Решение № 260020 от 17.08.2020, Районен съд - Добрич

Р Е Ш

Е Н И Е град Добрич, 17.08.2020г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, гражданска колегия, двадесети състав, в публично заседание, проведено на двадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов при секретаря Ирена И.........

………………………………………… разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 01523 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „Теленор България”ЕАД със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от Джейсън Кристос Кинг – изп. директор и Марек Слачик – член на съвета на директорите, срещу А.М.А., ЕГН ********** ***, за признаване за установено наличие на вземане по издадена заповед № 306 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.02.2019г., издадена по ч.гр.дело № 00290/2019г. по описа на ДРС срещу длъжника, както следва: 532,50 лева, представляваща задължение по договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 01.08.2016г., както и договор за мобилни услуги № ********* от 15.11.2016г., по които са издадени три фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Претендират се разноските в двете производства.

С допълнителна молба вх.№ 11683 от 11.06.2019г. се уточнява, че вземането е за следните суми: 67,60 лева, дължима цена по предоставени услуги по договор за мобилни услуги № ********* от 01.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 04.12.2018г., до окончателното изплащане; 77,49 лева, представляваща частично претендирана неустойка за предсрочно прекратяване на договора; 58,12 лева, представляваща предоставена мобилна услуга, дължима по договор за мобилни услуги № ********* от 15.11.2016г., по които са издадени три фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 04.12.2018г., до окончателното изплащане; 77,49 лева, представляваща частично претендирана неустойка за предсрочно прекратяване на договора; 251,80 лева, представляваща дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 01.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 04.12.2018г., до окончателното изплащане.

В исковата молба се навеждат твърдения, че между страните са сключени процесните договори за мобилни услуги и лизинг, които ответникът е ползвал, за което са издадени процесните фактури. Поради неизпълнение от страна на потребителя, договорите са били прекратени, поради което е била начислена и компенсаторна неустойка.

В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба. Същата се оспорва като изложени твърдения, фактическа обстановка, исковете – по основание и размер. Счита се, че не са сключвани посочените договори и издадения запис на заповед, оспорва се положения за потребител подпис под тях и в тази връзка се иска откриване на производства по чл.193 ГПК по отношение на тези документи, както и на представените фактури с приложенията към тях.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.дело № 00290/2019г. по описа на ДРС се установява, че със заповед № 306 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.02.2019г. длъжникът А.М.А., ЕГН ********** с адрес ***, е осъден да заплати на кредитора „Теленор

България”ЕАД следните суми: 532,50 лева, представляваща задължение по договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 01.08.2016г., както и договор за мобилни услуги № ********* от 15.11.2016г., по които са издадени три фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане; 25 лева, представляваща държавна такса и 360 лева – адвокатско възнаграждение, представляващи разноски в заповедното производство.

Длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение. С разпореждане от 18.03.2019г. е указано на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. С искова молба с вх.№ 8891 от 07.05.2019г., по което е образувано гр.дело № 01253/2019г. по описа на ДРС, кредиторът е предявил иск за съществуване на вземането си.

По делото са представени Договор за мобилни услуги от 01.08.2016г. с приложена ценова листа; Договор за лизинг от 01.08.2016г.; Запис на заповед, издадена на 01.08.2016г.;

Декларация-съгласие от 01.08.2016г.; Договор за мобилни услуги от 15.11.2016г. с приложена ценова листа и декларация-съгласие; Ф-ра № ********** от 05.11.2016г. с приложение общо потребление; Ф-ра № ********** от 05.12.2016г. с приложение общо потребление; Ф-ра № ********** от 05.02.2017г., ОУ на „Теленор България”ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, с които ищецът обосновава основанието и размера на претендираното вземане.

По издадените съдебни удостоверения от ищцовото дружество са предоставили исканите и посочени по-горе документи, а по отношение на двата телефонни номера по двата договора са заявили, че вече не са част от мрежата на БТК.

По делото е допусната ССчЕ, заключението по която е оспорено от ответника, а съдът кредитира като професионално изготвено и обективно. Според вещото лице, процесните фактури са осчетоводени и размерът на неизплатеното задължение на ответника по тях към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 04.12.2018г., е в размер на 532,50 лева. Общо потребените услуги през отчетния период 05.10.2016г. до 04.11.2016г. са обективирани като задължение във Ф-ра № ********** от 05.11.2016г., остойностени са съобразно ценовата листа на абонаментните планове в размер на 27,73 лева. Във фактурата е начислена и сумата 12,59 лева, представляваща лизингова вноска по договора за лизинг. От общата стойност 40,32 лева е приспадната сумата 1,26 лева по кредитно известие. Общо потребените услуги през отчетния период 05.11.2016г. – 04.12.2016г. са начислени във Ф-ра № ********** от 05.12.2016г. Услугите, ползвани от телефонен № ********** са на стойност 58,12 лева. Услугите, ползвани от телефонен № ********** са на стойност 36,13 лева. Услугите, които не са обложени с ДДС са в размер на 17,59 лева. Размерът на начислената неустойка за мобилен № ********** са на стойност 592,10 лева, за мобилен № ********** на стойност 500,86 лева, съобразно клаузите в договора. С исковата молба се претендират частично – съответно по 77,49 лева, равняваща се на три стандартни месечни абонаментни вноски без ДДС – 25,83 лева.Дължимите лизингови вноски по договор за лизинг са в размер на 302,16 лева. По Ф-ра № ********** от 05.02.2017г. са начислени 226,62 лева, представляващи оставащите 18 броя лизингови вноски по 12,59 лева всяка. Сумата от 75,54 лева е фактурирана в периода 05.08.2016г. – 05.01.2017г.

