Определение № 78 от 27.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 78 гр. Пловдив, 27.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500092 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Ю. С. Б. и Н. С. Г. чрез процесуалния им представител адвокат И. М. против определение, постановено в съдебно заседание на 21.11.2024 г. по гр.д. № 458/2022 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХV гр.с., с което е върната искова молба от 02.11.2021 г., подадена от Ю. С. Б. и Н. С. Г. против „Ф. **“ АД, като недопустима и е прекратено производството по делото. Жалбоподателите твърдят, че определението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон по изложените в частната жалба съображения, поради което молят съда да го отмени и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Ответникът по частната жалба „Ф. **“ АД – П. чрез процесуалния му представител адвокат Е. Г. счита, че тя е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно, постановено без нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да го остави в сила. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

Частната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Гр.д. № 458/2022 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХV гр.с. е било образувано по предявените от Ю. С. Б. и Н. С. Г. против „Ф. **“ АД субективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, като по тях първоначално е образувано гр.д. № 17273/2021 г. по описа на Пловдивския районен съд. Ищците твърдят, че с решение на Общинска служба „З.“ – П. на наследниците на А. Й. К. са възстановени два имота - № ** и № ** в строителните граници на гр. П.-Ю., местност „Г. м.“ с обща площ от 12908 кв.м., от които застроената площ е 4 427 кв.м., а незастроената – 8 481 кв.м. и тя подлежи на възстановяване, като съгласно действащата кадастрална карта на гр. П. от 2009 г. възстановената част от имотите попада в ПИ № ***.**** с 5 580 кв.м., в ПИ № ***.**** с 620 кв.м. и в ПИ № ***.**** с 784 кв.м., които имоти са записани в кадастралния регистър като собственост на „Ф. **“ АД, както и в ПИ № ***.*** с 1 484 кв.м., записан като държавна собственост.

Ищците твърдят също, че ответникът не е собственик на цитираните имоти, тъй като неговият праводател „Б. р.“ АД не е бил собственик на същите и при преобразуването си не е могъл да му ги прехвърли, поради което молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на тях като наследници на А. К., че „Ф. **“ АД не е собственик на ПИ № ** по КП на гр. П. от **** г. с площ от 6 984 кв.м., който имот съгласно действащата КК на гр. П. попада в ПИ № ***.**** с 5 580 кв.м., в ПИ № ***.**** с 620 кв.м. и в ПИ № ***.**** с 784 кв.м., както и да бъдат отменени съставените констативни нотариални актове, удостоверяващи съществуващи права на собственост на „Ф. **“ АД.

С уточняваща молба от 26.01.2022 г. ищците са конкретизирали недвижимите имоти, които твърдят, че не са собственост на ответника съобразно последно извършената промяна на кадастралната карта на гр. П. и частите от възстановените им имоти, които попадат в тях.

С разпореждане № 744/23.02.2022 г. съдът е оставил исковата молба без движение, за да бъдат изложени обстоятелствата, с които ищците обосновават правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за 2 собственост на процесните части от имотите и за да се опишат къде точно в рамките на всеки един от четирите поземлени имота се намират спорните части.

С молба от 17.03.2022 г. ищците са уточнили, че правният им интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост произтича от правата, които ответникът претендира върху техен имот като наследници на А. К., като той не е нанесен в кадастралната карта на гр. П. въпреки тяхното искане поради подадено възражение от „Ф. **“ АД и породения спор за материално право, който трябва да бъде решен по съдебен ред по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, а според ищците правният им интерес от отрицателния установителен иск произтича от факта, че спорното право може да бъде предявено от всяка от претендиращите го страни, като в случая ответникът трябва да изчерпи всички основания, от които може да се породи то, при уважаване на иска ще бъде отречено правото на ответника със сила на пресъдено нещо, а ищците ще могат да искат нанасянето на имотите в кадастралната карта.

Ответникът „Ф. **“ АД – П. оспорва предявените искове, като твърди, че те са недопустими и неоснователни, тъй като ищците не са собственици на процесните идеални части от недвижимите имоти, нямат активна процесуална легитимация да предявяват исковете и правен интерес от тях. Прави възражение за погасяването им по давност.

В съдебно заседание на 11.07.2024 г. окръжният съд е указал на ищците по реда на чл. 129, ал. 4 от ГПК в двуседмичен срок да отстранят противоречията между изложените обстоятелства и отправеното искане, доколкото в исковата молба се твърди, че възстановеният имот № ** не е заснет в кадастралната карта и в момента заема части от четири други поземлени имота, но се отправя искане за отричане правото на собственост на ответника върху реални части от тези четири поземлени имота, както и да се обоснове интерес от предявяване на отрицателен установителен иск предвид изложените твърдения за наличие на грешка в кадастралната карта и липсата на заснемане на имота, предмет на делото, като един обект на правото на собственост.

