Решение № 141 от 22.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Пловдив, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20265001000069 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 307 от 06.11.2025 година, постановено по т. дело № 576/2024 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е осъдена Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, с адрес гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Ю. Д. А., ЕГН **********, с адрес общ. ***, с. Б., ул. „Л.“ № 7, чрез адвокат П. К., с адрес за призоваване: гр. К., ул. „С.” № 6, офис 10, сумата от 60 000 лв. като обезщетение за неимуществените вреди, причинени й при ПТП , настъпило на 17.06.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.07.2024 г. - датата на уведомяването на ответника за настъпилото застрахователно събитие, до окончателното изплащане на обезщетението.

Отхвърлен е предявеният иск за разликата над 60 000 лв. до претендираните 70 000 лв. по частичен иск от 90 000 лева, както и акцесорната претенция за законна лихва за периода 24.06.2024 г. до 03.07.2024 год.

1

Осъдена е Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, да заплати на Ю. Д. А., ЕГН **********, сумата от 3271,39 лв. - обезщетение за причинени й имуществени вреди при същото ПТП , настъпило на 17.06.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 04.07.2024 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлена акцесорната претенция за законна лихва за периода от 24.06.2024 г. до 03.07.2024 г.

Осъдена е Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, да заплати на адвокат П. К. от САК адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата в първоинстанционното производство в размер на 7 178,14 лв.

Осъдена е Ю. Д. А., ЕГН **********, да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, сумата 253,57 лв. направени разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.

Осъдена е Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, да по сметка на Окръжен съд- Ст.Загора сумата 578,57 лв., представяваща разноски, заплатени от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от исковете,както и държавна такса в размер на 2530,85 лв.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, в частта, с която на ищцата са присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размера над 20 000 лева до 60 000 лева и за имуществени вреди в размера на 1635,70 лева до 3271,39, ведно със законната лихва от 04.07.2024 година до окончателното изплащане на сумите. Искането е да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови ново по същество, с което да се отхвърлят исковете в тези части и да се присъдят на жалбоподателя разноски за първоинстанционното и въззивното производство, включително юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, съразмерно с отхвърлената част.

Доводите във въззивната жалба се свеждат до неправилно определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че размерът от 60 000 лева е несправедлив, завишен, несъобразен със задължителната съдебна практика на ВС – ППВС 4/68г. Според жалбоподателя съдът изобщо не анализирал обстоятелствата, свързани с присъждането на по-нисък размер на обезщетението, включително конкретните такива, при които е 2 настъпило ПТП, обичайните размери, присъждани от съдилищата, икономическата обстановка в страната и др. Събраните доказателства за причинените неимуществени вреди на ищцата не обосновавали присъждането на обезщетение в толкова висок размер. Не били съобразени видът на травмата, периодът и степента на възстановяване на ищцата, липсата на данни за влошаване на здравето й, за усложнения и за удължаване на възстановителния период. Нямало доказателства за изживян психически стрес. В жалбата се поддържа, че липсват мотиви на първоинстанционния съд за начина, по който е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди. Определеният размер бил завишен и с оглед датата на настъпване на ПТП – 17.06.2024 година и икономическите условия в страната, включително размера на минималната работна заплата.

Втората група доводи във въззивната жалба касаят неправилност на извода на съда за липса на съпричиняване от страна на пострадалата, респ. на основание за намаляване на обезщетението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Поддържа се, че ищцата е допринесла за настъпване на ПТП, позиционирайки се сама на паркомястото и насочвайки автомобила да паркира на него. Поддържа се, че възражението за съпричиняване първоначално не е конкретизирано от ответника поради липса на изложени в исковата молба обстоятелства относно механизма на настъпването на ПТП. Неправилно първоинстанционният съд не разгледал това възражение, а се ограничил само до възражението за придвижване на ищцата като пешеходец на място, необозначено за пешеходци.

Твърди се, че по ЗДвП не е позволено присъствието на пешеходци на мястото, на което е станало ПТП – паркомясто. Поддържа се съпричиняване от ищцата в размер на 50%, изразяващо се в поведение, включващо активно действие – указване на маневрите на водача на автомобила и бездействие

– неотдръпване, без които, според жалбоподателя, не би се стигнало до ПТП.

Иска се намаляване на размерите на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди с 50% съобразно приноса на ищцата.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адвокат П. К. като процесуален представител на Ю. Д. А., с изразено становище за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на решението в обжалваните части и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за оказаната безплатна правна помощ пред въззивната инстанция.

Развити са подробни съображения за неоснователност на оплакванията на 3 жалбоподателя.

