Решение № 9079 от 16.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9079 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110110830 по описа за 2024 година

Н. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС , съдебен адрес: АДРЕС, чрез адв. Д. М. М. срещу „ФИРМА” ЕООД , с ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:

АДРЕС представлявано от ЗСР, с която се иска:

-да бъде прогласена нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждан предвидена в договор за паричен заем № ***********от 15.02.2023 г. и

-ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лева /частична претенция от общо 123,15 лв./, представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем № ********от 15.02.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба/27.02.2024 г./ до окончателното й изплащане;

Ищецът твърди, че на 15.02.2023 г, Н. Н. е сключила договор за паричен заем № ********* с „ФИРМА“ ЕООД /с предишна фирма ФИРМА/. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 500 лева, при погасяване в срок до 17.03.2023г. В посочения договор кредиторът е уговорил, че ГПР е в размер на 49,7%, лихвен процент за кредита в размер на 41%, сума на лихвата за срока на договора - 16,85 лв. В договора е записано, че кредитополучателят дължи сума в размер на 123,15 лв. такса за бързо разглеждане. Твърди се, че Н. Н. е погасила сумата по договора, като за срока на договора е заплатила по сметка на дружеството изцяло сумата по договора, включително такса за експресно разглеждане, а именно: 640,00 лв.

Поддържа се, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл.

22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от посочения, което е пад максимално установения праг на ГПР. Сочи се, че в ГПР следва да 1 се включат възнагражденията за допълнителна услуга, които са инкорпорирани в самия договор и всъщност представляват прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Поддържа се, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата па непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Прави се позоваване на 10а от ЗПК - изрична забрана да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Сочи се, че е случая се касае до такса за отпускане на кредита. Същата представлява начин кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен.

Сочи се, че на 15.02.2023 г. между „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК *********като Кредитодател и Н. Н. Н. (във вътрешната система на Дружеството ищцата е била регистрирана с тези имена) като Кредитополучател, е сключен Договор за кредит № *********(Договора) в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването на процесния Договор, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя сума в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща главница по кредита. Кредитът е бил за период от 30 дни и падежна дата 17.03.2023 г. Начислените такси и лихви по кредита са: договорна лихва в размер на 16.85 лева (шестнадесет лева и осемдесет и пет стотинки) и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 123.15 лева (сто двадесет и три лева и петнадесет стотинки). Така общият размер на кредита, който Кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата, е бил на стойност 640 лева (шестстотин и четиридесет лева).

Изложени са доводи, че таксата за бързо разглеждане се явява незадължителна услуга, не е задължително условие за получаване на заявената сума и не повишава шансовете на Кредитополучателя да получи Кредит. Същата е дължима във връзка с краткият срок, в който е направена кредитна оценка на лицето и преценка за кредитоспособността му посредством съответните справки, които стандартно отнемат 7 дни.

Твърди се, че задължението по Договор за кредит № ********/ 15.02.2023 г. е погасено изцяло и окончателно предсрочно, на 17.02.2023 г. По сметки на Дружеството е постъпила сума в размер на 624.27 лева, с която сума са били погасени, както следва: главница – 500 лева, такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 123.15 лева и договорна лихва в размер на 1.12 лева

Оспорва се твърдението на ищцата, че договорът противоречи на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Сочи се, че размерът на ГПР по Договора е изчислен изцяло в съответствие със законовата формула, разписана в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Съгласно Специалните условия по Договора, лихвеният процент за срока на договора е 40.97 %, а след приравняване на годишна база ГПР възлиза на 49.6 %.

Излагат се доводи, че заявяването на отделни допълнителни и незадължителни услуги не следва да се включва в ГПР. Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит е съобразен изцяло по форма и съдържание с императивните изисквания на Глава трета от ЗПК.

Поддържа се, че такса Бързо разглеждане няма задължителен характер, за разлика от общите разходи по кредита, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, както са дефинирани и в § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Ползването на услугата, а от там и заплащането на такса за нея, става само по изрично искане на потребителя и зависи изцяло от неговата 2 преценка – дали в конкретния случай същият желае да получи отговор по искането си за кредит, в рамките на определения кратък срок, или не.

