Определение № 5149 от 26.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5149 гр. София, 26.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четИ.десети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Атанас Атанасов като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20268002102542 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. В. Н., чрез адв. П. К., срещу въззивно решение № 867 от 10.02.2026 г., постановено по в. гр. д. № 9920/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение № 11563 от 16.06.2025 г., постановено по гр. д. № 65102/2023 г. по описа на Софийски районен съд, е: 1/ предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Г. Л. Н., на майката А. Т., при която е определено и местоживеенето на детето; 2/ определен подробно посочен режим на лични отношения на бащата Л. В. Н., с детето Г. Л. Н.; 3/ осъден бащата Л. В. Н. да заплаща на малолетното си дете Г. Л. Н., действаща чрез нейната майка и законен представител А. Т., месечна издръжка в размер на 165 евро (322,71 лева), считано от привеждане в изпълнение на решението в частта за местоживеенето на детето до настъпване на законна причина, изменяща размера или прекратяваща издръжката, ведно със законна лихва върху всяка просрочена сума до окончателното изплащане.

В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Искането е за неговото обезсилване, а в условията на евентуалност за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът посочва в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК следните правни въпроси: 1/ „От значение ли е 1 при преценката на въззивния съд за критериите по ППВС № 1 от 1974 г. фактът, че единият родител не е подал искова претенция по чл. 127, ал. 2 СК в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, респективно не е заявил в този срок желание да отглежда детето?“; 2/ „Допустимо ли е въззивният съд да мотивира решението си с представени писмени доказателства, които не са заверени за вярност от страната и които са представени след изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК?“; 3/ „Следва ли да се приеме, че ако в срока за отговор на искова молба, такъв не е подаден от ответника, то по критерия желание на родителя да отглежда детето, другият родител е по-пригоден?“ – първите три въпроса се поставят във връзка с доводите за недопустимост; 4/ „Следва ли въззивният съд да мотивира решението си със съвкупен анализ на критериите, посочени в ППВС № 1 от 1974 г., или е достатъчно при определяне на родителските права да разгледа само някои от критериите?“ – сочи се противоречие с ППВС № 1 от 1974 г., както и с решение № 254 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 940/2019 г. на III г.о. на ВКС; 5/ „Как ще се отрази на детето преместването на друго място?

Как ще се отрази на малолетното дете промяната в жилищните условия?“; 6/ „Има ли водещ критерий?“; 7/ „По кои критерии е по-пригоден бащата? Взети ли са тези критерии предвид?; 8/ „Извършил ли е съдът нарушение на служебното начало и на процесуалните правила – ППВС № 1/1974 г., като не е направил съвкупен анализ?“; 9/ „Длъжен ли е съдът да направи анализ на съвкупността от критерии?“; 10/ „Допустимо ли е/извършва ли съдът процесуално нарушение когато е взел предвид само възрастта, пола и връзката с едноутробния брат?“; 11/ „Следва ли съдът да определи в решението си мястото и начина, където и по който ще става предаването на децата и доколко подробно трябва да бъде определено?“ – поддържа се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезата на вероятна недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното решение.

Ответната страна по жалбата, А. Т., чрез адв. Д. Г., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил от фактическа страна, че страните са родители на детето Г. Л. Н., родено на 11.07.2022 г.; че същите не са сключвали граждански брак, не съжителстват заедно от октомври 2022 г., като от този момент и понастоящем детето Г. живее при бащата; че и двамата родители при изслушването им пред въззивната инстанция поддържат искане да упражняват родителските права по отношение на дъщеря си.

При формиране на изводите си решаващият състав е съобразил заключението 2 на приетата по делото съдебно-психологична експертиза, от което е установил, че страните притежават нужния родителски капацитет и годност да осигурят своевременни, достатъчни и адекватни родителски грижи за детето, като при тях не се доказват дефицит в способността да оценяват и осигуряват базисните нужди на малолетната; че не се констатират данни детето да е било обект на физическо или психическо насилие, нито наличие на фактори при родителите, които да поставят подрастващата в риск, в това число на психологични проблеми при някого от родителската двойка; че с всеки от родителите си малолетната Г. се чувства сигурна, защитена и привързана, като е установено наличие на формирана нормална привързаност към всеки от родителите; че при детето липсва отчуждение от когото и да е от родителите му, а в хода на изследването не е констатирано умишлено омаловажаване от бащата или майката на другия родител; че като подходящ за съхраняване на психо-емоционалния комфорт на детето и връзката му с двамата родители е приет режим на лични отношения с неотглеждащия родител, който включва контакт с приспиване и през делнични дни, като е направен и извод, че ограничаването на контакта на детето с неотглеждащия родител може да има негативни последици за Г..

От изслушването на вещото лице второинстанционният съд е посочил, че констатираната в експертното изследване разлика в привързаността на детето към двамата родители не налага извод за по – добър или по – лош контакт на малолетната с някого от тях, а за емоционална автентичност, която е различна при двата пола; че по – голямото спокойствие на детето, демонстрирано пред експерта в присъствието на майката, може да бъде обяснено с обстоятелството, че тази среща е втора на детето с психолога и помежду им вече съществува познанство; че детето се нуждае от активното присъствие и на двамата родители в живота му, което би го изградило като здрава личност с добра самооценка, с ниска тревожност, без свръхочаквания към другите.

