Решение № 2447 от 23.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2447 гр. София, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20221100503888 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20009331/01.02.2022 г., постановено по гр.д. № 23865/21 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав, е отхвърлен предявения от П. М. М., ЕГН *******, срещу „Електро разпределителни мрежи запад“ АД, със старо наименование „ЧЕЗ разпределение България“ АД, отрицателен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4 563,55 лв., представляваща стойност на електрическа енергия по фактура № 3359833/31.03.2021 г. за периода от 14.04.2020 г. до 05.06.2020 г. за имот с клиентски № 540005521369, начислена по констативен протокол № 3029674 от 05.06.2020 г. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца, с която обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба ответника в първоинстанционното производство, в който се излагат съображения за правилност на съдебното решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Претендира 1 разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на въззивното производство е отричаното от ищеца субективно притезателно право на ответника за сумата от 4 563,55 лв., представляваща стойност на електрическа енергия по фактура № 3359833/31.03.2021 г. за периода от 14.04.2020 г. до 05.06.2020 г. за имот с клиентски № 540005521369, начислена по констативен протокол № 3029674 от 05.06.2020 г.

Съгласно нормата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ПИКЕЕ при установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването.

От събрания доказателствен материал се установява, че ищцата е подала заявление за присъединяване на процесния обект към разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ разпределение България“ АД на 13.03.2020 г., като към молбата не е приложено удостоверение за въвеждането на обекта в експлоатация по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6/24.02.2014 г., регламентираща реда за присъединяване към ел. мрежа. Поради което надлежното присъединяване се е осъществило на 01.07.2021 г. с отстраняването на нередовностите, което е преди процесния период от 14.04.2020 г. до 05.06.2020 г., т.е. между страните не е съществувало облигационно правоотношение към момента на проверката.

Нормите на чл. 49 – 59 ПИКЕЕ уреждат различни случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, като в корекционната процедурата са регламентирани обективни правила за измерване на 2 доставената, но неотчетената или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед уредените начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия, отчитаща и обективната невъзможност в определени случаи за реално измерване на потребеното количество електрическа енергия, крайният снабдител /доставчик/ е освободен от задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия.

Потребителят има право да оспори установените по предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред данни и да ангажира доказателства за установяване на по-малко потребено количество електрическа енергия с оглед на намиращите се в съответния обект електроуреди, тяхната енергийна ефективност и режима на ползването им. За извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от крайния снабдител по един от предвидените в раздел ІХ от ПИКЕЕ начини е достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на електрическа енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура.

Съгласно чл. 49, ал. 1 – 3 ПИКЕЕ, при извършване на проверки по реда на правилата, операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. Протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от съответния ползвател на ел. енергия или негов представител. При отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва от представител на оператора и свидетел, който не е служител на оператора. Според така установената процедура, клиентът потребител следва да бъде поканен да присъства при проверката и съставеният протокол следва да му бъде предявен.

Надлежното извършване на процедурата, описана в чл. 49, ал. 1 – 3 ПИКЕЕ се установява въз основа на събраните гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетелите З.П., П.Д. и Ц.М., които при преценката им подлежат на кредитиране като ясни, последователни и неопровергани от останалия доказателствен материал по делото. Отделно от това е установено, че на ищеца са били надлежно връчени издадената фактура № 3359833/31.03.2021 г. и справка за преизчислените количества електрическа енергия на 31.03.2021 г.

Представеният по делото констативен протокол № 3029674 от 05.06.2020 г. е подписан от представители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и един свидетел, който не е служител на посоченото дружество и на ответника, като от същия е видно, че при извършената проверка е установено, че е налице неправомерно присъединяване на обекта към разпределителната мрежа по смисъла на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Следователно това обстоятелство води до неотчитане на потребената електрическа енергия, доколкото не е монтирано по надлежния ред средство за търговско измерване. Към фазовите шини е подвързан неправомерно кабел CBT3x10 кв.м. + 6 кв.м. за нула, а в другия си край са присъединени към изходящите фазови линии на абоната и се захранва електрическата му инсталация на обекта. Съдът приема, че процесния протокол е съставен в съответствие с 3 изискванията на ПИКЕЕ и следва да бъде кредитиран, доколкото описаните в него факти и обстоятелства съответстват изцяло на останалия събран доказателствен материал, включително заключението на вещото лице.

Настоящият състав приема за установен в условията на пълно и главно доказване факта на нерегламентираното присъединяване на процесния обект (автомивка) към разпределителната електрическа мрежа. Поради което в патримониума на ответника възниква правото да изчисли количеството на дължимата електрическа енергия, при съобразяване на императивните граници на закона, а именно периода да не е по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването, като изчисленията се извършват по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване.

Съгласно заключението по приетата СТЕ, което съдът кредитира като обективно и правилно, тъй като съответства на събрания по делото доказателствен материал, общото количество на неотчетената електроенергия се равнявана на 24235 KWh, изчислено за периода от 13.04.2020 г. до 05.06.2020 г., което е по-малко от 180 дни, като цената е съобразена с приложимите за периода цени, утвърдени от ДКЕВР. Неоснователни са доводите във въззивната жалба за неправилно изчисляване дължимата сума, тъй като стойността от 457.26 KWh на ден, съобразена с пропускливостта на кабел CBT3x10 кв.м. + 6 кв.м., е посочено в справката, че е определена на база половината от пропускателната способност на присъединените съоръжения, чрез които обектът е свързан към електроразпределителната мрежа. Следователно неоснователно е посочена сума да се намалява с 1/2, доколкото е съобразена с нормата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Неоснователно е възражението, че стойността на процесната ел. енергия е грешно изчислена, тъй като не е съобразено обстоятелството, че има дневна и нощна тарифа на цената. При неправомерно свързване към електрическата мрежа законът не поставя подобно изискване при определянето на дължимата сума.

В заключение в условията на пълно и главно доказване се установи съществуването на отричаното от ищеца право, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника. Право на разноски има въззиваемата страна, която е била представлявана от юрисконсулт и съответно претендира юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ определя такова в размер на 100 лева.

4

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20009331/01.02.2022 г., постановено по гр.д. № 23865/21 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав;

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, П. М. М., ЕГН *******, да заплати на „Електро разпределителни мрежи запад“ АД, ЕИК *******, сумата от 100 лева, представляваща сторените пред настоящата инстанция съдебни разноски.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5