Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1944 от 16.04.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 1155/2024
Вид
Определение № 1944
Подписан
16.04.2025
В сила
16.04.2025
Състав
Пламен Стоев, Радост Бошнакова, Здравка Първанова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1944 гр. София, 16.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20248002101155 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Н. М., против решение № 220 от 18.12.2023 г. по гр. дело № 205/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърдено първоинстанционното решение с отхвърлен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на решението. Претендира разноски.

Обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК със специалната предпоставка, регламентирана в чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК, при формулиране на следните правни въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви по спора, въведен с въззивната жалба, да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с тези доводи, да определи предмета на спора и относимите към него факти, като обсъди събраните в тази насока доказателства от страните. Поддържа, че така поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 40 от 04.02.2015 г. по гр. дело № 4297/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр. дело № 1609/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр. дело № 1060/2014 г. на ВКС, I г.о., решение № 93 от 27.10.2016 г. по т. дело № 1882/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 157 от 11.02.2016 г. по т. дeло № 3638/2014 г. на ВКС, I т.о., и решение № 102 от 25.11.2016 г. по гр. д. № 1055/2016 г., II г.о., и 2. Дали при наличие на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който продавачът е предал на купувача владението на имота, предмет на договора, 1 продавачът продължава да упражнява фактическа власт върху имота чрез купувача или купувачът упражнява тази власт на собствено основание. По този въпрос не се посочва практика на ВКС, на която даденият в обжалваното решение отговор противоречи, или друго основание, обуславящо допускане на решението до касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба – К. П. И., в законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК е подал отговор с изложени съображения за липса на основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на подадената касационна жалба. Не претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след като извърши преценка на наведените предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Производството е образувано по подадена на 17.11.2020 г. от М. М. против К. И. искова молба с предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на принадлежността на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** от 514 кв.м по кадастралната карта на [населено място], общ. Т., по реституция по ЗСПЗЗ и наследяване, евентуално - давностно владение, за отстраняване на констатирани нередовности на която са дадени указания от въззивната инстанция и същите са изпълнени от ищеца М. М..

Ответникът К. И. в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е оспорил така предявения иск, навеждайки възражения за недопустимостта му, евентуално за неговата неоснователност поради извършени с имота разпоредителни сделки и липса на осъществявано владение.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК на 1/2 идеална част от процесния ПИ въз основа на земеделска реституция и наследяване, а и въз основа евентуалното основание – придобивна давност, и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт са отхвърлени, въззивният съд е приел за установено от удостоверението за наследници от 25.09.2020 г., че ищецът М. М. е наследник по закон – син, на Н. М. Н. и Н. В. Н., починали съответно на 20.12.2004 г. и 05.04.2007 г.

Изложил е за установено, че с решение № РР95 от 25.07.1995 г. на ОСЗГ – Тетевен на наследодателя Н. Н. е възстановено право на собственост в съществуващи стари реални граници на пет земеделски имота, от които и ливада от 1.051 дка, местността „Ш.“, в землището на [населено място], общ. Т., представляваща имот № * по картата за землището, като за имотите е издаден на наследодателя и нотариален акт (НА) № 101 от 06.12.1996 г.

Прието е за установено, че с НА № 103 от 06.11.2000 г. наследодателите Н. Н. и Н. Н. продали на К. С. и А. С. – трети на производството лица, незастроено урегулирано място от около 612 кв.м, отредено за парцел * в кв. 18 по плана на [населено място], както и около 320/1051 идеални части от ливада, представляваща имот № * от масив 54 по плана на землището на селото. С акта страните са разпредели и правото на ползване на земеделски имот, чрез определяне за купувачите да ползват онази част от същия, която попада в 2 очертанията на мислено продължени странични регулационни линии на закупения от тях парцела *, а за продавачите - останалата част.

С нотариален акт № 74 от 17.04.2003 г. наследодателят Н. Н., лично и като пълномощник на Н. Н., продава на С. К. – също трето на производството лице, парцел * в кв. 18 с площ от 612 кв.м. по плана на [населено място], както и около 620/1051 идеални части от същата ливада, за които части от земеделския имот е определена за ползване по мислената права, продължение на границата между парцел * и парцел *.

Установено е от въззивния съд, че ищецът М. М., като наследник на Н. Н. и Н. Н., е продал на ответника К. И. с договор за покупко-продажба на недвижим имот по НА № 65 от 06 юни 2007 г. УПИ с площ от 612 кв.м, съответстващ на парцел * в кв. 18 по плана на [населено място]. Между тези страни е сключен и друг договор за продажба по НА № 111 от 16.12.2008 г., с който М. М. е продал на К. И. 450/1051 идеални части от същата ливада, представляваща имот № * по картата на землището, за които е определено ползването на част от земеделския имот, представляваща естествено продължение на собствения на купувача и съседен УПИ * по ПУП на [населено място], която ползвана част започва от североизточната регулационна граница на УПИ * в кв. 18 и продължава до североизточната граница на неурегулирания ПИ № *.