С молба от 25.07.2024 г. ищците са посочили, че исковете им не са предявени в контекса на висящо производство по реда на чл. 54 от ЗКИР за 3 изменение на кадастралната карта с нанасяне на граници и площи на поземлени имоти № ** и № ** по кадастралния план от **** г., а правото им е индивидуализирано върху частите от имотите съобразно решенията на Общинска служба „З.“ – П., което не е материализирано като самостоятелен имот на кадастралната карта, но това не представлява условие за съществуване на техните права и защатита им. Заявяват също, че доколкото те са легитимират като собственици на имотите, имат интерес да отрекат правата на ответника, а впоследствие могат да упражнят избора си дали да искат провеждане на процедура по изменение на кадастралната карта чрез попълване на нов имот, съответстващ на възстановения им, като не поддържат изложените в предходна молба от тях аргументи за обосноваване на правния им интерес от предявяване на исковете с оглед бъдеща процедура по чл. 54 от ЗКИР, която може да се проведе след влизане в сила на съдебно решение по спор за материално право, инициирано с положителен установителен иск, но и при постигане на съгласие между заинтересуваните лица. Според ищците интересът им от предявяване на отрицателни установителни искове за собственост изхожда от конкуренцията на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ имот, която може да се реши както с положителен, така и с отрицателен установителен иск, а търсената от тях защита би била постигната чрез отричане със сила на пресъдено нещо на претендираното от ответника право, а в случай, че съдът приеме, че липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, молят съда да разгледа положителен установителния иск за собственост, с който да признае спрямо ответника, че ищците са собственици на възстановените им части от описаните недвижими имоти.

С молба от 16.09.2024 г. ищците допълват предходно подадената от тях молба, като излагат сходни аргументи за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателните установителни искове, като заявяват, че при условията на евентуалност, ако съдът приеме исковете за недопустими, желаят да бъде разгледан обективно съединен положителен установителен иск за собственост, който е допустим при условията на чл. 210 от ГПК.

Ответникът „Ф. **“ АД – П. изразява становище, че липсва правен интерес от предявяване на отрицателните установителни искове, за което излага съображения.

4

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането за изменение на иска чрез приемане на предявения с молба от 25.07 2024 г. положителен установителен иск, върнал е искова молба от 02.11.2021 г., подадена от Ю. С. Б. и Н. С. Г. против „Ф. **“ АД, като недопустима и е прекратил производството по делото.

С подадената частна жалба се обжалва определението само в частта, в която производството по делото е било прекратено /и имплицитно връщането на исковата молба/, но не и определението в частта, в която е оставено без уважение искането за изменение на иска чрез приемане за съвместно разглеждане в производството на нов установителен иск, в която част определението е влязло в сила, поради което настоящият състав не следва да обсъжда дали направеното от ищците искане пред окръжния съд е за изменение на исковете или за ново обективно съединяване на такива, какви са правомощията на съда в този случай и какво е трябвало да направи той.

Настоящият състав не възприема направения от окръжния съд краен правен извод по обсъждания процесуален въпрос.

Безспорно е, че предявените субективно съединени искове са отрицателни установителни за собственост, поради което правният интерес на ищците е абсолютна процесуална предпоставка за тяхното съществуване.

С оглед възприетото в ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

В посочения задължителен акт е прието, че правният спор накърнява правните сфери на двете спорещи страни, доколкото засяга техни права, като всяка от тях разполага с право на иск за разрешаване на спора, като при уважаване на отрицателен установителен иск за собственост претендираното от ответника право е отречено, а чрез силата на пресъдено нещо на решението се защитава субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от необоснованата претенция на ответника.

Изхождайки от конкретните обстоятелства, вида и обема на търсената защита, всеки гражданскоправен субект има право да определи по какъв начин ще 5 упражни правата си, за да постигне целения резултат

В настоящия случай ищците считат, че чрез отричане със сила на пресъдено нещо на претендираното от ответника право при уважаване на предявените от тях субективно съединени отрицателни установителни искове биха решили правния спор относно това кой е собственик на обекта на правото на собственост, който всеки от тях претендира и за който няма установена претенция от трето лице. Правният интерес се поражда от твърдението за заявени от ищците самостоятелни права върху вещта и наличие на конкуренция на вещни права върху същия обект поради претенцията на ответника, като единственото ограничение за предявяване на отрицателен установителен иск е необходимостта ищецът да докаже наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, чрез установяване на фактите, от които то произтича, т.е. оспорването на правото на собственост на ответника да не е самоцелно.

Настоящият състав намира за основателно становището на ищците, че липсата на заснемане на процесния имот в кадастралната или друга карта не е пречка за предявяването на иск за собственост върху него за упражняване на субективното им право, доколкото имотът може да се индивидуализира в достатъчна степен и без да е заснет или с материализирани на място граници, като те могат да бъдат определени и с Ю.дически акт. В този смисъл вж. ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС.