Решение № 24 от 02.03.2026, Районен съд - Севлиево
- Съд
- Районен съд - Севлиево
- Дело
- Административно наказателно дело 360/2025
- Вид
- Решение № 24
- Подписан
- 02.03.2026
- В сила
- 17.06.2026
- Състав
- Гергана Николаева Божилова
Цитирани разпоредби
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 22 ал. 5 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 24 гр. ***, 02.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Десислава Й. Димитрова като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20254230200360 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по гл. ІІІ, раздел V от ЗАНН – Обжалване на наказателни постановления. Образувано е по жалба от Д. К. К., в качеството му на управител на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № 59, против наказателно постановление (НП) № 100.42 от 25.09.2025 година на Н. Т. – зам. кмет на Община ***, с което за нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 13от Наредба за обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни на територията на Община *** /Наредбата/ и на основание чл. 22 ал. 5 от ЗМСМА във връзка с чл. 31, ал. 1 от Наредбата, във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 13 от Наредбата му е наложена глоба в размер на 500,00 лева.
Жалбоподателят счита, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление.
Процесуалният представител на административно - наказващия орган, който се яви в съдебно заседание, оспорва жалбата и отправя искане до съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната прецеН. на които съдът установи следното:
На 19.05.2025 година в 14:00 часа в Община *** бил получен сигнал от кмета на село ***, община *** за свободно пуснати телета в общински терени и частни 1 имоти в селото. За проверка на сигнала, в село *** отишли свидетелите Х. Б. и К. Д. – служители в Общински инспекторат при Община ***. При направената проверка съвместно с кмета на селото – свид. Г. А. и свидетелката Д. И., в близост до нейн имот проверяващите видели 17 броя телета да преминават през общинския път и да пасат в частен имот. Проверяващите направили снимки на ушните марки на част от телетата, които били в частен имот, собственост на Р. Н. и Т. Н..
За констатираните обстоятелства свидетелите – служители в Общински инспекторат при Община *** – Х. Б. и К. Д., съставили Констативен протокол от 19.05.2024 година /л. 18 от делото/, в който записали, че за собствеността на телетата ще бъде изготвена допълнителна справка на база данните от снетите ушни марки на животните от ОДБХ – Габрово, като към момеН. на констатиране на горепосочените обстоятелства свидетелите очевидци са заявили, че телетата са собственост на дружеството – жалбоподател с управител Д. К..
Във връзка с това с Покана с Изх. № ДЗ-03-03.83/4/ от 04.06.2025 година /л. 14/ при Община *** управителят на дружеството – жалбоподател бил поканен да се яви в сградата на Община *** за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
На 23.06.2025 година, тъй като управителят на дружеството – жалбоподател Д.
К. не се явил в сградата на Община *** в посочения в поканата срок, свидетелят К. Д., в присъствието на свидетелите Х. Б. и Н. М., съставил, на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, срещу управляваното от него дружество АУАН № 40/2025 за това, че на 19.05.2025 година в 14:00 часа в общинска администрация бил получен сигнал от кмета на с. ***, община *** за свободно пуснати телета в общински терени и частни имоти, след което при отИ.е на място в селото, в близост до имот, собственост на Д. Х.
С. били видени 17 броя телета, които преминавали през общински път и пасели в частен имот. Същите били напуснали неконтролирано границите на обекта, в която се отглеждали, като навлизали, преминавали и пасели в земи без правно основание.
Направени били снимки на ушните марки на част от телетата, които били в частен имот, собственост на Р. С. Н. и Т. С. Н., като справката за собствеността на имота с № *** била направена в отдел „Общинска собственост“ при Община ***. В акта е отразено, че свидетели на ситуацията били Д. С., М. П. и Г. А. – кмет на село ***.
Според отразеното в акта, селскостопанските животни – телета били с жълта ушна марка с изписани идентификационни номера, като след изискването на официална информация от ОДБХ – Габрово се установило, че телетата са собственост на дружеството – жалбоподател с управител Д. К.. Посочено е още, че животните се водели в обект с рег. № 5462-0058 в село ***, община ***.
В обобщение актосъставителят е приел, че собственикът на фирма „***“ ЕООД е допуснал отглежданите от него селскостопански животни /телета/ да напускат 2 неконтролирано границите на обектът, в който се отглеждали. Да навлизат, преминават и пасат в земи с трайни насаждения, без правно основание, като същите били оставени без надзор, в резултат на което имало нанесени щети в частни имоти. Тези деяния актосъставителят квалифицирал като нарушения на чл. 4, ал. 1, т. 6 и чл. 4, ал. 3, т. 7 и т. 13 от Наредба за обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни на територията на Община ***.
След съставянето на акта, същият бил изпратен за връчване на жалбоподателя, което, видно от приложения по делото АУАН, е станало на 16.07.2025 година.
Жалбоподателят не е направил възражения при връчването на акта. Такива не е депозирал и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП № 100.42 от 25.09.2025 година на зам. кмета на Община *** Н. Т. против „***“ ЕООД, представлявано от Д. К. К.. В него наказващият орган се е съгласил изцяло с констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното деяние съставлява нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 13 от Наредбата, поради което и на основание чл. 22 ал. 5 от ЗМСМА във връзка с чл. 31, ал. 1 от Наредбата му е наложил глоба в размер на 500,00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се извлича от съдържанието на АУАН и НП, както и от заверените преписи на документите, съставени във връзка с констатиране на нарушението.
При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:
Препис от НП е връчен на Д. К. на 01.10.2025 година. Жалбата е депозирана по електроН.та поща на съда на 03.10.2025 година, т.е. в законоустановения срок, поради което същата се явява процесуално допустима.