Прието е за установено и че на 17.02.2011 г. въз основа на сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот ищецът М. М. се е задължил да прехвърли на В. Л. – трето на производството лице, 1/2 идеална част от собствеността на недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ ПИ с идентификатор *** - ливада, с площ от 514 кв.м, като владението върху имота е предадено със сключване на предварителния договор. Тези страни са сключили и допълнително споразумение от 10.05.2011 г. към предварителния договор, автентичността на които за ищеца М. М. е приета за установена въз основа изслушано от първоинстанционния съд експертно заключение, поради невъзможност на продавача да се снабди в срок с необходимите документи за окончателната сделка за имота, като с него срокът за прехвърляне на собствеността е продължен до 17.03.2013 г. и е посочено, че се предава владението на идеалната част от имота при реално ползване на югоизточната част от имота, съответна на неговите идеални части, намираща се между продължението на северозападната и югоизточна граници на съседния имот ***, собственост на купувача, и следваща реалната част от същия имот, ползвана от собственика К. И. по НА № 111 от 16.12.2008 г. Последният на 12.03.2020 г. се е снабдил констативен нотариален акт за признаване правото на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка за ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта.

Обсъдени са и приетите от двете инстанции заключения на техническите експертизи, от които е прието за установено, че стар имот № * по КВС на [населено място], който по нанасяне на скицата е с площ 1051 кв.м, се включва в образуване на имоти по кадастралната карта на [населено място], като от земеделския имот подадат следните площи в поземлени имоти с идентификатори по кадастралната карта: ПИ *** - 286 кв.м; ПИ *** - 166 кв.м (целия имот); ПИ *** – 265 кв.м; ПИ *** - 95 кв.м, и ПИ *** - 239 кв.м (целия имот).

Североизточната част от имот с идентификатор *** е образувана от имоти по КВС, 3 представляващи: имот № * с площ от 286 кв.м на Н. Н.; имот № * с площ от 36 кв.м на М. М. и имот № * с площ от 34 кв.м на К. К.. Прието е, че част от имот с идентификатор *** попада срещу УПИ *-* с площ от 257 кв.м, а друга срещу УПИ *-* - също 257 кв.м. зложено е въз основа на допълнителното експертно заключение, че част от имот № *, попада в ПИ ***, срещу УПИ *- * с площ от 115 кв.м, а друга част от имот № * попада в ПИ ***, срещу УПИ *-* с площ от 171 кв.м. Посочено е, че площта от ПИ с идентификатор ***, заключена между имот № * по КВС и УПИ *-*, е 85 кв.м и е част от имот № * по КВС, записан като [населено място], а площта от ПИ с идентификатор ***, заключена между имот № * по КВС и УПИ *-* - 72 кв.м, която също е част от имот № * по КВС. По експертното заключение е изложено, че границата на урбанизираната територия в КВС на [населено място] не е вярно нанесена, поради което имот № * по КВС няма обща граница с УПИ * и УПИ * в кв. 18 по ПУП на селото.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства, част от тях чрез извършен разпит на свидетелите на страните по време на извършван оглед на спорния имот с участие и на експерта от състава на техническата експертиза, като въз основа на тях е прието за установено наличие между имотите на изградени трайни граници - жив плет с имота на запад; железобетонни стълбчета между спорния имот и съседния имот от север и железни колове и мрежа с имота от изток.

При така установените факти въззивният съд е приел, че ищецът и въззивник М. М. (сега касатор) не е установил принадлежност на право на собственост на спорния имот в твърдяния обем въз основа на наведените от него придобивни основания – земеделска реституция и наследяване, евентуално придобивна давност. Изложил е съображения, че собствеността на реституирания на наследодателя на ищеца М. М. земеделски имот № * по КВС, представляващ ливада и включен в спорния имот, с поредица от прехвърлителни сделки, сключени от наследодателите му и самия него като наследник за този имот и съседните ПИ, е прехвърлена, поради което и същият не се легитимира като собственик на поддържаното главно придобивно основание. Същите въззивният съд е приел, че изключват извод за обратното и при установеното от експертното заключение невярно нанасяне на границата на урбанизираната територия в КВС на [населено място] и съответно липсата на обща граница на имот № * по КВС с УПИ * и УПИ * в кв. 18 по ПУП на селото.

Приета е за неустановена и твърдяната като евентуално придобивно основание придобивна давност за собствеността върху спорния имот. Изложени са мотиви, че владение по чл. 68, ал. 1 ЗС, като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя, не е установена от конкретизирания пред въззивната инстанция начален момент на давностното владение – 06.12.1996 г., започнало от неговия наследодател Н. Н. и присъединено към неговото владение, осъществявано от сключване на предварителния договор от 07.03.2011 г., чрез купувача по договора - В. Л., тъй като констативният нотариален акт от 1996 г. не е основание за владение на имот и за реституирани имоти, какъвто е спорният, владение се осъществява чрез въвод във владение по ЗСПЗЗ. Доказателства за такъв не са представени по делото, поради което е прието от въззивния съд, че не е доказано наследодателят да е владял имота и съответно да е налице 4 универсална сукцесия. Въз основа на преценката на събраните доказателствени средства и приетите за установени от тях и другите доказателства данни за упражнявана от св. В. Л. въз основа на предварителния договор фактическа власт върху имота, съответно върху частта от ливадата в местността „Ш.“ над УПИ *-* по плана на [населено място], от 2011 година с намерение да го държи като свой, изключва твърдяното от ищеца М. М. владение за него, осъществявано чрез В. Л., правата на който и не са предмет на производството.