Решение № 19912 от 05.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19912 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110132706 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, във вр.чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. В писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.

Производството е образувано по предявени от *********** срещу *********** два обективно съединени осъдителни иска, както следва: 1/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 653,58 лева - главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0801-1261-19-411764, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.06.2024 г. до окончателното изплащане; 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 224,99 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 04.06.2021 г. до 04.06.2024 г.

В исковата молба ищецът твърди, че на 10.10.2019 г., около 20:00 часа на Републикански път II-58, района на км. 35+600 с посока на движение от гр.*********** към гр.***********, лек автомобил малка Ауди, модел А6 с рег.№ *********** управляван от В. Ш. Ш. преминава през несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно, като реализира ПТП с материали щети по автомобила – скъсана предна и задна десни гуми. Поддържа, че за настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП № 1737671/10.10.2019 г., а в застрахователното дружество образувана щета № 0801-1261-19-411764, тъй като автомобилът имал валидна застраховка Каско на МПС. Твърди се още, че на база опис на щетите и експертна оценка размерът на обезщетението на увреденото МПС е 1 определен на 439,58 лева, като са признати и разходи за репатриране на автомобила съгласно представена фактура на стойност 204,00 лева. Ищецът твърди още, че на дружеството-собственик на увредения автомобил била изплатена сумата от общо 643,58 лева по банков път на 18.02.2020 г. Предходното обусловило суброгиране в правата на застрахования и правен интерес от регресен иск срещу отговорното за настъпването на застрахователното събитие лице. Според ищеца това е именно ответника, тъй като ПТП е реализираното на път - част от републиканската пътна мрежа, който съгласно Закона за пътищата се поддържа от Агенцията. Ищецът сочи, че на 28.02.2020 г. до ответника било изпратено писмо, съдържащо покана за плащане на горепосочената сума, но въпреки, че било получено на 04.03.2020 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, плащане не е постъпило. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск за главница и акцесорния – за заплащане на обезщетение за забава върху главницата.

Претендира и сторените по производството разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК срок ответникът оспорва настъпването на ПТП на описаното в исковата молба място. Поддържа, че протокола за ПТП се ползва с обвързваща доказателствена сила единствено относно възприетата от съставителя му фактическа обстановка, но няма стойност по отношение механизма на настъпване на ПТП-то. Оспорва валидността на застрахователното правоотношение между дружеството-ищец и собственика на увредения автомобил с доводи, че по делото липсват доказателства за заплащане на разсрочените застрахователни премии, както и „за правна или фактическа връзка на водача, управлявал процесния автомобил“ с дружеството, на което същият е собственост. В условията на евентуалност се изразява становище, че процесното произшествие е причинено от виновното поведения на водача на автомобила, който не е изпълнил задължението си по чл.20, ал.1 от ЗДвП – да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява, както и по ал.2 – да се съобразява с атмосферните условия, състоянието на пътя и релефа. По изложените съображение се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото протокол за ПТП № 1737671 се установява, че на 10.10.2019 г. служители на ОДМВР – гр.Пловдив са посетили местопроизшествие на път II-58 в зоната на км.35+600 в посока към гр.***********, където са констатирали настъпило ПТП с лек автомобил Ауди А6 с рег.№ *********** в резултат на попадане по време на движение в дупка на пътното платно. В протокола е обективирана схема на ПТП-то и са описани щетите по автомобила.

По делото е представена застрахователна полица № 93001910015933 за 2 сключена застраховка „Каско“ на МПС, от която се установява, че увреденият лек автомобил Ауди, модел А6 с рег.№ *********** е имал валидна застраховка към датата на ПТП-то, сключена с ищцовото дружество. Към полицата са представени и Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства.

По делото са представени документите, съдържащи се в преписката по образуваната щета при ищеца, въз основа уведомление за настъпило застрахователно събитие от 17.10.2019 г. – опис на претенция, опис-заключение, доклад по щета, експертиза по щета.

По делото е приложено преводно нареждане, от което се установява, че на 18.02.2020 г. ищцовото дружество е превело сумата от 643,58 лева на собственика на увредения автомобил.

По делото е приложена и фактура за платена сума в размер на 244,80 лева за репатриране на увредения автомобил.

По делото е приложена регресна покана, с която ищецът е поканил ответника да му възстанови изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 643,58 лева.