Според вещото лице търговските книги на ищеца са редовно водени и записванията в тях отразяват конкретното движение на имуществото съобразно чл.53 ТЗ. В съдебно заседание, на допълнително поставени въпроси отговаря така: Налице е сума в размер на 5 лева, представляваща дарение от ответника, не е посочено за какво. Прекратяването на договорите за мобилни услуги е въз основа на твърденията в исковата молба поо повод позоваване на договорни клаузи.

По делото е допусната СГЕ, заключението по което не е оспорено от страните, а съдът кредитира като професионално изготвено и обективно. Според вещото лице в документите: Договор за мобилни услуги от 01.08.2016г. с приложена ценова листа, Договор за лизинг от 01.08.2016г.; Декларация-съгласие от 01.08.2016г.; Договор за мобилни услуги от 15.11.2016г. с приложена ценова листа и декларация-съгласие от същата дата, подписите за потребител, лизингополучател, абонат във всички от тях, без подпис за абоната в декларация-съгласие от 01.08.2016г., са изпълнени от А.М.А..

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 14.10.2019г., съдът е открил производство по реда на чл.193 ГПК по отношение истинността на следните документи, във връзка с възражението на ответника, че същите не са подписани от него: договор за мобилни услуги № ********* от 01.08.2016г., договор за лизинг от 01.08.2016 г., договор за мобилни услуги № ********* от 15.11.2016 г., запис на заповед, издаден на 01.06.2018 г., декларация-съгласие от 01.08.2016 г., приложение – ценова листа за абонаментните планове от 01.08.2016 г., приложение – ценова листа за абонаментните планове от 15.11.2016 г., декларация-съгласие от 15.11.2016 г.

Впоследствие ищцовото дружество е заявило, че не основава вземането си на представения запис на заповед, поради което този документ е изключен от доказателствата. По допуснатата СГЕ вещото лице е дало заключение, че в оспорените документи подписите за потребител, лизингополучател, абонат във всички от тях, без подпис за абоната в декларация-съгласие от 01.08.2016г., са изпълнени от А.М.А.. От това следва, че оспорването не е доказано, т.е. документите са истински и същите не следва да се изключват от доказателствата по делото.

С оглед доказателствата по делото съдът намира, че страните са били такива по процесните два договора за мобилни услуги и лизинг. Не се спори от ответника, че същият не е заплатил претендираните суми, включващи ползвани далекосъобщителни услуги и дължими лизингови вноски. Спорно между страните е основанието и дължимостта на претендираните суми по издадените фактури за процесния период. Задължение на съда е служебно да се произнесе за наличие на неравноправна клауза в договорите.

Между страните е възникнало облигационно правоотношение, чийто източник са сключени помежду им договори. По силата на договорите в правната сфера на всяка от страните са възникнали редица права и задължения, в това число задължения на ищеца да се предостави на ответната страна уговореното като далекосъобщителни услуги и мобилно устройство, а за ответника да заплати стойността им.

По отношение на претендираните главници по двата договора за мобилни услуги и лизинг, с оглед наличие на писмено съглашение между страните, липса на доказателства от страна на ответника за плащане на потребените мобилни услуги и лизингови вноски, както и приетото от вещите лица по допуснатата СГЕ и ССчЕ, съдът приема, че исканията по тях следва да се уважат както следва: 122,31 лева, представляваща вземане по Договор за мобилни услуги от 01.08.2016г. и Договор за мобилни услуги от 15.11.2016г., като искът се отхвърли за горницата до претендираните 125,72 лева;

251,80 лева, представляваща вземане по Договор за лизинг от 01.08.2016г. Това е така и с оглед приетото от вещото лице по ССчЕ, че търговските книги на ищеца са редовно водени и записванията в тях отразяват конкретното движение на имуществото съобразно чл.53 ТЗ. По аргумент на противното вр. чл.55, ал.2 ТЗ - търговските книги, водени в нарушение на изискванията на този закон и на Закона за счетоводството, не могат да служат като доказателство в полза на тези, които са задължени да ги водят, съдът приема, че търговските книги на ищцовото дружество са водени редовно и същото доказва безспорно наличието на претендираните задължения на ответника в уважения размер.

Предвид уважаването на главните искове, съдът намира, че следва да се уважат и акцесорните за законната лихва за забава върху размера на всяко уважено паричното задължение от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 04.12.2018г., до окончателното им изплащане.

Съгласно разпоредбите на чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката представлява предварително определен от страните размер на обезщетението за вредите, които изправната страна би претърпяла от неизпълнението на договора. Фактическият състав на претенцията за неустойка по чл.92 ЗЗД включва кумулативното наличие на следните елементи: облигационна връзка, виновно неизпълнение на договорно задължение и уговорена неустойка за неизпълнението на това задължение.

Разпечатката съдържа 30 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/efd05131-90b3-473d-bfd6-22584ab7cc49