Решение № 12647 от 28.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12647 гр. София, 28.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Г.М. при участието на секретаря И.И.И. като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20231110161610 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от /ФИРМА/ срещу С.О. обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал.

1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД за сумата от 693.19 лв. – регрес по щета № 0000- 126120-200668 от 2020 г., образувана при /ФИРМА/ и иск с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 29.85 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода на забавата от 30.12.2020 г. до 01.07.2021 г., включително.

Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 02.07.2021 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 39117/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането, както и на направените по последното заповедно дело и в исковото производство разноски.

Ответникът – С.О., гр. София, чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт Мартин Рунчев в писмен отговор на исковата молба от 1

29.03.2024 г. поддържа становище за неоснователност на предявените искове, като излага съображения за това.

Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният главен установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД – регресен иск на платилия застрахователното обезщетение застраховател, за причинените на застраховано моторно превозно средство вреди, от възникнала и неотстранена повреда на пътното платно – „необезопасена дупка на пътя, пълна с вода” в *****, на територията на С.О., срещу ангажирания по силата на закона – чл.

31 от Закона за пътищата, чл. 48, т. 2 и чл. 52, т. 1 ППЗП с ремонт и поддръжка на общинските пътища и на пътните възли и кръстовищата, както и частите от тях, които са част от общинската пътна мрежа на територията на столицата – С.О..

От приетите по делото писмени доказателства, в заверени от ищеца преписи и от заключението на съдебната автотехническа експертиза, прието от съда като неоспорено от страните и което съдът кредитира като дадено вярно и безпристрастно от вещото лице В. Д., се установяват и съдът приема за доказани в процеса твърдените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства, релевантни за предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД, поради което същият следва да бъде уважен изцяло, със законните последици.

Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетелката Р.

П. Н., дадени в открито съдебно заседание на 04.10.2024 г., че на 11.02.2020 г. не тя, а съпругът й е управлявал увредения при попадане в дупката на пътното платно автомобил, тъй като свидетелката освен, че разпознава подписа си в предявения й протокол за ПТП, където е вписана като водач на увредения автомобил /въпреки предположението, направено от нея в открито съдебно заседание, в смисъл: “Най – вероятно протокола за ПТП от 11.02.2020 г. ми е бил предоставен от брокерката за подпис“/, същата е подала пред 2 застрахователя – ищец Уведомление № 0000005479 от 11.02.2020 г. /лист 10 от делото/, където от първо лице описва механизма на събитието – „движейки се по улица „Дебър“ посока към Цар Борис попаднах в дупка и увредих автомобила си“.

Възраженията на ответника С.О. са неоснователни.

Горното мотивира съда да уважи изцяло предявените иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 4, вр. ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във връзка с чл.

49 от ЗЗД за сумата от 693.19 лв. – регрес по щета № 0000- 1261-20-200668 от 2020 г., образувана при /ФИРМА/, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 02.07.2021 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано частно гр. дело № 39117/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до окончателното й плащане и и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл.

86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 29.85 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода на забавата от 30.12.2020 г. до 01.07.2021 г., включително.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът С.О. следва да бъде осъден да заплати на ищеца /ФИРМА/ направените в заповедното производство по частно гр. дело № 39117/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 123 състав разноски в размер на 25 лв. – платена по сметка на Софийски районен съд дължима държавна такса и 50 лв. – възнаграждение на един юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл.

37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ; както и направените в исковото производство по настоящото дело разноски в общ размер на 475 лв., от които 75 лв. – платена по сметка на Софийски районен съд дължима държавна такса, 50 лв. – разноски за възнаграждение на свидетел и 350 лв. – разноски за възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 100 лв. – за възнаграждение на един юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

На ответника не се следват разноски и юрисконсултско възнаграждение, с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

3

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав, РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.О. с адрес ***** ДЪЛЖИ на /ФИРМА/ с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление ****** сумата от 693.19 лв. – регрес по щета № 0000-1261-20-200668 от 2020 г., образувана при /ФИРМА/ – по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 4, вр. ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 02.07.2021 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 29.85 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода на забавата от 30.12.2020 г. до 01.07.2021 г., включително – по предявения иск с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА С.О. с адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/ с ЕИК

******* със седалище и адрес на управление ****** сумата от 25 лв. – направени в заповедното производство разноски за дължима държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 50 лв. – възнаграждение на един юрисконсулт в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ; общата сума от 475 лв. – направени в исковото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и сумата от 100 лв. – за възнаграждение на един юрисконсулт в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред

СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4