Решение № 848 от 29.11.2019, Административен съд - Пазарджик

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 848/29.11.2019г. гр.

Пазарджик

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ВАСКО НАНЕВ при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 605 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Делото е образувано по жалба на Ц.А.К. ***, подадена чрез адв. Т.-С., против Ревизионен акт № Р-16001318003648-091-001 от 08.02.2019 г., потвърден с Решение № 258/30.04.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив.

С ревизионния акт са установени задължения в размер на

42 602,38 лева главница по ЗДДС и лихви 11 727,96 лева, и за корпоративен данък в размер на 324,57 и лихви 61,22 лева.

В жалбата се развиват подробни съображения за незаконосъобразност на издадения ревизионен акт, като най-вече се сочат нарушения на материалния закон.

Иска се от съда да отмени ревизионния акт като незаконосъобразен. Претендират се и съдебни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуалния си представител адв. Т.-С., която поддържа жалбата и моли ревизионният акт да бъде отменен. Претендира сторените по делото разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по производството – Директорът на Дирекция ОДОП – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, заявява, чрез процесуалния си представител юрк. Д., становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Възразява се за прекомерност на адвокатския хонорар.

След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001318003648-020-001/25.06.2018 г., изменена със Заповед № № Р-16001318003648-020-002/28.11.2018 г., е възложено да бъде извършена ревизия на Ц.А.К., в качеството му на управител на „Транссенденс-23“ ЕООД, за установяване на отговорността му за задължения на същото търговско дружество. Заповедта за възлагане е издадена във формата по чл. 113, ал. 1 от ДОПК и е връчена на ревизираното лице. В срока по чл.117, ал. 1 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад № Р-16001318003648-092-001/11.01.2019 г. от органите по приходите, определени в заповедта за възлагане на ревизия, който ревизионен доклад съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК, връчен на жалбоподателя, съобразно чл. 117, ал. 4. В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК е издаден обжалваният ревизионен акт.

Ревизионният акт е обжалван в срок пред директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, който с Решение № 258/30.04.2019 г. е потвърдил оспорения пред него ревизионен акт. Решението е съобщено по електронен път на 07.05.2019 г., а жалбата срещу ревизионния акт е подадена по пощата до Дирекция ОДОП гр.

Пловдив на 16.05.2019 г.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалвания ревизионен акт е установена отговорността по чл. 19 от ДОПК на Ц.К. за задължения на „Транссенденс-23“ ЕООД по ЗДДС за данъчен период от 01.03.2015 г. до 30.06.2016 г. в размер на 42 602,38 лева главница и лихви 6224,71 лева, и по ЗКПО за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. – главница 324,57 лева и лихви 19,30 лева. В констативната част на ревизионния доклад е визирана нормата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК и са анализирани всички данни за установяване на фактическия състав за възникване на отговорността по този ред. Ревизиращият екип посочва, че Ц.А.К. е бил управител и представляващ на „Транссенденс-23“ ЕООД от 03.09.2014 г. до 07.03.2017 г.

Според ревизиращите органи К., в качеството си на съдружник, управител и представляващ дружеството, не е положил грижата на добър търговец и стопанин, относно сделки, изследвани при ревизията на търговското дружество. С безстопанственото си недобросъвестно поведение, като е допуснал използването на документи, по които не са осъществени реални доставки, е допринесъл за вменяване на задължения на дружеството. Същите не са внесени, тъй като при изследване на имущественото и финансово състояние на дружеството се установява, че то не притежава имущество, което да послужи за обезпечаване на задълженията и дългът към НАП е категоризиран като трудносъбираем. Предвид така установените факти и обстоятелства и събрани доказателства е прието, че са налице обстоятелства за прилагане на нормата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК за ангажиране отговорността на Ц.К. в качеството му на управител на „Транссенденс-23“ ЕООД за установените задължения на дружеството. В тази връзка се сочи Ревизионен акт № Р-16001617002260-091-001/31.10.2017 г., издаден на „Транссенденс-23“ ЕООД. Ревизионният акт, издаден на търговското дружество не е обжалван. Същият ревизионен акт, ведно с ревизионния доклад и приложенията към него, са приети, ведно с преписката по настоящото производство. В хода на ревизията на „Транссенденс-23“ ЕООД е установено следното. Ц.А.К. е физическо лице, като за ревизирания период е управител и съдружник на капитала на „Транссенденс-23“ ЕООД. Дружеството е образувано с решение от 03.09.2014 г. и е вписано в Агенцията по вписванията на 17.09.2014 г.

Капиталът на дружеството е в размер на 2 (два) лева, разделен на два дяла по 1 (един) лев, разпределен през ревизираните периоди: от 03.09.2014 г. до 29.01.2015 г. – два дяла на Ц.К.; от 29.01.2015 г. до 19.06.2015 г. – един дял за Ц.К. и един дял за А. К.; от 19.06.2015 г. до 07.03.2017 г. – по един дял за Ц.К. и Е. М.. Съгласно дружествени договори от 03.09.2014 г., 29.01.2015 г. и 19.05.2015 г. дружеството се представлява и управлява от управителите съответно Ц.К., А. К. и Е. Х. М., които представляват, управляват и подписват дружеството заедно и поотделно. Под дружествените договори са положени саморъчните подписи на управителите, с полагането на които е заявено съгласието им да изпълняват длъжността управител. Публикуваните в Търговския регистър при Агенцията по вписванията ГФО за 2015 г. и 2016 г. на „Транссенденс-23“ ЕООД са подписани от Ц.К..