Видно от приложената към поканата разписка е, че същата е получена от адресата на 04.03.2020 г.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит по делегация на свидетеля В. Ш. Ш. – водач на увредения лек автомобил.

В показанията си св.В. Ш. си спомня, че инцидентът настъпил на пътен участък между гр.*********** и гр.***********. На пътното платно имало дупка, която се намирала на входа на завой, поради което дори да се забележи, не може да се избегне.

Дупката имала продълговата форма, разположена в диагонал на асфалта. При преминаване през нея, предна и задна десни гуми на управлявания от него автомобил малка „Ауди“, били срязани от външната част в близост до джантата. Наложило се автомобилът да бъде репатриран, тъй като не разполагал с две резервни гуми. Разказва още, че след инцидента се обадил на представител на застрахователя и по негови указания след това уведомил полицията. На място пристигнал полицейски патрул, който съставил протокол за ПТП. Свидетелят разказва още, че по време на инцидента не се е движил с висока скорост, тъй като пътния участък не позволявал това.

По делото е изслушано и прието заключение на автотехническа експертиза, в което вещото лице, след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства е посочило, че най-вероятен механизъм на настъпване на процесното ПТП е попадане на автомобила с десните колела в необезопасена и несигнализирана продълговата дупка на пътното платно, като причинените щети по л.а. „Ауди“ с рег.№ *********** са в причинно-следствена връзка с процесното застрахователно събитие и последица от него. Съгласно заключението стойността на ремонта на увреденото МПС с нови части възлиза на сумата от 547,08 лева. В конкретния случай на 3 собственика е изчислено обезщетение по вътрешни правила на застрахователя с прилагане на корекционен коефициент на новите част в размер на 439,58 лева.

Признати са и разходи за репатриране без ДДС, т.е. сумата от 204,80 лева, поради което на собственика на автомобила е изплатена сумата от 684,38 лева. Ето защо, в заключението вещото лице е приело, че действителната стойност на щетите по гореописания лек автомобил възлиза на 684,38 лева, завишена с разходи за ликвидация на щета – 10,00 лева, или сумата от общо 694,38 лева. На последно място вещото лице е посочило, че при увреждане на две от гумите на автомобила, придвижването му на собствен ход е било невъзможно.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, във вр.чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи факти: 1) сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2) плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3) отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите; 4) размера на причинените вреди; и 5) отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък.

Вината се предполага – чл.45, ал.2 ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже наведените в писмения отговор правоизключващи възражения, включително наличието на съпричиняване от страна на увредения.

Настоящият съд приема, че от представената по делото застрахователна полица безспорно се установява наличието на валидна към 10.10.2019 г. застраховка „Каско“ на МПС по отношение на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ***********.

От протокола за ПТП, съставен от органите на МВР се установява и механизма на процесното събитие. Действително, този документ не се ползва с материална доказателствена сила относно посочения в него механизъм на вредоносното действие, тъй като в тази част не удостоверява извършени от или пред длъжностното лице действия и изявления, а изявления на участниците в инцидента. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. Следва да се има 4 предвид, че протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място в деня на инцидента, т.е. служителят лично е установил фактите на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, за което притежава съответните специални знания предвид професията си, а не се е доверил само на разказа на водача.

Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.

Ответникът, който носи тежестта, не доказа неверността на констатираните от длъжностното лице и описани в протокола констатации.

Отделно от предходното, механизмът на настъпване на ПТП е обсъден от вещото лице при изготвянето на заключение по автотехническата експертиза. Видно от същото е, че при анализа на доказателствената съвкупност, вещото лице приема следния най-вероятен механизъм на ПТП – „пропадане с десни колела в необезопасена и несигнализирана продълговата дупка на пътното платно“.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства – протокол за ПТП, съдържащите се в преписката по щета документи, показанията на св.В. Ш. и заключението на САТЕ се установява, че заявените за обезщетяване вреди се намират в пряка и непосредствена връзка с увреждането.

Между страните не се спори и по делото е безспорно, че пътят, на който се е осъществило ПТП-то е част от републиканската пътна мрежа, както и че същият се стопанисва и поддържа от ответната агенция. На основание чл. 30 и сл. от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществяват от ***********. Следователно ***********, като собственик на републиканските пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице, се явява пасивно легитимирана по искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Като не е изпълнил задълженията си по поддържане на процесния пътен участък, от което са произлезли вреди, ответникът е осъществил състава на безвиновната отговорност за вреди по чл.49 ЗЗД.