Определение № 76 от 16.01.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 76 гр. София, 12.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Мадлена Желева

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20238002900170 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.С. М. касационна жалба на „Интер Престиж“ ЕООД и „Туристическа компания-2000“ ЕООД /ответници в производството пред първоинстанционния съд/ срещу решение № 69/05.11.2021г. по възз.т.д. № 126/2021г. на Апелативен съд - Бургас.С него е потвърдено решение № 368/23.11.2018г. по т.д.№ 334/2017г. на ОС - Бургас, с което извършеният от „Интер Престиж“ ЕООД в „Туристическа компания2000“ ЕООД апорт на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** в гр.Китен, заедно с построената в него сграда за „хотел“, е обявен за относително недействителен по отношение на ищцата Д. Й. М..

В касационната жалба преди всичко е въведено основанието за касационно обжалване по чл.281, т.2 ГПК – недопустимост.То е обосновано с доводи за произнасяне извън заявения петитум на иска, предвид приетия различен от посочения от ищцата момент на прекратяване на членственото й правоотношение, както и за недопустимост на иска, с правно основание чл.135 ЗЗД, поради липса на правен интерес. Релевирани са и всички основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК –материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост.Касаторите поддържат, че съдът не се е произнесъл по довода, че въпросът за момента, към който следва да бъдат уредени дружествените отношения на ищцата е разрешен с влязлото в сила 1 решение по гр.д.№ 536/2012г. на ОС - В.Търново.Считат за неправилен извода, че моментът на прекратяване на членството на ищцата е относим само към размера на вземането й, поддържайки, че този факт има значение за качеството й на кредитор, предвид на това, че, изчислен към 30.04.2012г., дружественият дял е отрицателна величина. Релевирани са оплаквания, че съдът не се е произнесъл по довода, че в полза на ищцата е допуснато с определение по гр.д.№ 738/2013г. на ОС - В.Търново обезпечение чрез възбрана върху недвижими имоти на стойност, многократно надхвърляща твърдяното вземане, и не е обсъдил представените в тази връзка доказателства, както и се оспорва извода, че липсват доказателства за обезпечаване на вземането на ищцата за размера от 198 747.25лв. Касаторите поддържат, че въззивният съд не се е произнесъл и по довода, че стойността на дяловете е намалена с извършване на атакувания апорт, тъй като заедно с апорта е прехвърлено и задължението на „Интер Престиж“ ЕООД в размер на 882 312.90лв., възникнало във връзка с отпуснати инвестиционни кредити за построяване на апортираната сграда. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, и за присъждане на разноски.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.2 – вероятна недопустимост и основанието за допускане до касационно обжалване по т.1, предл.посл. на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси:

1.Налице ли е увреждане на кредитора Д.М. по см. на чл.135 ЗЗД, когато „Интер Престиж“ ЕООД чрез извършения апорт е заплатил едно предходно свое задължение към „Банка ДСК“ ЕАД, отпуснала два инвестиционни кредита за построяване на сградата за хотел, възникнало повече от 4 години преди процесния апорт, като същевременно е доказано съществуването на положителна разлика в размер на 12 312.90лв. между цената на апортирания недвижим имот, предмет на атакуваната разпоредителна сделка /реалната пазарна цена на апорта е 966 000лв./, и покритото задължение към съдлъжника „Зърнени храни-В.Търново“ ЕООД в размер на 882 312.90лв., като се съобрази и заплатената сума на „Интер Престиж“ ЕООД в размер на 96600лв. за продадените дружествени дялове по 1 лв. за всеки дял на С. М., като не е доказано и съществуването на отрицателна разлика между цената на апорта и получените средства от 2

„Интер Престиж“ ЕООД? Касаторите считат, че даденото по тези въпроси разрешение е в противоречие с решение № 149/12.11.2013г. по т.д.№ 422/2012г., I т.о.

2.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички направени от доверителите ми доводи, изброени по-горе, посочени и във въззивната жалба, по които в обжалваното решение не са изложени съображения кои от тях съдът намира за неоснователни и защо?По този въпрос касаторите се позовават на решения, постановени по чл.290 ГПК.

С подадения чрез адв. Б. Г. писмен отговор ответникът по касационната жалба, ищцата Д. М., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.Заявено е искане за присъждане, на осн.чл.38 ЗА, на адвокатско възнаграждение на адв.Б.Г. за предоставената безплатна правна помощ за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 16 214лв.

Съставът на ТК, в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Обжалваното решение е постановено при повторното въззивно разглеждане по реда на чл. 294, ал. 1 ГПК, след като с решение № 181/01.02.2021г. по т.д.№ 12 по описа на ВКС за 2020г. е обезсилено първото въззивно решение № 55/20.06.2019г. по възз.т.д.№ 72/2019г. на АС - Бургас, като постановено при наличие на висящ преюдициален спор/т.д.№ 2050/2017г. на СГС с предмет вземането на ищцата по отношение на „Интер Престиж“ ЕООД за стойността на дружествения й дял за разликата над присъдения размер с влязло в сила решение по предявен частичен иск до пълния предявен размер /

