Решение № 1226 от 10.11.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1226 гр. Кюстендил, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело № 20241520102904 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано с искова молба, подадена от И. Т. Й., ЕГН **********, с адрес в гр. **** чрез адв. Ю. М. от АК – Кюстендил, с посочен съдебен адрес в гр. ***, срещу Ж. Д. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. ****.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“, дизел, цвят – черен металик, с рег.№***.

На дата 21.09.2023г. И. Й. осъществявала трудовата си дейност в собствения си козметичен салон на адреса в гр. ****. Личният й автомобил в този момент бил паркиран наблизо пред салона.

На същата дата, около 18.00 часа, ответникът повредила автомобила на ищеца, като му нанесла надрасквания от двете страни на вратите и по калниците с твърд предмет – камък, с който впоследствие замерила по ищеца.

Това поведение било възприето от лицата С. И. А. и В. А. И.. Процесното действие на ответника се виждало и чрез монтираното видеонаблюдение.

Ищецът излязла от салона, настигнала ответника и потърсила обяснение за действията на последната, но Б. започнала да я обижда, като хвърлила камъка по нея.

Било осъществено обаждане по телефон 112 от ищеца, била подадена и жалба, въз основа на която е образувано досъдебно производство №287/2024г. по описа на Районна прокуратура, същото с №146/2024г. по описа на РУ Кюстендил. С постановление от 08.10.2024г. наблюдаващият прокурор 1 установил, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.

Щетите били на общо 8 на брой елемента от автомобила, като не били все още ремонтирани. Общата стойност за отстраняването им възлизала в размер на 1900 лева.

Поради посоченото е предявен осъдителен иск с правно основание по чл.

45, ал. 1 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1900,00 лева - претърпени имуществени вреди, породени от противоправно поведение на ответника, осъществено на 21.09.2023г. в гр.

Кюстендил, ведно с законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането (21.09.2023г.) до окончателното изплащане на сумата. В хода на съдебното дирене, по инициатива на ищеца съдът е допуснал изменение на размера на предявения иск от 1900 лева на 2200 лева след изслушване и приемане на заключението по съдебно-техническата експертиза.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор.

Оспорват се всички фактически и правни констатации, на които се основава исковата претенция. Липсвали доказателства, че именно ответникът е причинителят на вредите. В приложеното прокурорско постановление било отразено, че от изготвената видео-техническа експертиза по досъдебното производство не можела да се установи идентификация на лицето, причинило вредите. Неточни били показанията на свидетеля И. относно идентификацията.

От друга страна, тъй като и към момента автомобилът на ищеца не бил ремонтиран, не могло да се приеме, че предявеният иск с цена 1900 лева е иск за обезщетение за заплащане на разходи за ремонт и отстраняване на повреди, тъй като такива разходи не били все още направени.

Прави се възражение за прекомерност относно размера на претенцията, тъй като в хода на досъдебното производство са установени повреди в размер на 1440 лева, като разликата до предявения размер била необоснована. Към момента не могъл да се направи извод, че всички щети по автомобила са направени от ответника, тъй като не можело да се установи кои щети са от 21.09.2023г. и кои – от друга дата.

Иска се от съда да отхвърли исковите претенции поради неоснователност.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощника си, като поддържа предавения иск. За ответницата се явява пълномощникът й, който пледира за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Установи се, че на 21.09.2023г. собственият на ищеца лек автомобил „Нисан”, модел „Кашкай“, с рег. № ****, е бил увреден, чрез нанесени драскотини. По случая било образувано досъдебно производство 146/2024г., по описа на РУ на МВР гр. Кюстендил, пр. № 287/2024г., по описа на Районна 2 прокуратура - Кюстендил (приложено по настоящото дело). Видно от материалите, съдържащи се в досъдебното производство, наказателното преследване е било образувано за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, но в хода на производството се установило, че деянието не е съставомерно по този текст, а по чл.216, ал.4 от НК, с оглед стойността на нанесените вреди. С влязло в законна сила Постановление от 08.10.2024г. досъдебното производство е спряно, тъй като се касаело за престъпление, което се преследвало с тъжба от частен тъжител. От мотивната част на постановлението става ясно, че е установена самоличността на лицето, което противозаконно е повредило чужда движима вещ – лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № КН2253ВТ, и това е ответникът по настоящото дело Ж. Б..

По делото са събрани гласни доказателства. Изслушаните по искане на ищеца свидетели В. А. И. и С. И. А., са били клиенти на ищеца в салона и за красота, когато е станал процесния случай. Свидетелят И. споделя, че на 21.09.2023г. била в салона. Докато пушела цигара отвън видяла, че възрастна жена с бяла коса, на около 70 години, вървяла по отсрещния тротоар. Навела се и взела камък и започнала да драска колата на ищеца, която била паркирана от другата страна на улицата, в близост до салона, на около 10 метра.

Свидетелят влязла в салона и уведомила ищеца, като последната излязла и започнала да следва ответника, питайки я защо прави така, но отговор не последвал.

