Решение № 5 от 29.11.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

РЕШЕНИЕ

№5 гр. гр. С., 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Георгиева

Членове:

Румяна Г. Илиева

Даниела Б. Врачева при участието на секретаря Татяна Ил. Щерева в присъствието на прокурора Росен Кирилов Радев (Специализирана прокуратура) като разгледа докладваното от Даниела Б. Врачева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211010600107 по описа за 2021 година Като разгледа докладваното от съдията Врачева ВНОХД № 107/ 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда от 29.11.2019 година на Специализирания наказателен съд (СНС), по НОХД №1090/2014 година, XV-ти състав е признал подсъдимия:

И. Р. Р. , с ЕГН: роден на **.**.**** г. в гр. Я., неженен, със средно образование, осъждан, за НЕВИНОВЕН в това, че в периода от началото на 2012 г. до 16.12.2013 г. на територията на области Я., Б., С., Х. е участвал в организирана престъпна група – имаща за цел извършване на престъпления по чл. 143, чл. 194, чл. 198, чл. 213а и чл. 214 НК , с ръководител: К. Г. Ж. и с участници: Р. Г. В., Н. Д. И., Г. В. Е., Д. А. А., М. А. К., Д. Д. Т., Т. Д. А., А. П.

П. и Г. П. С., като групата е създадена с користна цел, поради което на основание чл. 304 НПК СНС го е оправдал за извършено престъпление чл.

321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК .

С постановения съдебен акт първостепенният съд е признал подсъдимия Д. А. К., роден на **.**.**** г. в гр. Я., българин, български гражданин, женен, със средно образование, осъждан, за НЕВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през месец септември 2012 г. в с. В., област Я., в съучастие като извършител с К. Г. Ж. – подбудител, и Г. В. Е., Р. Ж. Ж. и Г.

1

П. С. – извършители, като лице по чл. 142, ал. 2, т. 8 НК – действащо по поръчение на организирана престъпна група, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство е отнел чужди движими вещи – двукрила алуминиева входна врата, телевизор „Ел Джи“, метална поставка за телевизор, готварска печка „Нео“, спалня, матрак, четирикрилен гардероб, 2 броя нощни шкафчета, тоалетка с огледало и скрин, всички вещи на обща стойност 600 лева, от владението на К.Г.К. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 304 НПК се е произнесъл с оправдателен диспозитив по обвинението за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 9; вр. чл. 194, ал.1; вр.чл. 20, ал. 2 НК.

Първоинстанционният състав е постановил оправдателна присъда и по отношение на повдигнатото обвинение на подс. К. за това, че в период от 15.06.2013 г.. до 20.06.2013 г. в Я. и в с. Б.,обл. Я., при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с Г. В. Е., Н. Д. И., Д. А. А. и К. Г. Ж. – извършители, действайки по поръчение на организирана престъпна група е отнело чужди движими вещи, на обща стойност 2256 лева, от владението на С. Й. Й. с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила и заплашване, както следва:

На неустановена дата в периода от 15.06. 2013г. до 20.06.2013г. в гр. Я. и в с.Б.,обл.Я., в съучастие, като извършител с Г. В. Е., Д. А. А., Н. Д. И. и К.

Г. Ж., е отнел чужди движими вещи- бойлер „Теси“, готварска печка, пералня „Роса“, микровълнова фурна, телевизор „Нео“, усилвател, преносим компютър „Леново“, чаршафи и кафемашина „Сайко“, на обща стойност 1430лева от владението на С. Й. Й. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, и На неустановена дата в периода от 15.06. 2013 г. до 20.06.2013 г. в гр. Я. и в с. Б., обл. Я., в съучастие, като извършител с гореспоменатите лица, е отнел чужди движими вещи- хладилник „Нео“, стол, 2 броя табуретки, еднокрила алуминиева входна врата, 2 броя вентилатори, на обща стойност 826 лева от владението на С. Й. Й. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване. На основание чл.304 НПК съшият е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.

199, ал. 1,т. 5;вр. чл.198, ал.1; вр.чл. 26,ал.1;вр. чл. 20,ал. 2 НК.

С първоинстанционния съдебен акт, решаващият състав е признал Д. А.

