Решение № 190 от 27.02.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 190 г*******, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20245530104656 по описа за 2024 година

Предявени са искове от Т. Ж. К. от г******* против Пето основно училище „Митьо Станев“ г*******. – по чл. 59 от КТ, вр. с чл. 128 от КТ - за неизплатено трудово възнаграждение; чл. 224 ал. 1 от КТ - за обезщетение за неползван отпуск; чл.

222 ал. 3 от КТ - за обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Ищцата твърди, че с трудов договор № 565 от 31.08.2004г. била назначена в V ОУ „Митьо Станев ” - г*******, на длъжност „учител по математика”. Договорът бил за неопределено време.

С допълнително споразумение № 243 от 16.11.2009г. към трудовия договор била преназначена от длъжност „учител по математика“ на длъжност „старши учител по математика”.

На 12.09.2022г., на основание чл. 119 от КТ, Наредба № 4/2017г. и Анекс № Д01157/20.07.2022г. към КТД Д01-197/17.08.2020г. за системата на предучилищното и училищното образование, с допълнително споразумение № 1400, основното й месечно трудово възнаграждение било определено на 1851 лв., с допълнителни възнаграждения - за прослужено време 40% - в размер на 740 лв., и второ ПКС - 80 лв.

Ищцата била в трудово правоотношение с ответника до 04.07.2023г., когато със заповед № 1130/03.07.2023г. то било прекратено по взаимно съгласие на страните, считано от 05.07.2023г.

1

След прекратяване на трудовото й правоотношение, със Закона за държавния бюджет за 2023г. /обн. ДВ, бр. 66/01.08.2023г./ било предвидено увеличение на индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование. На това основание на 10.08.2023г. бил сключен Анекс № Д 01-192 към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование с № Д 01-269/06.12.2022г. между синдикатите, работодателските организации и МОН. С този Анекс се променил чл. 27 от КТД, като считано от 01.01.2023г. се увеличили индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал в системата на предучилищното и училищното образование с не по-малко от 15%, като за длъжността „старши учител” било предвидено основното възнаграждение да бъде в размер на 1736 лв., считано от 01.01.2023г. В Анекса се сочело още, че индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %. С основно трудово възнаграждение от 1851 лв., ищцата попадала в тази категория персонал.

За времето, през което ищцата била в трудово правоотношение с работодателя V ОУ „Митьо Станев”, членувала в синдикалната организация на КТ „Подкрепа”, до прекратяване на трудовия й договор поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, която е страна по сключените на браншово ниво КТД и Анекс към него.

С изменението в приложение № 3 към Наредба № 4 от 20.04.2017г. /обн. ДВ, бр.

75 от 01.09.2023г., в сила от 01.01.2023г./, минималният размер на основната работна заплата на старши учител бил 1763 лева, считано от 01.01.2023г. Съгласно чл. 16 ал. 1 от горепосочената Наредба, индивидуалните основни месечни работни заплати на педагогическите специалисти, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се договаряли в размери не по-ниски от определените в приложение № 3.

Видно от Приложение № 3 /обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023г., в сила от 01.01.2023г./, минималният размер на основната работна заплата на старши учител възлизала в размер на 1763 лева, считано от 01.01.2023г. За V ОУ „Митьо Станев”, увеличението на основните работни заплати било с 15%.

На основание чл. 128 т. 2 и чл. 245 от КТ работодателят дължал плащане на договореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това било едно от основните задължения на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя.

Със Заявление вх. ********** до Директора на V ОУ „Митьо Станев” ищцата поискала да й бъдат преизчислени трудовите възнаграждения от 01.01.2023г., до 2 прекратяване на трудовия договор, както и да получи по-високия размер на трудовото си възнаграждение за месеците, в които е била в трудови правоотношения и е полагала труд. По повод на така подаденото заявление, на 02.10.2023г. ищцата получила отговор от работодателя си, че следи развитието на въпроса и има готовност да преизчисли и изплати увеличението, но вече минала 1 година оттогава, а резултат нямало.

Счита, че от разпоредбите на Анекса и на Наредбата, е видно, че волята на договарящите, сключили Анекса и впоследствие волята на министъра на образованието и науката, издал Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда, обн. ДВ, бр. 75 от 1.09.2023г., в сила от 01.09.2023г., с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023г., е да преуредят съдържанието на индивидуалните трудови правоотношения на заетите към 01.01.2023г. и след тази дата в сферата на образованието, предвиждайки увеличаване на възнагражденията им, считано от 01.01.2023г.

Изводите в горния смисъл намирали опора в съдържанието на уговорката в чл.

27 ал. 3, т. 2 от КТД, съобразно изменението й с Анекса от 10.08.2023г., в която се предвиждало, че от значение при определяне размера на индивидуалната работна заплата на всеки конкретен служител след прилагане на увеличението е реално получаваното от него възнаграждение "към момента на увеличението", а моментът на увеличението, съгласно изрично посоченото в чл. 27 ал. 1, бил 01.01.2023г.