Процесуалният представител на жалбоподателя, който се яви в съдебно заседание, заяви че поддържа жалбата срещу наказателното постановление, в която се твърди за допуснати съществени процесуални нарушения, и отправи искане до съда за отмяна на наказателното постановление. Алтернативно се отправя искане за приемане на случая за маловажен и отмяна на постановлението на това основание.
Процесуалният представител на наказващия орган оспори изложените в жалбата твърдения и помоли съда за постановяване на решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление.
В хода на производството бяха разпитани свидетелите К. Д., Х. Б., Н. М., Д. С. и Г. А.. Първите двама свидетели са проверяващите, отзовали се на сигнала, подаден от кмета на село ***, община ***. Същите обясниха, че свидетелката Д. С. е подала сигнал до кмета на селото за навлезли в имота й телета, поради което кметът е подал сигнал в общината в гр. ***. Свидетелят Д. заяви, че когато са отишли на място 3 животните вече не били в имота на Д. С., но целият имот бил отъпкан, имало фекалии и оградата била съборена. След като излезли от имота на свидетелката, на около 20-30 метра от имота й, видели група телета – 10-20 на брой, част от които били навлезли в друг частен имот. На тези телета проверяващите успели да направят снимки на ушните марки, въз основа на които в последствие установили, че били собственост на дружеството – жалбоподател. Свидетелят обясни, че докато са извършвали проверката дошла една жена, която прибрала кравите. Проверяващите я попитали дали работи за собственика на кравите, но тя нищо не отговорила.
Свидетелката Д. С. обясни, че кравите влизали всеки ден в имота й през лятото и поради това не можела да засади нищо вече две години. Разговаряла с жената, която пасяла кравите и я помолила да не ги пуска в имота й, а да минават отгоре, но тя й отговорила, че там имало електропастир. Освен това един ден я срещнала и й се заканила, че ще я блъсне да падне в реката, защото била пуснала жалба за това, че кравите минавали през имота й.
Кметът на селото заяви, че на 16.05.2025 година получил пореден сигнал от Д.
С., че кравите на жалбоподателя били навлезли в имота й. Докато дойдат проверяващите обаче те били напуснали имота, но в него ясно си личали пресни следи от отъпкване от говеда, опасана трева и изпражнения. Кметът обясни, че животните били собственост на Д. К. и че той единствен имал животновъден обект на територията на селото в непосредствена близост до имота на Д. С.. За конкретната дата той обясни, че лично се е обадил на Р. Я., която била работник на жалбоподателя и пасяла телетата му, да дойде да ги прибере. Когато отишла, заявила, че й било омръзнало от тези животни и проблеми, тъй като нямало електропастир.
Според изнесеното от кмета на селото, винаги е установявал коН.кт с жалбоподателя при подадени такива сигнали, вкл. и за настоящия случай, на които той заявявал, че прави всичко възможно, за да реши проблема.
АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от оправомощени за това лица, като наказателното постановление е издадено от зам. кмета на Община *** Н. Т., на която видно от представените Заповед № 1166 от 15.11.2019 година и Заповед № 654 от 08.07.2021 година на кмета на Община ***, е предоставено правото да издава наказателни постановления за нарушения на Наредбата.
Обжалваното наказателно постановление е издадено срещу „***“ ЕООД за нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 13 от Наредбата. Съгласно тази разпоредба на наредбата на територията на община *** се забранява оставянето на животни без надзор, както и свободното им придвижване, с изключение на уредените допустими случаи в настоящата наредба и приложимото законодателство.
Съдът намира за несъстоятелно възражението на процесуалния представител 4 на жалбоподателя, че в наказателното постановление фактическата обстановка, касаеща процесното наказателно постановление, била посочена твърде лаконично и освен това, че от данните по делото се установявало, че в момеН. на проверката имало жена, която обгрижвала кравите, като по този начин следвало да се приеме, че те не били оставени без надзор. По делото безспорно се установи от разпита на разпитаните свидетели, че животните, които са били намерени от проверяващите да минават през общински път и част от тях да пасат в частен имот, са се намирали преди това в имота на Д. С., като и на двете места не е имало човек, който да ги обгрижва. В тази връзка кметът на селото заяви, че се е обадил на Р. Я., която по принцип отговаряла за животните, да дойде и да ги прибере, което още веднъж доказва обстоятелството, че те са били оставени да се придвижват свободно и без надзор. Предвид това обстоятелство съдът намира, че наказващият орган правилно е квалифицирал деянието, за което е наложил санкция.
Съдът намира обаче, че е налице самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, без да е необходимо да се разглежда спора по същество. Видно от обжалваното наказателно постановление административно – наказващият орган /АНО/ е наложил на „***“ ЕООД административното наказание глоба в размер на 500,00 лева, на основание чл. 31, ал. 1 от Наредбата. Съгласно тази разпоредба на закона за нарушения по тази наредба, които не са предвидени в закон, се налага административно наказание - глоба от 102.26 € до 255.65 €, а когато нарушението е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага административно наказание - имуществена санкция от 255.65 € до 511.29 €.. В случая АНО неправилно е определил вида на санкцията, която следва да се наложи на търговеца за нарушението на чл. 4, ал. 3, т. 7 от Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН: „В предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.”. Т.е. на юридическите лица и едноличните търговци наказанието, което следва да се налага е „имуществена санкция”, а не „глоба”, каквото наказание се налага единствено на конкретно физическо лице – нарушител. Следователно, предвиденото в чл. 31, ал. 1 от Наредбата наказание „глоба” може да бъде наложено само на физическо лице, но не и на търговско дружество, аргументи за което могат да се почерпят от самата санкциоН. разпоредба, която ясно разграничава наказанията „глоба” и „имуществена санкция” и техните субекти. Недопустимо е според съда, съобразявайки посоченото по – горе, едиН.НО да налага наказание „глоба” на търговско дружество.