Претендират се разноски. Възразява се срещу претендираните разноски от ищеца.

В съдебно заседание е прието направеното изменение на размера на осъдителния иск като се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 123.15 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем № *********от 15.02.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба/27.02.2024 г./ до окончателното й изплащане;

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че между страните е сключен Договор за кредит № *********от 15.02.2023 г., по който ищцата е усвоила сумата от 500 лева, като на 17.02.2023 г. същата е погасила сума в размер на 624.27 лева, която ответното дружество е отнесло както следва: главница – 500 лева, такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 123.15 лева и договорна лихва в размер на 1.12 лева

Не се спори, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че между страните е сключен процесния договор за кредит по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР, като от страна на ответника е представена по делото преддоговорна информация по смисъла на чл.18, ал.1, т. 1 от ЗПФУР. На 15.02.2023 г. е сключен Договор за кредит № *********, по силата на който е отпуснат заем в размер на 500 лева, усвоен от ищцата. В предоговорената информация и договора, част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика е посочено, че сумата от 500 лева се отпуска за 30 дни – до 17.03.2023 г. при обща дължима сума 640 лева, от която главница 500 лева, лихва 16.85 лева и такса за бързо разглеждане 123.15 лева. Посочен е размер на фиксиран годишен лихвен процент – 41 % и ГПР 49.7 %.

Съдът е указал на страните, че следи служебно за неравноправни клаузи в потребителски договори.

По делото са приложени общите условия на договорите за кредит. Дадено е определение, че „такса за бързо разглеждане“ представлява Такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на Кредитополучателя, която гарантира обработка на Искането за кредит и отговор в рамките на 15 (петнадесет) минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис на Партньор.

Таксата за бързо разглеждане може да бъде заявена при подаване на искане за отпускане на Кредит и/или Допълнителна сума по Кредит при срокове и условия, посочени в ОУ и съгласно Тарифа на Кредитора. В т. 4.2 - 4.5 е посочено, че кредиторът предоставя възможност на Кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото Искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане от страна на Кредитополучателя и гарантира обработка на Искането и предоставяне на отговор до 15 (петнадесет) минути от изпращането му. Когато Искането за отпускане на кредит постъпи извън работното време на Кредитора, в неработен ден или на официален празник, се допуска забавяне в обработката извън посочените 15 (петнадесет) минути, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до 2 (два) часа от началото на първия следващ работен ден. Кредиторът не може да бъде държан отговорен за забавяния, възникнали поради технически проблеми или по вина на Кредитополучателя (например при изключен мобилен телефон). Кредиторът се задължава да изпълни услугата в първия възможен момент. За заявката на допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на Искането за кредит, Кредитополучателят дължи Такса за бързо разглеждане, 3 която се изчислява спрямо сумата на Кредита и срока на Договора за кредит. Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е посочена в Специалните условия на Договора за кредит и е включена в Тарифа на Кредитора, налична на Началната страница.

Допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане не е задължително условие за отпускането на сумата по заявения Кредит и не увеличава възможностите на Кредитополучателя да получи Кредит.

Съгласно т. 13.1 от ОУ 13.1. кредитополучателят има право да поиска да бъде удължен Срокът за връщане на кредита. Удължаването на Срока за връщане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя по искане на Кредитополучателя, съобразно Тарифа на Кредитора. Кредиторът има правото, съобразно индивидуалната кредитна оценка на Кредитополучателя, да откаже предоставянето на заявената услуга. В случай на получен превод на сума по отказана услуга за удължаване Срока за връщане на кредита, Кредиторът има правото да използва получената сумата за погасяване на задължението, съобразно реда по т.11.10.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 5 ЗПФУР за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите. В чл. 143, т. 5 от ЗЗП е установено, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Начислената в договора такса за бързо разглеждане и такса за удължаване на срока е свързана с усвояване и управляване на кредита и е начислена в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Правната норма на чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК установява забрана за начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което начисляването на такава в противоречие със закона и е недължима от ответника.