К . с установена по делото самоличност за НЕВИНОВЕН в това, че на неустановена дата в периода от 15.06.2013 г. до 20.06.2013 г. в гр. Я., с. Б. и по пътя гр. Я. – с. Б., при условията на продължавано престъпление, като извършител и в съучастие с К. Г. Ж.-подбудител, Г. В. Е., Н. Д. И. и Д. А. А.извършители, като лице по чл.142,ал.2,т.8 НК-действащо по поръчение на организирана престъпна група, е принудил С. Й. Й. да претърпи нещо противно на волята му- да бъде подстриган, гримиран, да му бъдат лакирани ноктите, да му бъдат обръснати веждите и да бъде сниман в този вид, както и да извърши нещо противно на волята му- да се облече в женски дрехи, да се качи в каросерията на автомобил, откъдето да пее, както и да запали свои и на баща си дрехи, като употребил за това заплашване , поради което и на 2 основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото от прокуратурата обвинение за извършено престъпление по чл.143,ал.2;вр.ал.1;вр.чл.26,ал.1;вр. чл.20,ал.2 НК.

Със същата присъда, съставът на СНС е признал подсъдимия Г. Г. Г. роден на **.**.****г. в гр.Я., българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че в периода от неустановена дата през месец декември 2012г. до 16.01.2013г. в с.Л., обл. Я., в гр. Я. и в гр. С., обл. Я., в условията на продължавано престъпление, като лице по чл.142,ал.2,т.8 НК - действащо по поръчение на организирана престъпна група, с цел да набави за К. Г. Ж. имотна облага е принудил, чрез сила и заплашване различни лица да извършат нещо противно на волята им и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 737лева, като деянията били придружени с отнемане на имущество и били извършени от повече от две лица, както следва:

На неустановена дата през месец декември 2012г. в с.Л., обл.Я. и в гр.

Я. е принудил Д. П. Щ., чрез заплашване, да извърши нещо противно на волята му - да плати сумата от 150лева и с това му причинил имотна вреда в размер на 150лева, като деянието било извършено от него заедно с Г. В. Е., Н.

Д. И. и К. Г. Ж., и

На 16.01.2013г. в с.Л., обл.Я. и в гр.С., обл.Я. е принудил Т. С. Щ., чрез заплашване, да извърши нещо противно на волята й- да плати сумата от 587лева и с това й причинил имотна вреда в размер на 587лева, като деянието било извършено от него заедно с Г. В. Е., Н. Д. И., Д. А. А. и К. Г. Ж. и било придружено с отнемане на имущество-конска каруца и люцерна, поради което и на основание чл.304 НПК СНС го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.214,ал.2,т.1;вр.ал.1; вр.чл.213а,ал.2,т.3,т.4 и т.5; вр.чл.26,ал.1; вр.чл.20,ал.2 НК.

Срещу горепосочения съдебен акт е депозиран протест, в който представителят на държавното обвинение е изразил несъгласието си с оправдателния й характер, като е намерил, че същата е неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Отправено е искане към въззивния съд за нейната отмяна и постановяване на нов съдебен акт, с който всеки от подсъдимите да бъде признат за виновен и осъден по първоначално повдигнатите му обвинения. В протеста се излагат съображения за това, че повдигнатите обвинения по отношение на тримата подсъдими лица, са доказани по несъмнен и категоричен начин, а при постановяването на оправдателната присъда спрямо тях, е допуснато отстранимо по въззивен ред съществено процесуално нарушение, тъй като фактическите изводи на първата инстанция, относно инкриминираните обстоятелства за всяко едно от деянията, са неправилни.

На първо място по отношение на обвинението спрямо подсъдимия И. Р.

