Определение № 302 от 15.03.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 132/2024
- Вид
- Определение № 302
- Подписан
- 15.03.2024
- В сила
- 15.03.2024
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Мариана Мавродиева Мавродиева
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.419, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 302 гр. С.З., 15.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20245500500132 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба на ,,М.К.“ ЕООД против разпореждане № 533 от 22.01.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 229/2024 г. по описа на Районен съд – С.З., с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против К. И. С. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането. Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за отхвърлените суми.
Претендира разноски.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,М.К.“ ЕООД гр.С. срещу К. И. С. от гр. С.З. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 385,09 лв. - остатък от главница по договор за паричен заем от 17.09.2020 г. и 108,21 лв. законна лихва за забава върху просрочената главница за периода от 22.06.2021 г. до 04.01.2024 г. В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за заем от 17.09.2020 г., сключен между „К.Т.“ ЕООД и длъжника, като вземането е прехвърлено в полза на заявителя с договор за цесия от 25.03.2021 г. и приложение № 1 към него. С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил молбата за издаване на заповед за изпълнение, като е приел, че заявителят е предявил чужди права. Приел е, че искането му противоречи на 1 императивна норма – чл.99, ал.4 ЗЗД, според която прехвърлянето на вземането има действия спрямо трети лица и длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. Заповедният съд се е позовал на т.4г от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС и е приел, че докато цесията не бъде съобщена на длъжника заявителят не се легитимира и не може да предяви от свое има права пред съда по делото. Приел е, че в случая заявителят е представил изпратеното до длъжника съобщение за цесията, от което било видно, че то е било непотърсено от длъжника и е направил извод, че при това положение цесията не му е съобщена.
Разпореждането е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок; когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Р Б. и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р Б.. Съгласно чл.419, ал.2 ГПК заявлението трябва да отговоря на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Видно е, че по изрично разпореждане на закона препращането не се отнася до ал.2 на чл.127, предвиждащ задължение за ищеца, респ. заявителя да посочи и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от които произтича вземането му. Това е така, защото в заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение да следи за наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Задължението на заявителя по чл.410, ал.3 ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателят именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не. В останалите случаи преценката се дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в заявлението. Съдът няма право да тълкува тази норма разширително. Промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема, с оглед целта на производството да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона, е извън обхвата на хипотезата по чл. 410, ал. 3 ГПК, поради което уведомяването на длъжника за договора за цесия, както и непредставянето на доказателства за това не е основание заявлението да бъде отхвърлено. Позоваването на т.4г от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС е неоснователно, тъй като то е постановено във връзка с приложението на чл.417 ГПК, т.е. във връзка с издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, в производството по което съдът проверява дали 2 документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В този случай договорът за цесия следва да бъде съобщен на длъжника.
С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия след извършване на преценка на основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.
Воден от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане с № 533/22.01.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 229/2024 г. по описа на С. районен съд и ВРЪЩА делото за издаване на заповед за изпълнение по заявлението на „М.К.“ ЕООД, ако са налице основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3