН: **********, за претендираните суми , представляващи неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, първоинстанционният съд е приел, че претендираното от заявителя вземане се основава на неравноправна съгласно разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП /в редакция преди изм. с ДВ бр. 100 от 2019 г./, клауза в договора предвиждаща, че потребителят дължи неустойка при предсрочното му прекратяване в размер на сумата от стандартните за съответния 1 абонаментен план месечни абонаменти до края на срока им, но не повече от трикратния им размер. Досежно неустойката за дадена отстъпка от цената на услугата/устройство на лизинг – същата представлява предоставена търговска отстъпка. Същевременно, недопустимо е (в материалноправен аспект) впоследствие да се търси стойността на вече предоставена търговска отстъпка.

Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

В случая заявителят е поскал издаването на заповед за изпълнение за вземане за неустойки по Договор за мобилни услуги № 625157317 от 10.09.2021 г., Договор за мобилни услуги № 625157639 от 10.09.2021г. , Приложение към Договор за мобилни услуги № 625157639 от 10.09.2021г. Съгласно предвиденото в договорите, в случай на прекратяването на договора преди изтичане на срока по вина или искане на потребителя той дължи неустойка в размер на сбора от всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца, а в случай че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти се дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора. Съгласно ал. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а ал. 2 на същия член сочи конкретни примери за неравноправни клаузи. С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, нейният размер и условията, при които се дължи, въззивният съд намира, че е налице обосновано предположение за противоречие на клаузата за неустойка с чл. 143, ал. 2, т. 5, т. 6, т. 15 и т. 19 ЗЗП. С възпроизведената по-горе договорна клауза размерът на неустойката се завишава с „част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстващи на оставащия срок на договора“. Тази уговорка съдът намира за неясна и в противоречие на изискването на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, тъй като не е посочено по разбираем начин, нито с каква част от ползвана отстъпка се завишава неустойката, нито какъв е размерът на отстъпката. В процесните договори и представените приложения към тях не се съдържа ясна информация относно дължимия размер на стойността на отстъпките по абонаментни планове, които потребителят би дължал към момента на прекратяване на договора, които са формиращи елементи в размера на неустойката. Неясно остава и как е формирана, както и каква част от общо претендираната сума представлява стойността на отстъпките и по какъв начин е определена сумата, претендирана от заявителя, съответстваща на оставащия срок на договора. От изложеното в частната жалба е видно, че при формирането на неустойката участват множество компоненти, които не са отразени в подписаните договори и споразумения по ясен и недвусмислен начин, което лишава потребителя от възможността да прецени икономическите последици от сключения договор, съответно - финансовата тежест, която поема при допускане на неизпълнение (чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗПК). Претендираните неустойки за дадена отстъпка на практика представляват последващо увеличаване на уговорените при сключване на договора цени на предоставените услуги или устройство. Такава уговорка надхвърля обезщетителната функция на неустойката и противоречи на добрите нрави. При това положение правилен е изводът на РС, че е налице обоснована вероятност за неравноправност по 2 отношение на уговорките, на които се основава претенцията за заплащане на коментираните неустойки.

Затова обжалваното разпореждане, с което заявлението за издаване на заповед е отхвърлено в спорната част, се приема за законосъобразно и ще бъде потвърдено.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 2029 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.03.2024 г. по ч. гр. д.

№1206/2024 г. по описа на Районен съд- Пловдив , II бр. с., с което е било отхвърлено подаденото от „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК: 130460283 заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Т. В. И., с ЕГН: **********, за сумата от 392.14 лв., представляваща неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 625157317 от 10.09.2021 г. по вина на потребителя; неустойка в размер на 68 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 625157639 от 10.09.2021г. по вина на потребителя; неустойка в размер на 64.05 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на Приложение към Договор за мобилни услуги № 625157639 от 10.09.2021г. по вина на потребителя, както и за разноските над уважените размери до пълните претендирани суми.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3