Наредбата била подзаконов нормативен акт, като съгласно чл. 14 ал. 1 от ЗНА, обратна сила на нормативен акт можело да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба, както в случая било сторено с изрична разпоредба от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда „... § 2, който влизал в сила от 1 януари 2023г.“. Посочените разпоредби се прилагали по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г./ отговаряли на изискванията на закона - да са страни, полагащи труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. С придадената обратна сила се предвиждали по-благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 от ЗНА.

Така че се явявало ирелевантно, че към датата на подписване на Анекс № ******* към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д01-269 от 06.12.2022г., ищцата е била с прекратено трудово правоотношение.

Сключването на Анекса към КТД на 10.08.2023г. било обусловено от забавеното приемане на Закона за държавния бюджет /обн. ДВ, бр. 66 от 01.08.2023г./, в който се предвиждало, че влиза в сила от 01.01.2023г.

Освен това, счита, че обратното тълкуване на Анекс № Д01- 192/10.08.2023г. и 3

Наредба № 4 от 20.04.2017г. би довело до това педагогическият и непедагогическият персонал, зает в системата на предучилищното и училищното образование, които са полагали труд през един и същ период от време, при едни и същи условия, като едните са получили увеличение на основаната си работна заплата със задна дата, а другите не, защото вече са били прекратени трудовите им договори, се явява в противоречие с принципа на равно третиране.

Трудово възнаграждение се дължало за извършената работа и след като за периода 01.01.2023г. - до 05.07.2023г. ищцата е полагала труд, счита, че й се дължи предвиденото увеличение на основната работна заплата за този минал период, заедно с всички други последващи обезщетения по КТ, свързани с прекратяването на трудовото й правоотношение впоследствие.

Освен това, съгласно чл. 118 ал. 1 от КТ, работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение, освен в случаите и по реда, установени в закона.

Трудовото възнаграждение се явявало част от съдържанието на правоотношението, съгласно на чл. 66 ал. 1, т. 7 от КТ. Съгласно ал. 3 на чл. 118 КТ работодателят можел едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя.

За процесния период 01.01.2023г. - 05.07.2023г., през който ищцата била в трудово правоотношение с работодателя и полагала труд при едни и същи условия с нейните колеги, но не е получила увеличението на основната работна заплата със задна дата, счита че ответникът следва да й изплати разликата.

Моли съда да осъди ответника да й заплати сумите /след изменение на исковете в съдебно заседание/, както следва: неизплатено трудово възнаграждение по чл. 128 от КТ за периода 01.01.2023г. - 04.07.2023г. - нетна сума 1907,43; обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 ал. 1 от КТ - нетна сума 336,25; обезщетение по чл. 222 ал. 3 - 4306,50 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от подаването на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковете, като неоснователни.

Твърди, че дължимото на ищцата трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до прекратяване на трудовото й правоотношение със заповед № 1130/03.07.2023г., считано от 05.07.2023г., е изцяло изплатено, като са й изплатени и дължимите във връзка с прекратяване на трудовите й правоотношение обезщетения по чл. 222 ал. 3 и чл. 224 ал. 1 от КТ, при спазване разпоредбите на КТ, КТД и Наредбата за структурата и организация на работната заплата.

Не оспорва, че за периода от 01.01.2023г. до 04.07.2023г. ищцата е била в 4 трудово правоотношение с Пето ОУ „Митьо Станев”, град Стара Загора, като е заемала длъжността „старши учител по математика” и че трудово й правоотношение е прекратено със Заповед № 1130/03.07.2023г. - по взаимно съгласие на страните.

Не оспорва, че с допълнително споразумение № 1400/12.09.2022г. и считано от 01.09.2022г. основното месечно трудово възнаграждение на ищцата е определено на 1851 лева, допълнителното възнаграждения за прослужено време - на 740 лева, а второто ПКС - на 80 лева, като така определените възнаграждения действали в периода от 01.01.2023г. до датата на прекратяване на трудовото й правоотношение, както и че обезщетенията са изчислени на база брутното й трудово възнаграждение за юни 2023 година, формирано от основното месечно възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.

Не оспорва, че на 10.08.2023г. е подписан Анекс № Д01- 192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022г., с който текстът на чл. 27 от КТД се изменя, като изменената редакция на чл. 27 от КТД определяла нови минимални работни заплати за системата на предучилищното и училищно образование, считано от 01.01.2023г. и увеличение с не по-малко от 15 % на индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението си са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях.

Оспорва становището на ищцата, че за положения от нея труд в периода 01.01.2023г. - 05.07.2023г. й се дължи предвиденото в Анекс № Д01- 192/10.08.2023г. към КТД увеличение на основната работна заплата за този минал период, заедно със всички други последващи обезщетения по КТ, свързани с прекратяване на трудовото й правоотношение, както и че било ирелевантно обстоятелството, че е била с прекратено трудово правоотношение към датата на подписване на Анекс № ******* към КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022г.

Оспорва становището на ищцата, че волята на договарящите, в това число и на министъра на образованието и науката, сключили Анекс № Д01- 192/10.08.2023г. към КТД, била да преуредят съдържанието на индивидуалните трудови правоотношения на заетите към 01.01.2023г.