Страните не са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу осъдителното решение частично. При подаването й е спазен предвиденият срок в чл. 259 от ГПК.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Безспорно е между страните, а и с представените по делото доказателствата /стр. 88 и 89/ се установява, че ищцата е сезирала ответното застрахователно дружество със застрахователна претенция вх. № 6535 от 03.07.2024 година за заплащане на обезщетения за причинените й имуществени и неимуществени вреди от процесното ПТП. Безспорно е също, че до завеждане на настоящото дело, както и в хода на процеса няма определено и изплатено обезщетение, което обуславя допустимост на предявения иск, в частност на решението в обжалваната част, съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ.

По отношение на правилността му въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, което се свежда до справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и до наличието или липсата на съпричиняване от пострадалата и евентуално размера на нейния принос.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частите, с които ответната застрахователна компания е осъдена да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1635,70 лева, ведно със законната лихва от 04.07.2024 година. Вредите са от ПТП, станало на 17.06.2024 година, причинено от Ц.И.Н. при управление на лек автомобил Р. *** с рег. № ***. На настоящия етап от производството е безспорно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, а именно валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автомобила, с който е причинено ПТП към процесната дата, сключена със ЗК „Лев Инс“ АД, както 4 и виновно и противоправно поведение на неговия водач, което е в причинна връзка с нанесените на ищцата имуществени и неимуществени вреди.

Със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установяват следните конкретни факти и обстоятелства, имащи значение за произнасяне по първия спорен въпрос, а именно размера на обезщетението за неимуществените вреди:

Към момента на ПТП ищцата е била на 67 години. Тя е работила по трудово правоотношение като монтажник ел. елементи във „Видеотон Бългериан Холдинг“ ЕООД, което се установява от представените болнични листове и показанията на свидетелите.

При ПТП, при което е ударена от управлявания от Ц.Н. автомобил, докато е паркирал, а ищцата се е намирала извън автомобила, са й причинени охлузвания на дясната глезенна става, охлузвания на лявата глезенна става и множествено счупване на лявата подбедрица / двата глезенни израстъка/, с трайно затруднение на движенията на левия долен крайник.

От приетата и неоспорена комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза, както и от медицинската документация – епикризи и болнични листове се установява, че ищцата е била на болнично лечение с проведена оперативна интервенция и последваща рехабилитация в продължение на 20 дни/ за периода от 17.06.2024 година до 07.07.2024 година/.

При оперативната интервенция, под спинална анестезия, е извършена открита репозиция на счупената лява подбедрица, фиксирана с метална остеосинтеза – плаки. След изписването й от болница на 07.07.2024 година ищцата е била на домашно амбулаторно лечение. През периода от 22.07.2024 година до 29.07.2024 година отново е проведено болнично лечение заради инфекциозно усложнение на левия долен крайник – стафилококов артрит и полиартрит – колянна става и голям пищял, включващо оперативно и медикаментозно лечение. През периода от 17.06.2024 година до 07.10.2024 година ищцата е била в отпуск по болест, първоначално заради множествени счупвания на подбедрицата, а след това и заради стафилококов артрит и полиартрит.

През периода от 15.05 до 22.05. 2025 година ищцата е била на балнеолечение - физикална терапия и рехабилитация при болести на опорнодвигателния апарат, в Специализирана болница за рехабилитация „Орфей“ 5 град Девин. Видно от представената епикириза, балнеолечението е проведено поради оплаквания от болки и скованост в торакалния и лумбалния гръбнак, както и от сетивни промени в долните крайници.

През периода от 07.07.2025 година до 10.07.2025 година ищцата отново е била на болнично лечение в Клиниката по ортопедия и травматология град Стара Загора. Констатирани са оточни меки тъкани на левия крак. Проведено е оперативно лечение за отстраняване от тибия и фабула на имплатниран уред под интубационна анестезия. Разрешен й е отпуск по болест за периода от 07.07.2025 година до 09.08.2025 година, продължен с нов болничен лист до 08.09.2025 година.

От приетата комплексна експертиза в медицинската й част е видно, че обичайният срок за възстановяване от увреждания като тези на ищцата е 4-5 месеца.Посочено е, че пострадалата е възстановена относно затруднение в движенията на левия долен крайник, но е налице остатъчен дискомфорт. В съдебно заседание вещото лице д-р Т.Т. е уточнило, че затрудненията в съответния крайник след отстраняване на металните имплатни продължават не по-малко от един месец, но обикновено са необходими два месеца.

Остатъчният дискомфорт, за който говори вещото лице, е свързан с наличието на обективни признаци за удебеляване на крайника в областта на счупването. Той продължава поне по втория летен сезон, а при по-възрастен човек, каквато е и ищцата, може да остане завинаги. Изразява се в неудобства, минимална болка, по-лесна умора и затруднение с крайника, но движенията при обслужване са възможни. Посочено е, че болките в кръста и в другия крайник не могат да бъдат свързани категорично със затрудненията заради счупения крак. Вещото лице е обяснило, че счупването на крайника е довело до затруднения в движението му при самообслужване и до ограничения във физическата активност.