Протокол с решение от ОСЗ № 7996 от 17.07.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1165/2026
- Вид
- Протокол с решение от ОСЗ № 7996
- Подписан
- 17.07.2026
- В сила
- 12.08.2026
- Състав
- Пламена Недкова Славова - Милева
Цитирани разпоредби
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ПРОТОКОЛ
№ 7996 гр. Пловдив, 17.07.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20265330101165 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 10:48 часа се явиха:
***
Съдът пристъпи към постановяване на
РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Пламена Н. Славова – Милева, при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева – Саръмова, като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20265330101165 по описа за 2026 година и като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и закона, прие следното:
Постъпила е искова молба от М. Д. Д. срещу ВИВУС.БГ ЕООД, с която се иска от съда да признае за недействителен договор за кредит от 10.10.2024 г. и анекс към него, сключени между страните, като счита, че в същите не са спазени изискванията за посочване на лихвения процент и ГПР, като ГПР не е реално приложимият между страните във връзка с уговорената клауза за такса „Разглеждане“. При условията на евентуалност моли да се признае същата за нищожна като накърняваща добрите нрави и неравноправна. Моли също съдът да осъди ответника да плати сумата 16,16 евро, недължимо платена по договора, а при условията на евентуалност – 15,60 евро по клаузата за таксата.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът признава 1 сключването на договора, като сочи, че таксата за експресно разглеждане не е включена в ГПР, а е включена само договорната лихва, както и че потребителят е платил по кредита 351 лв., от които 300 лв. за главница. Моли за отхвърляне на иска. Моли да се отхвърли претенцията по чл. 38 ЗА или да се приеме за прекомерна.
В хода на съдебното заседание главният осъдителен иск беше увеличен на сумата от 26,08 евро.
Предявени са искове, както следва: главни искове с правно основание чл.
22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД по отношение на договора; евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл.
146 ЗЗП и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за таксата за разглеждане.
В тежест на ищеца е да докаже сключването на договора, наличието на клауза за такса разглеждане, основанията за тяхната нищожност и плащането на процесната сума.
В тежест на ответника е да докаже валидно правно основание за дължимостта на получените суми над главницата.
Безспорно е между страните сключването на договора и невключването в ГПР на таксата за експресно разглеждане. Безспорно е също плащането на сумата от 51 лв. над размера на главницата, или 26,08 евро.
Таксата за експресно разглеждане според съда съставлява разход по кредита, тъй като срещу нея не се предоставя реална престация, а разглеждането на заявката за кредит е част от процеса по сключване на договора, независимо дали се извършва по-бързо или не. Ето защо тази клауза има за цел да набави допълнителна печалба за кредитора и има възнаградителен характер, поради което следва да се включи в ГПР. Поради неспазване на това изискване договорът е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Сумата, платена над главницата в размер на 26,08 евро, е платена при начална липса на основание с оглед нормата на чл. 23 ЗПК. Главните искове са основателни и следва да се уважат.
В полза на ищеца следва да се присъди държавна такса в размер на 51,13 евро, а в полза на адв. М. – сумата от 180 евро с ДДС адвокатско възнаграждение, с оглед факта, че делото е с ниска фактическа и правна сложност, но все пак са предявени два иска.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните по предявения от М. Д. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** срещу “ВИВУС.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458 със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1797 ж.к. Изток, бул./ул. бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 16А, ет. 1, 2 ап. офис № 2, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, че сключеният между тях Договор за кредит № ***/ 10.10.2024 г., е недействителен поради нарушаване изискванията за посочване ГПР по кредита в потребителския договор.
ОСЪЖДА “ВИВУС.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458, да плати на М. Д. Д., ЕГН: **********, по предявения от нея иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата в размер на 26.08 евро, платена от М. Д. Д. по сключения между страните Договор за кредит № ***/ 10.10.2024 г., и получена от “ВИВУС.БГ” ЕООД без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.02.2026г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА “ВИВУС.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458, да плати: на М. Д. Д., ЕГН: **********, сумата от 51,13 евро за държавна такса; на адв. Д. В. М., Адвокатска колегия Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: ***, сумата от 180 евро с ДДС за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11,02 часа.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________
3