Свидетелят А. също твърди, че е била отвън, когато се е случило. Това станало, според свидетеля, на 21.09.2023 година след 17.00 часа, когато жена с бяла коса започнала да обикаля колата на И. Й. и да я драска с предмет. Тогава ищецът се затичала след жената, за да и търси обяснение. На място нямало друг автомобил, освен този на ищеца.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите. Изградени са на лични възприятия, същите не бяха оспорени в процеса, при което следва да бъдат ценени при постановяване на решението. Видно е, че свидетелите по настоящото дело са дали своите показания и по воденото досъдебно производство, където излагат посочената фактическа обстановка, като не са налице данни за заинтересованост на свидетелите.

Относно установяване стойността на ремонтните дейности за отстраняване щетите на увредения автомобил, по делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. Вещото лице е изчислило, че стойността на ремонтните работи по увредения лек автомобил възлизат на 2200лв., определени по средни пазарни цени. Увредените части по автомобила включвали преден калник, предна врата, задни врати – два броя и два броя задни панели (задни калници). Вещото лице посочва, че при извършен пряк оглед се установили и други механични увреждания, но от техническа гледна точка нямали вида и характера на процесните механични надрасквания.

Като взе предвид изложената фактическа обстановка по делото, съдът 3 стига до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Институтът на непозволеното увреждане се основава на правната норма, изискваща от гражданите да не се увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите лица. За да е основателна предявената претенция с правно основание чл. 45 от ЗЗД, ищецът следва да ангажира доказателства относно кумулативното наличие на предвидения от закона фактически състав на непозволеното увреждане, а именно – виновно противоправно поведение (действие или бездействие) от страна на ответника, претърпени от ищеца вреди, както и причинна връзка между поведението на ответника и настъпилия вредоносен резултат. По отношение на вината съществува законова презумпция в полза на увредения, че поведението на причинителя на вредата е виновно, т.е вината на дееца се предполага до доказване на противното (чл. 45 ал. 2 от ЗЗД).

Деянието, като проява на човешка постъпка, може да се изрази в действие или бездействие, което следва да е противоправно и виновно. За да се приеме, че едно деяние е противоправно, необходимо е то да нарушава предписания правен ред и норми на правно определено поведение. Не може да се оцени като деликт едно поведение, ако то не съдържа правна укоримост, явяваща се като следствие на нарушение на конкретна правна норма. Ако няма задължение за действие, бездействието не може да бъде основание за предявяване на иск, дори и с бездействието да са причинени вреди.

В конкретният казус от показанията на разпитаните свидетели се установява, че на 21.09.2023г. ответникът е повредила собствения на ищеца лек автомобил, чрез надраскване на боята. За това повреждане, осъществяващо фактическия състав на престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, било образувано досъдебно производство. Същото производство е било водено и е спряно с Постановление от 08.10.2024г., поради това, че се касае за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. В обстоятелствената част на постановлението се посочва, че лицето Ж. Б. е повредила противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“, дизел, цвят – черен металик, с рег.****.

Прокурорът посочва, че съобр. разп. на чл. 218в, т.1 от НК за престъпления по чл. 216, ал.4, вр. ал.1 от НК, когато предмет на престъплението е частно имущество, наказателно преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

С оглед на гореизложеното, съдът приема за безспорно установено, че ответникът с действията си, е осъществила противоправно деяние противозаконно повреждане на чужда движима вещ, с което са причинени вреди. Вината на ответника е установена, съобр. заложеното в презумпцията на чл. 45, ал.2 от ЗЗД, която не само, че не е оборена, а напротив – събраните доказателства сочат, че ответникът е виновна в причиняването на тези вреди.

Съществува причинно следствена връзка между деянието и вредите. Налице са всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а 4 именно: деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради което съдът счита, че така предявения иск за обезщетение за причинени вреди се явява основателен.

По делото не са представени доказателства, че настъпилите вреди са отстранени, но са налице доказателства, че такива са налице. Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, стойността на необходимите ремонтни работи за отстраняване повредите на процесния автомобил възлиза на 2200 лв. Именно в такъв размер за възмездяване на имуществени вреди ответникът следва да носи отговорност.

Ето защо предявеният иск за причинени имуществени вреди следва да бъде уважен до размера от 2200 лева.

На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД следва на ищеца да бъде присъдена законната лихва върху определеното обезщетение за непозволено увреждане, считано от датата на увреждането – 21.09.2023 година до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, равняващи се на 1578,00 лв., съобразно приложения списък на разноски, за които разноски са налице доказателства за заплащането им.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ж. Д. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на И.

Т. Й., ЕГН **********, с адрес в гр. *** сумата от 2200,00 (две хиляди и двеста) лева, представляваща стойността за остраняване на нанесените щети от ответника по собствения на ищеца лек автомобил „Нисан”, модел „Кашкай“, с рег. № ***, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 21.09.2023г., до окончателното плащане на задължението.

ОСЪЖДА Ж. Д. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на И.