В подадените ГДД за 2015 г. и 2016 г. като представляващ дружеството е записан Ц.К..

Търговското дружество е регистрирано за целите на

ЗДДС. При извършена ревизия за установяване на данъчни задължения по ЗКПО за периода от 01.02.2015 г. до 31.12.2016 г. и на данъчни задължения по ЗДДС от 19.02.2015 г. до 30.06.2016 г., е установено, че дружеството е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по фактури за покупки на стоки, за които от страна на представляващия дружеството не са представени съпътстващи доставките доказателства, от които да се установи по категоричен начин, че сделките са реално осъществени. Управителят на дружеството не е доказал с надлежни документи, че дружеството е получател на съответните стоки и услуги.

Доставчиците също не са представили доказателства при извършените им насрещни проверки, с които да удостоверят, че са осъществили доставки на „Транссенденс-23“ ЕООД. Предвид на това е направен извода за липса на извършени доставки на стоки и услуги, като на дружеството е отказано правото на данъчен кредит по тези фактури. Установени са и декларирани, но невнесени в бюджета задължения за ДДС и корпоративен данък.

Управителят Ц.К., като представител на дружеството към ревизирания период, е бил длъжен да подаде справки-декларации по ЗДДС, в които вярно да отрази дължимия от дружеството косвен данък. Като е подал неверни данни, същият е избягнал установяване и плащане на данъчни задължения. В тази връзка, в оспореното ревизионно производство е ангажирана отговорността по чл.

19, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице.

В ревизионния акт е посочено, че несъбираемостта на установените задължения на „Транссенденс-23“ ЕООД се явява като резултат от това, че Ц.К. е възпрепятствал със своето поведение събирането на тези задължения. Всъщност според ревизиращия екип деянието има в тази хипотеза две проявни форми – на бездействие или на действие, т.е. налице е волево поведение на субекта, което цели пряко укриването на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане.

В оспорения ревизионен акт е посочено, че всички произхождащи и предшестващи действия, във връзка с декларираните покупки и продажби по ЗДДС, декларирани приходи и разходи, са изцяло и само в пряка зависимост с действията или бездействията на управителя на търговското дружество, който като такъв недобросъвестно е препятствал установяването и последващото събиране на данъци, състоящо се в непосочване или невярно посочване на данни, които са му били известни. Според ревизиращия орган Ц.К., в качеството си на управител, е укрил истинския размер на задълженията по ДДС в подадените справки-декларации и по ЗКПО за посочените периоди. Налице е, според ревизорите, причинно-следствена връзка между непосочването на данните и несъбираемостта на задължението.

Предвид изложеното, ревизиращият орган е установил, на основание чл. 19, ал. 1 и чл. 21 от ДОПК, отговорност на Ц.А.К. за задължения на „Транссенденс-23“ ЕООД за ДДС и ЗКПО.

При така установената фактическа обстановка, съдът, осъществявайки служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорения административен акт, намира от правна страна следното:

В настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. По изложените до тук съображения, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 3 от ДОПК. Спазена е и формата по чл. 120, ал.1 от ДОПК. При постановяването на ревизионния акт не се констатираха съществени нарушения на процесуалните правила.

Във връзка с правилното приложение на материалноправните разпоредби, съдът намира следното:

С разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци субекти. Фактическият състав на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК включва кумулативно следните елементи: 1) лицето да има качество на орган на управление или на управител на задълженото лице по чл. 14, ал. 1, т. 2 от ДОПК за периода, за който са установени публични задължения; 2) следва да е налице поведение на това лице, изразяващо се в действия или бездействия, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3) причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски; 4) невъзможност за събиране на публични вземания, данъци и задължителни осигурителни вноски. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите.

Безспорно е установено и не се спори по делото, че е налице наличието на първата предпоставка от разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, а именно че жалбоподателят има качеството на управител на дружеството – длъжник. Във връзка с втората предпоставка, настоящият съдебен състав намира следното. Елемент на фактическия състав по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е наличието на укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Укриването на факти и обстоятелства, като проявна форма на поведението на субекта на отговорността, предполага активно съзнателно действие. При наличието на законово задължение за лицето, в качеството му на член на орган на управление или управител, да обяви определени факти и обстоятелства пред органа по приходите или публичния изпълнител, нормата на ал. 1 на чл. 19 от ДОПК изисква това лице не просто да не изпълни задължението си за заявяване на факти и обстоятелства, но и да ги укрие. Неизпълнението, което може да е резултат на различни причини, вкл. и небрежност, не е достатъчно, тъй като разпоредбата изисква да е налице волево действие за укриване на тези факти. Кои са тези факти и обстоятелства следва да бъде установено за всеки конкретен случай. В настоящия случай приходният орган твърди, че жалбоподателят е подавал справки-декларации, при които е налице разминаване между декларираното и действителното, което представлява укриване, извършено умишлено. В обжалвания ревизионен акт не е налице посочване на фактите и обстоятелствата, които органът по приходите приема за правно-релевантни. Констатацията за неправомерно ползване на право на приспадане на данъчен кредит по фактури също не е изградена на основата на конкретно посочване на фактите и обстоятелствата, които са послужили за крайните изводи. Органът по приходите в обжалвания ревизионен акт е посочил установените с влязъл в сила ревизионен акт на дружеството задължения, вследствие отказано право на данъчен кредит. В ревизионното производство по установяване отговорността на жалбоподателя не са събрани доказателства за невярно деклариране на обстоятелства. Изводите в тази насока са изградени в друго ревизионно производство.