Акт от 24.01.2020, Районен съд - Габрово

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 5 гр. Габрово, 24.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на десети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ при секретаря РАДИНКА

КУЛЕКОВА-АТАНАСОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2112 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба, предявена от Г.Б.Д., ЕГН ********** ***, с предмет иск за заплащане на сумата 2426 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 09.09.2016 г. до 09.09.2019 г., ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба – 05.11.2019 г. до окончателното заплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е работил на длъжност „старши полицай" в Районно управление - Дряново при Областна Дирекция на МВР - Габрово за периода от 16.08.2004 г. до 08.09.2019 г., като трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед № 264р - 2091/04.09.2019 г. Излага, че през процесния период действала Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., като в нея липсвала изрична норма, регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен, аналогична с тази на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., което представлявало празнота в уредбата и затова приложение следвало да намери общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Твърди, че за периода от 09.09.2016 г. до 09.09.2019 г. не е получавал възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв, съгласно чл.9, ал.2 Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че през процесния период, ищецът е работил 1776 часа нощен труд, който преизчислен с коефицент 1.143 възлиза на 2030 часа или извънреден труд 350 часа, респективно сумата, която ответникът дължи на ищеца за положения от него нощен труд е 2426 лв., което пораждало правния му интерес да предяви настоящия иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Излага, че през исковия период ищецът е бил служител на МВР по чл.142, ал.1, т.1

ЗМВР, като статута на тези служители се урежда единствено от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, поради което не са приложими разпоредбите на Закона за държавния служител и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че е налице специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред. Изложени са съображения, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен в съответните протоколи и му е заплатен съобразно разпоредбите на действалата през исковия период Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи. Излага, че за положения от ищеца нощен труд същият е получил допълнително заплащане от 0.25 лв. на час, поради което не следвало да се извършва преизчисляване на нощен труд в дневен, тъй като щяло да се получи дублиране на заплащането. Релевира и възражение за изтекла по отношение на претенцията обхващаща периода 09.09.2016 г. - 31.10.2016 г. погасителна давност. Моли предявеният иск да бъдат отхвърлен.

С протоколно определение от 10.01.2020 г. е допуснато изменение в петитума на предявения главен иск, като същият се счита предявен сумата от 1855.68 лева за периода 01.11.2016 г. – 09.09.2019 г., като за разликата до пълния размер от 2426 лева и за периода 09.09.2016 г. – 31.10.2016 г. производството е прекратено поради отказ от иска, на основание чл. 233 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и с определение от 06.12.2019 г. за безспорни в отношенията помежду им са отделени фактите, че ищецът Г.Б.Д. през процесния период бил в служебно правоотношение с ответника, като изпълнявал длъжността „старши полицай" в Районно управление – Дряново при Областна Дирекция на МВР – Габрово. Страните не спорят и че ищецът е полагал труд на смени при сумирано отчитане на работното време.

От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещо лице Д.К. се установява, че за процесния период ищецът е положил нощен труд в размер на 1861 часа между 22:00 часа и 6:00 часа, за които работодателят му заплатил допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. на час.

Положеният нощен труд не е преизчисляван от ответника с коефицент 1.143 за превръщането му в дневен такъв, като в случай на преизчисляването му за процесния период се получават 2127.123 часа, или разлика 264 часа, които по ставка за извънреден труд възлизат на 1855.68 лева.

Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като същите или не установяват факти от предмета на доказване, очертан от предявения иск или не са необходими, с оглед приетите за безспорни в отношенията между страните факти.

Предявен е иск, с правна квалификация чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР за осъждане на ОД МВР Габрово да заплати на ищеца сумата 1855.68 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 01.11.2016 г. до 09.09.2019 г., ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба – 05.11.2019 г. до окончателното заплащане на сумата.

По иск с правна квалификация чл.

178, ал.1, т. 3 ЗМВР в тежест на ищеца е да установи: валидно съществуващо между страните служебно правоотношение, полагането на извънреден труд през процесния период, както и размерът на полагащото му се възнаграждение за положения извънреден труд.

В тежест на ответника, при установяване на горните обстоятелства, е да докаже, че е заплатил дължимото възнаграждение за положения извънреден труд.

Спорен между страните е въпросът налице ли е основание за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен вследствие на приравняването на нощен труд към дневен с коефициент 1,143 в периода от

01.11.2016 г. до 09.09.2019 г., в който период е действал ЗМВР (обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.), уреждащ статута на държавните служители в МВР, респективно намира ли субсидиарно приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

В решение № 197 от 07.10.2019 г. по гр. д. № 786 / 2019 г., IV ГО на ВКС постановено по реда на 290 ГПК е прието, че разпоредбите на ЗДСл и КТ не са приложими по аналогия по отношение на правото на допълнителен отпуск по чл.229 ал.1 т.9 (предишна т.8) ЗМВР 1997 г. (отм.) и чл.212 ал.1 т.3 ЗМВР 2006 г.