Р. за престъпление по чл. чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.2 от НК, първоинстанционният съд в мотивите си приема от фактическа страна, че Р. участва активно в дейността на търговското дружество „К.“ ООД. Възприето 3 е, че подсъдимият Р. дори замествал К. Ж., когато последният е отсъствал. Ж. е бил ръководител на същото ОПГ, за която Р. е подведен към наказателна отговорност за участие. Подсъдимият Р. е бил „касиер-счетоводител“ при „К.“ ООД, като е описана дейността му в това качество. Според прокурора в мотивите си съдът избирателно е възприел тезата, че подс. Р. действително изпълнявал подобна длъжност като не бил участвал в престъпната дейност на ОПГ. Според становището на прокурора, съдът не е взел предвид, че мнозинството от участниците в ОПГ, ръководено от осъдения вече К. Ж., всъщност са се намирали в трудови правоотношения с „К.“ ООД. Дейността на това търговско дружество била пряко свързана с организираната престъпна дейност на престъпното сдружение, ръководено от К. Ж.. Под формалното прикритие на различни длъжности, които членовете на групата са заемали в „К.“ ООД, всъщност същите са осъществявали дейност по изнудване, принуда, посегателства от престъпен характер срещу личността и собствеността на отделни лица. Според прокурора от Специализираната прокуратура с такава дейност бил пряко ангажиран и подсъдимият И.Р., който за разлика от останалите членове- участници в ОПГ, ръководена от К. Ж., всъщност е бил негов най-доверен член. Заемал е значимо място сред групата, като при отсъствие на Ж. е указвал на останалите членове към кого да насочат насилствените претенции. В тази връзка представителят на обвинителната власт не счита, че съдът правилно е приел за установено от фактическа страна, че подс.Р. реално изпълнявал функции в търговското дружество, без да е участвал в ръководената от К. Ж. ОПГ, за което деяние е предаден на съд. В подкрепа на тези изводи, прокурорът се позовава на приобщените в хода на наказателното производство доказателствени средства- показанията на св. М. М., който свидетел подробно описва участието и ролята на различни лица в ОПГ, вкл. на подсъдимия И. Р.; на св. Я. И. посочила в хода на разпита й, че подс. Р. винаги бил в офиса на „К.“ и др. Св. Х. С. - т.3 , стр.193 от ДП;

Протокол за извършено процесуално-следствено действие-разпознаване -св.

Х. С. - т.3 , стр.204 от ДП; Разпит на поемни лица: С. Д. и Н. Х.; Св. Т. Б., стр.154 , стр.103 - разпитан пред съдия; св. С. Й. - протокол за разпит на свидетел от от 23.03.2016г; Свидетелят М. М. - т.4 , стр.75 до 84 - разпит пред съдия; СРС - искания по чл.214 , по чл.253 и по чл.255 от НК от ОС Я. ; показания на свидетелят Б. Б., прочетени и приобщени по реда на чл.281 ,ал.1 от НПК в протокол от 08.06.2016г., изготвените ВДС от експлоатираните СРС, които изцяло според прокурора подкрепят свидетелските показания.

Прокурорът застъпва становище, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като е изключил от доказателствената съвкупност ВДС по използваните спрямо И.Р. СРС, като е приел, че същите са били експлоатирани незаконосъобразно. Този извод е абсолютно неправилен и незаконосъобразен, тъй като не е съобразено, че така наречените „оперативни СРС“, са били прилагани спрямо И.Р. преди да е имало образувано досъдебно производство, т.е преди да се е водило разследване изобщо. Същите са били прилагани съобразно нормативните изисквания на ЗСРС и НПК, като председателят Окръжен съд -Я. е дал съответното разрешение за това с начало на прилагане- 05.03.2013г.

4

Досъдебното производство е образувано след като вече са били използвани СРС, а именно на 18.03.2013г. С постановление на наблюдаващия прокурор тези СРС са били приобщени към воденото разследване с нарочно постановление от дата 26.03.2014 г. Според прокурора с така извършените действия не е бил заобиколен закона, както е посочил първоинстанционният съд в мотивите си. Напротив, извършено е напълно резонно от процесуално естество действие по приобщаване на СРС към материалите от разследването със съответното постановление. Няма как тези СРС да са били изготвени по искане на наблюдаващия прокурор, тъй като при започване на прилагането им, такъв изобщо не е имало, тъй като досъдебното производство е образувано след началото на тяхната експлоатация. Информацията, съдържаща се във ВДС, съпоставената с показанията на посочените свидетели, води до фактически изводи, различни от възприетите в мотивите на СНС. Прокурорът счита, че от анализа на съдържанието им се извеждат факти, достатъчни да бъдат съотнесени към престъпния състав на деянието по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.2 от НК, извършено от подсъдимия И. Р. Р. и същият да бъде признат за виновен. Налице са множество доказателства, които в достатъчна степен подкрепят по категоричен начин извода, че Р. е извършил престъплението, за което е предаден на съд.