Решение № 58 от 21.12.2021, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Балчик, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Административно наказателно дело № 20213210200163 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявена жалба от Н. КР. Н.,ЕГН **********,от ****,срещу Електронен Фиш за налагане на Глоба Серия К №3640738 на ОД на МВР-Д.,с правно основание в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбата е подадена и чрез административно-наказващия орган,който ведно със административната преписка я изпраща в Районен съд-Балчик.

В БРС жалбата,ведно със преписката е получена с Рег.№260113 на 12.01.2021год.,като е образувано АНХД№8/2021 по описа на БРС. По това дело е постановено Решение№260020 от 02.03.2021год. Това решение е обжалвано пред Административен съд-Д., където е образувано КАНД №178/2021 по описа на АС-Д.. С Решение №199 от 21.06.2021год.решението на БРС е обезсилено и делото е върнато на Районен съд-Балчик за ново разглеждане,от нов състав.

Преписката е върната в БРС е с Рег.№825 на 25.06.2021год.,като е образувано настоящото АНХД№163/2021 по описа на БРС.

Жалбоподателката твърди в жалбата си,че обжалвания електронен фиш е необоснован,незаконосъобразен.Твърди,че по силата на договор за заем за послужване е предоставил автомобила на друга фирма и,че на 26.05.2020 год. не е управлявала автомобила.

Моли съда да отмени изцяло електронния фиш,като незаконосъобразен.

Редовно призована,жалбоподателката не се явява в лично в съдебно заседание.

По делото,жалбоподателката се представлява от процесуален представител-адвокат 1

Л.П. от АК-В.,който не се явява в съдебно заседание,но представя писмено становище по същество на делото. В него,адвокат П. твърди, че неговата довереничка не е управлява автомобила на процесната дата, тъй като същия не е бил в нейно държане, а е бил предоставен на фирма А.Г. ЕООД с ЕИК ****. Моли съда да отмени изцяло процесният електронен фиш. Претендира заплащане на деловодни разноски под формата на адвокатско възнаграждение

Въззиваемата страна,редовно призована не се представлява в с.з.

Събрани и приети са писмени доказателства,представени с административната преписка.

Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :

Жалбоподателката е водач на МПС.

На 26.05.2020г. лек автомобил марка „М.***”с Рег.№В****НС,се движил извън населено място по Главен път I-9 на километър 64+800,при кръстовището за с.С.,Балчишка община,Д.ка област.

На 26.05.2020г.,в 13,49ч.,автомобилът,бил засечен с техническо средство- Мобилна система TFR 1M, с №558(клип 20136).

Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M е монтирана на специализиран полицейски автомобил,ползван от ОД на МВР-Д..

В процесният електронен фиш е прието,че автомобилът бил управляван в нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП с установена скорост от 76км/ч.,при ограничение на скоростта извън населено място,въведено с пътен знак В26,в размер на 60 км/ч.,като превишената стойност е в размер на 16 км/ч.

В момента на констатиране на административното нарушение,жалбоподателят не бил спрян от контролния полицейски орган.В последствие,служителят,който работел с мобилната система за видеоконтрол копирал от системата,заснетия клип№20136 и започнал процедура по установяване на водача,управлявал автомобила на процесната дата,час и място.

От справката за собственост е установено,че автомобилът е собственост на Н. КР.

Н. от гр.В..Срещу нея е издаден Електронен фиш серия К №3640738 на ОДМВР-Д.

Било прието,че жалбоподателят Н.Н. е допуснала административно нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП,поради което е издаден електронен фиш Серия К №3640738 с който на жалбоподателя е наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лева.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по събраните по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните 2 правни изводи:

По допустимостта на жалбата :

Видно от приетите доказателства,електронния фиш е връчен на жалбоподателката на 04.12.2020 год.

Видно от регистрационния номер на жалбата тя е подадена на 18.12.2020год,чрез административно наказващия орган.Жалбата е подадена по пощата и видно от пощеското клеймо на плика това, е станало на 16.12.2020год.

В предвид на това съдът приема,че е спазен законоустановения срок от съобщението за подаване на жалбата.

С оглед на това жалбата е процесуално допустима.

Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш" когато не е предвидено наказание лишаване от права и отнемане на контролни точки,като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията.

Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП в редакцията му с ДВ бр.54/2017г.в сила от 05.07.2017г. при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно-наказателното производство.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта.

В разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" 3 техническо средство, а съгласно & 6 т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП"Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закон за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движение по пътищата,чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство.

Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ.

Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка,съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания.

При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка.

Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.

В съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати,разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни 4 относно одобрения тип средство за измерване,а именно Мобилната система за видеоконтрол за нарушения на правилата за движение тип TFR1-М -558 и за радарен скоростомер тип „Трафик Радар” TR4D. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото.

В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол "TFR1-M558 надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък.

Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.

Основния въпрос в този конкретен казус е дали именно жаалбоподателката е управлявала собствения си автомобил на процесната дата и дали тя е допуснала нарушението или друг водач на МПС.

Видно от представения със жалбата договор за заем за послужване от 12.07.2013год.,процесният автомобил е бил предоставен на фирма Г.Г. ЕООД с ЕИК ****.От жалбата се установява,че новото наименование на фирмата към момента е А.Г. ЕООД.

Видно от справката относно собствеността на автомобила,собственик на автомобила е именно жалбоподателката.

Настоящият съдебен състав не кредитира като достоверно доказателство, представения писмен договор за заем за послужване от жалбоподателката.

Жалбоподателката е имала,видно от Търговския регистър,участие в миналото на фирмата по договора,в качеството си на управител и собственик на дружествени дялове.

На следващо място,ако действително е считала,че друг е управлявал и държал автомобила на процесната дата,жаалбоподателката не е следвало да попълни съответната декларация предвидена в разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП,която видно от административната преписка тя не е сторила. Едва в жалбата си до съда ,(която тя счита за такава),Н.Н. прави възражение ,че не е управлявала тя автомобила.Правилно възиваемата страна е приела,че се касае за жалба срещу електронен фиш,като я е изпратила на компетентния съд за обжалване,а не за възражение по чл.189 ал.5 от ЗДвП.Следвало е да попълни съответната декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП със съответните конкретни данни,за даде възможност на възиваемата страна да извърши съответната проверка по предвидения в закона начин.Като не е сторила това,жалбоподателката е дала основание на възиваемата страна да приеме,че именно тя е управлявала автомобила на процесната дата.