(отм.), тъй като отношенията, уредени с посочените закони, не са сходни, а са различни. В същия смисъл е вече установената практика (виж решение № 55/ 07.04.2015 г. по гр.д.№ 5169/ 2014 г., ІІІ г.о.). При работата на смени (дежурства) работното време на държавните служители в МВР (съответно – ГДИН) се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове. В тази връзка съставът на ВКС е върнал делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания за изготвяне на експертизата, като е посочил, че „вещото лице не следва да извършва претендираното от ищцата увеличаване на дадените часове дежурства през нощта и приравняването им към часове работно време през деня чрез увеличение с коефициент 0,143. Както основателно възразява ответникът с отговора срещу исковата молба, специалната нормативна уредба не предвижда такова преобразуване на част от времето, през което е дадено дежурството.” За пълнота следва да се изложи и следното:

Правата и задълженията на ищеца

- Г.Б.Д., произтичащи от заеманата от него длъжност за процесния период, се уреждат от ЗМВР (Обн. - ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.). Същият има качеството на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, а чл. 142, ал. 2 ЗМВР предвижда, че статутът на държавните служители в МВР се урежда с този закон (ЗМВР), който има характер на специален.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според ал. 3 на същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24 часови смени се установява сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата на чл. 187, ал. 5 ЗМВР урежда начините на компенсиране на работата извън редовното работно време до 280 часа годишно, като за служителите, работещи на смени е предвидено възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, което се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, според ал. 6 на същата разпоредба. Постановена е забрана за полагане на извънреден труд надвишаващ 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно (чл. 187, ал. 7 ЗМВР). Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период действа

Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (обн. ДВ бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от същата дата), като в същата липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., но това е въпрос на законодателно решение, а не празнота в закона. ЗМВР и издадената по изрична законова делегация наредба съдържат изчерпателна регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните служители към МВР както нощен (по 0.25 лева на час), така и извънреден труд - чл. 187, ал. 6, във връзка с ал. 5, т. 2 ЗМВР, като в нормативната регламентация не е налице празнота и възможност за запълването й посредством нормите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Това е така, тъй като ЗМВР е специален закон, относим към служебните правоотношения на служителите в Министерството и съдържа ясни и конкретни норми по въпросите относно образуването на работната заплата на служителите в МВР, допълнителните възнаграждения, работното време и т.н., които са в отклонение от общата уредба и се прилагат вместо нея.

В тази връзка съдът приема, че липсва препращане или основание за прилагане по аналогия или субсидиарно на КТ и НСОРЗ, касаещи нощния и извънредния труд на държавните служители в МВР. Това, че в специалната нормативна уредба въпросът за полагания нощен труд е уреден по различен начин спрямо общата такава не води до извод за празнота, която да се попълва чрез прилагане по аналогия на разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разликата идва именно от специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР, респективно - от спецификата на работата. В този смисъл в ЗМВР са предвидени специфични условия на труд, които са компенсирани по друг, различен начин и съответно работещите получават редица други привилегии, изразяващи се по-високи размери на допълнително възнаграждение за прослужено време, на основен платен годишен отпуск, на обезщетение при прекратяване на служебното им правоотношение, по-ранно пенсиониране и др. В този смисъл доводите, че в случай на непреизчисляване на нощния труд в дневен държавните служители в системата на МВР ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите държавни служители са неоснователни.

В цитираното решение № 197 от 07.10.2019 г. по гр. д. № 786/2019 г., IV ГО се изхожда от принципното разбиране, че за регулиране на отношенията със служителите в силовите ведомства КТ (съответно - актовете по прилагането му) се прилага само тогава, когато спецификата на задълженията на служителите допуска това. Точно заради това правото на отпуск на тези служители не се погасява по давност - за разлика от всички други държавни служители и работници. Ако аналогичното приложение на КТ не е допустимо по отношение на отпуските и работното време (КТ не познава 24-часови дежурства), то няма как да е допустимо само за приравняване на нощния труд към дневен. В тази връзка не могат да намерят приложение и мотивите на цитираното от ищеца решение № 311 от 08.01.2019 г. по гр. дело № 1144/2018 г. на ВКС, IV ГО, което касае напълно различен казус, включително не е обсъждан въпроса за конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове. Въпросното решение касае хипотеза, при която е налице изрична разпоредба в ЗМВР от 2006 г. (отм.), която е предвиждала субсидиарното приложение на ЗДСл за заплащане на нощния труд и на работата през официалните празници, която разпоредба в последствие е била отменена, но след това отново е приета разпоредба, в която е предвидено да се заплащат допълнителните възнаграждения за труд през нощта и на официалните празници. В този случай е ясно, че за периода от време между отмяната и приемането на разпоредба, уреждаща по идентичен начин правоотношенията с държавните служители в системата на МВР последните не могат да бъдат лишени от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд и за труд на официалните празници само заради непоследователна законодателна политика. В този случай законодателят изрично е променил възгледа си относно изплащането на посочените възнаграждения, като се е върнал към първоначалното си становище.

Разпечатката съдържа 33 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/efce2063-ac33-4c28-ae80-8394ea0acca9