С него е потвърдено първоинстанционното решение, с което е разгледан и уважен предявеният главен иск, с правно основание чл.135 ЗЗД, за признаване за относително недействителен по отношение на ищцата на извършения на 12.04.2013г. от „Интер Престиж“ ЕООД апорт на недвижим имот в „Туристическа компания - 2000“ ЕООД.Въззивният съд е приел, че искът е основан на твърденията, че ищцата има качеството на кредитор с парично вземане за неизплатен дружествен дял в общ размер 229 223.32лв. по отношение на „Интер Престиж“ ЕООД, което е предприело действия, 3 увреждащи интересите на ищцата като кредитор, извършвайки атакувания апорт в „Туристическа компания - 2000“ ЕООД при наличие на знание и на двете дружества за увреждането на ищцата, предвид неуредените отношения по чл. 125, ал. 3 ТЗ и неопровергаване на презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, като се има предвид, че управителите на двете ответни дружества към момента на извършване на апорта са баща и дъщеря. Съставът на апелативния съд е констатирал, че поддържаните и във въззивната жалба възражения на ответниците са, че ищцата няма качеството на кредитор, тъй като дружествените й отношения подлежат на уреждане по баланса на „Интер Престиж“ ЕООД към 30 април 2012г.; че липсва увреждане и знание за увреждане, тъй като претенциите на ищцата са обезпечени с възбрана върху два недвижими имота на стойност над 2 млн. лв. и, че при извършването на апорта е постигнато съгласие за уреждане на отношенията с трето неучастващо лице, погасило възникналите по договор за кредит задължения на „Интер Престиж“ ЕООД, и поети за построяване на апортираната сграда.

Въззивният състав е споделил изцяло изводите на първоинстанционния съд, че са налице и трите кумулативни предпоставки от фактическия състав на претендираното право и е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, на осн.чл.272 ГПК. Формирал е и самостоятелни мотиви, че с решение на ОСС на „Интер Престиж“ ЕООД, проведено на 15.11.2011г., ищцата е била изключена като съдружник и е възникнало правото й, с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, по отношение на„Интер Престиж“ ЕООД, да получи стойността на притежаваните 2 500 дружествени дяла по баланса на дружеството в края на м. ноември 2011г., тъй като в отношенията между ищцата и дружеството прекратяването на членството, по арг. на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, е настъпило в момента на приемане на решението на ОСС на 15.11.2011г., а не с вписването на това обстоятелство по партидата на дружеството в ТР на 22.01.2013г.Въззивният състав е обсъдил, но е счел за неоснователно възражението, че е формирана сила на пресъдено нещо/ СПН за момента, към който следва да се определи стойността на дружествения дял на ищцата с влязлото в сила на 13.02.2013г. решение по гр. дело № 536/2012г. на Окръжен съд - Велико Търново, приемайки, че правото на ищцата за стойността на дружествения й дял не е предмет на това дело. Установил е, че правото на ищцата, с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ, е претендирано по т.д.

№ 738/2013г. на ВТОС и с първоинстанционното решение искът е отхвърлен, 4 но е посочил, че отхвърлителното решение е отменено с решение № 251 по възз. т.д. № 24/2016г. на ВТАС и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от Д.М. против „Интер Престиж“ ЕООД частичен иск за вземането за стойността на дружествения й дял, представляващо част от парично вземане в общ размер на 250 000лв.В изпълнение на дадените указания по чл.294, ал.1 ГПК, въззивният съд е изчакал влизането в сила и е съобразил влязлото в сила решение по т.д. № 2050/2017г. на СГС, с което „Интер Престиж“ ЕООД е осъдено да заплати на ищцата допълнително сумата 198 747.25лв., представляваща част от дружествения й дял към 30.11.2011г., ведно със законната лихва от 14.11.2016г. до окончателното изплащане. По всички тези съображения въззивната инстанция е приела, че ищцата има качеството на кредитор спрямо ответното дружество „Интер Престиж“ ЕООД за присъденото й с влезлите в сила решения парично вземане, с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, определено по размер по баланса на дружеството към края на м. ноември 2011г. Въззивният състав е обсъдил, но е намерил за неоснователно и възражението, основано на допуснатото в полза на ищцата обезпечение.Счел е, че липсват доказателства за обезпечаване на цялото вземане на ищцата за размера от 198 747.25лв., ведно със законната лихва от 14.11.2016г. до окончателното изплащане.В тази връзка е приел, че допуснатото обезпечение по т.д. № 738/2013г. на ВТОС е само на предявеното по делото вземане в общ размер от 30 000лв., част от който - 27 500лв. е размерът на вземането на ищцата за дружествен дял, че сумата 30 000лв. е изплатена и образуваното за събирането й изпълнително производство е прекратено и че няма данни и не се установява да е допуснато обезпечение на остатъка от вземането на ищцата за дружествен дял в размер на 198 747.25лв. и за дължимата лихва за забава.Наред с това, съставът на апелативния съд е приел, че наличието на подобно обезпечаване е без значение за основателността на предявения иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, тъй като длъжникът отговаря спрямо своите кредитори с цялото си имущество, увреждане по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД е налице винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го и извършва каквото, и да е действие, с което затруднява удовлетворяването на кредитора, поради което е правноирелевантно с какво имущество разполага длъжникът и на каква стойност е то. Въззивният съд е обсъдил, но е счел за неотносима цитираната 5 във въззивната жалба съдебна практика, приемаща, че правният интерес от иска по чл.135 ЗЗД отпада в хипотеза на удовлетворяване на кредитора за вземането му, предвид липсата на твърдения и доказване на подобна хипотеза, и тъй като кредиторът не може да бъде ограничаван да насочи изпълнението към определено имущество на длъжника, а то, цялото, служи за обезпечение и кредиторът може да се удовлетвори от която и да е част от него. В аспекта на третата предпоставка на иска по чл.135 ЗЗД – знание за увреждането въззивният състав е приел, че е без значение оспорването от „Интер Престиж“ ЕООД на предявените от ищцата по съдебен ред права към момента на извършване на апорта.Счел е, че „Туристическа компания-2000“ ЕООД също е знаело за увреждането, предвид извършеното на 22.01.2013г. вписване на прекратеното членство на ищцата по партидата на „Интерпрестиж“ ЕООД в Търговския регистър и неопровергаване на презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, предвид на това, че управителите на ответните дружества към момента на извършване на апорта са баща и дъщеря.