Въззивната инстанция е намерила още, че съгласно изготвените в производството социални проучвания, регламентираният с привременните мерки режим на лични отношения на страните с детето Г. се спазва, бащата полага основните грижи за малолетната в периода от сряда до неделя, а понеделник и вторник подрастващата е с майка си. Дъщерята на страните е записана в частна детска градина, посещава първа група там редовно, с изключение на вторник, когато е със своята майка. Подрастващата има избран личен лекар, когото посещава за профилактични прегледи, придружена от двамата родители. В жилищата на страните се поддържат подходящи за отглеждането на детето хигиенни и битови условия. Налице е силно изградена емоционална връзка на малолетната Г. и с двамата родители, които разполагат с капацитет, жилищни условия, подкрепяща среда, приемливо работно време и доходи за отглеждането й, като при никого от родителската двойка не са установени рискови фактори за подрастващата.

При така изложената фактическа обстановка, второстепенният съд е приел от правна страна, че с оглед обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК, към който 3 препраща нормата на чл. 127, ал. 2 ГПК, съблюдавайки най-добрия интерес на детето и с оглед конкретните обстоятелства по делото, то местоживеенето на Г. следва да бъде при нейната майка А. Т., която да упражнява родителските права. Горното е обосновал със съображения, че и двамата родители изразяват желание и готовност да упражняват родителските права и притежават съпоставим родителски капацитет; че при тях не се доказват преки или косвени данни за рискови фактори за отглеждането на Г., нито дефицит в способността да оценяват и осигуряват базисните физически нужди, емоционална топлина и подкрепа за развитието ; че липсват твърдения и доказателства за влязло в сила съдебно решение, по което да е издадена заповед за защита от домашно насилие, каквито са твърденията на майката; че здравословното състояние и на двамата родители позволява пълноценно упражняване на родителската отговорност по отношение на детето; че липсват основания за дискредитиране на моралните качества на коя и да е от страните, както и че не се установява социалното обкръжение на родителите да е източник на риск за малолетната.

При формиране на крайния си извод решаващият състав е съобразил и следните обстоятелства, че бащата установява по-добра материална обезпеченост спрямо тази на майката, но не се доказва в производството последната да среща затруднения при покриване собствените си и на детето базисни материални нужди, като и двамата са способни да осигурят физически и психически безопасна среда за подрастващата; всяка от страните е осигурила на детето дом, в който се поддържат добри хигиенни и битови условия, подходящи за отглеждането му; не се констатира родителите да имат брачни партньори, да са установили други партньорски отношения или да живеят във фактическо съпружеско съжителство; бащата може да се ползва при отглеждането и възпитанието на детето от помощта на своите сестра и майка, докато обратно, майката не заявява да разполага с подкрепяща среда; от раждането на детето бащата е полагал основно, устойчиво и надеждно самостоятелните грижи за малолетната, но, видно от заключението на неоспорената от страните експертиза, в условията на ограничен контакт с детето в рамките на постановените привременни мерки, майката е успяла да изгради връзка с Г., която е типична за майчината роля и е съумяла адекватно да се грижи за детето; актуалният работен график на страните, позволява същите да съобразяват трудовите си ангажименти с графика на малолетната Г. и адекватно да отговарят на ежедневните нужди.

Предвид изложените съображения и акцентирайки върху пола на детето, малката възраст на Г., предполагаща необходимостта от възпитаване на хигиенни навици и възприемане на модел на женско поведение, значително различаващ се от този на мъжа, както и с оглед разясненията в т. II, б. „е“ от ППВС № 1/1974 г., ролята на майката в настоящия случай, както и интересът на малолетната от изграждането на връзка с едноутробния брат, въззивният съд е възприел като целесъобразно, упражняването на непосредствената грижа да се възложи на майката, при която детето да живее.

4

С оглед установената връзка на Г. с нейния баща, полаганите от него до момента грижи за детето, ролята на този родител в живота на подрастващата, както и останалите доказателства по делото, въззивната инстанция е намерила, че следва да бъде определен разширен режим на лични отношения на бащата с неговата дъщеря, който да включва делнични и почивни дни, съобразно препоръките на вещото лице и при съобразена със същите обща продължителност, но при окрупняване на контакта с оглед избягване на конфликтни ситуации между родителите, които да рефлектират неблагоприятно спрямо малолетната и с цел избягване на дискомфорт при нея от честата смяна на дома. Приела е още, че не следва да посочва от къде да бъде вземано и къде да бъде връщано детето, тъй като евентуални ограничения биха създали сериозно неудобство, предвид заниманията на детето – логопедични, спортни или извънкласни, или ангажимент на другия родител. Констатирала е също така, че така определеният режим ще позволи на бащата пълноценно да родителства, без да се чувства изолиран от живота на детето си, а на последното – да расте с подкрепата и под грижите и на двамата си родители; че същият ще осигури възможността бащата да се включва в ежедневието на детето, както и възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между малолетната и бащата като по този начин ще съхрани емоционалната връзка помежду им.