Решение № 11181 от 11.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11181 гр. София, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20241110140392 по описа за 2024 година

Ищецът „Топлофикация София ” ЕАД извежда съдебно предявените си права въз основа издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против ответника И. В. Р. за сумите 4 001,44 лева представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 02.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 527,72 лева , представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 18.03.2024 г., 51,77лева , представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 02.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 10,63 лева , представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 18.03.2024 г., срещу която частично е подадено възражение. Ищецът твърди, че ответницата е клиент на ТЕ за битови нужди за имот, находящ се на адрес: град София, ж.к.Илинден, блок 127Б, вход Е , етаж 2, ап.106, като собственик на този имот, поради което и е страна по неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за който ищецът е издавал фактури. Твърди се, че по силата на ОУ на него е възложено събирането на вземането на ФДР за такса за дялово разпределение, както и че на основание чл.33, ал.1 и 2 ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечни суми за ТЕ в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при забава се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва. Твърди се, че дяловото разпределение за имота е извършвано от страна на Термокомплект ООД, на база реален отчет на уредите, издавани са изравнителни сметки, като на основание чл.22 ОУ за потребителя е възникнало задължение да заплати таксата на него, която се формира съгласно чл.36 ОУ. Предявяват се установителни искове за : 527,72 лева , представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 18.03.2024 г., начислена върху главницата 4 001,44 лева и сумата 10,63 лева , представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 18.03.2024 г., върху главницата 51,77лева , цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023г.

В отговора на исковата молба се оспорва твърдението за договор, сключен с ФДР, от представения от ищеца е видно, че ищецът не е страна по договора, сключен с ЕС, не са представени доказателства от страна на ищеца, че е платил възнаграждението на ФДР, поради което да встъпи в правата на кредитора, като договорът е бил с изтекъл срок.

1

Оспорва се твърдението, че имотът е топлоснабден, оспорва се извършването на заснемане, наличие на строителни книжа, които оспорвания са неотносими към спора – предмет на делото е само претенция за обезщетение за забава. Прави се възражение за давнност. Прави се възражение за нищожност на претенцията за лихва, по смисъла на ЗЗП, сочи се, че няма доказателства за изискуемост на задължението.

Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори при общи условия, но, ако изричен писмен договор не е сключен, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, по силата на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване. В случая, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, СРС е приел за безспорно,че за период от 15.09.2022 г. до 18.03.2024 г., ако лихвата за забава върху главницата от 4001,44 лева се изчисли по сочения в исковата молба начин, то същата би възлизала на 527,72 лева, както и ако за период от 16.07.2021 г. до 18.03.2024 г , ако лихвата за забава върху главницата 51,77 лева се изчисли по посочения в исковата молба начин, то същата би възлизала на сумата 10,63 лева.

Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ, приложими към правоотношението – в случая тези, одобрени от КЕВР на 27.6.2016 г.

Разпоредбата на чл. 33 ОУ, приложими след 2016 г., предвижда следното:

Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.

Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:

Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.

Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава 2 ежемесечно фактура от продавача.

Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й – правото на ищеца да иска вземането да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.

Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от датата на издаването й. Следователно, ответникът дължи обезщетение за забава.

По възражението за погасителна давност.

Давността за вземането за главница, е тригодишна, съгласно приетото в ТР № 3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, като с предявяване на иска, на основание чл.116, б. Б ЗЗД, давността се прекъсва.

В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от цитираните правила на ОУ от 2016 г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената сума по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, за фактурите, издадени след м.7.2016 г., от когато са приложими процесните ОУ.

Поради изложеното по - горе, погасителната давност за вземанията за топлинна енергия за процесния период от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., започва да тече за всяка отделна фактура, от изтичането на 45 – дневен срок от датата на издаването й, защото от този срок кредиторът – ищец може да иска изпълнение на задължението по нея. Относимо към делото, към датата на предявяване на иска в съда (2.4.2024 г., когато е депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение – чл. 422, ал. 1 ГПК) в погасителна давност са всички вземания, които са били изискуеми към 2.4.2021 г. Най-ранната прогнозна фактура е издадена на 31.5.2021г., приложена в копие по делото. Ищецът претендира обезщетение за забава върху главницата по нея, както и главницата по обща фактура, издадена на 31.5.2022г., за период от 15.9.2022г. до 18.3.2024г., като давността за вземането за 3 обезщетение за забава, на основание чл.111, б.в ЗЗД, е тригодишна, и е прекъсната, с подаването на заявлението на 2.4.2024г.

Ето защо, възражението за давност е неоснователно.

Относно претенцията за заплащане на лихва за забава върху главницата за дялово разпределение.

Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите.

По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен.

Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР, като възраженията на ответника в обратната насока са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод, че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на фирмата за дялово разпределение и се събира от продавача. В настоящия случай, по делото се установи, че дяловото разпределение за исковия период е извършвано от ищеца, а не от дружество – фирма за дялово разпределение. При неоспорване на претенцията за главница, съдът не се произнася по това вземане на ищеца, предмет на заповедта. Таксата, дължима от всеки собственик в етажната собственост, за извършване на услугата дяловото разпределение, се заплаща заедно с ползваната топлинна енергия, съобразно ОУ, представени от ищеца. В разпоредбите на чл. 71 и чл.72 и Наредба № 16-334/2007г. за топлоснабдяването, отменена през 2019г., но в сила за началото на исковия период, е предвидено начисляване на прогнозното количество топлинна енергия за имот, въз основа 1/12 от потреблението от предходния отоплителен сезон, като изискуемостта й настъпва с издаване на фактурата за дължимостта й, а изпълняемостта й – от датата на изтичане на посочения във фактурата срок за плащане, след изтичането на който срок, ответната страна изпада в забава, поради което искът е основателен.