Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 47 от 12.03.2025, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Наказателно дело от общ характер 1593/2023
Вид
Присъда № 47
Подписан
12.03.2025
Състав
Никола Георгиев Маринов

Цитирани разпоредби

Мотиви към присъда №47/12.03.2025г. по НОХД №1593/2023г., изготвени на 09.05.2025г.

С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимите П. С. П. и А. Р. Г. за престъпление по чл.198, ал.1, предл.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и против подсъдимите Р. Г. Е. и С. Р. Р. за престъпление по чл.198, ал.1, предл.1, вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК.

В разпоредително заседание подс. П. се явява лично и със служебен защитник, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

В разпоредително заседание подс. Г. се явява лично и със служебен защитник, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

В разпоредително заседание подс. Е. се явява лично и със служебен защитник, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

В разпоредително заседание подс. Р. се явява лично и с упълномощен защитник, който също дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

Пострадалата М. М., редовно призована се явява лично в разпоредително заседание. Заявява, че не желае да бъде конституирана в качеството на граждански ищец и в качеството на частен обвинител. По въпросите на чл.248 от НПК се придържа към казаното от прокурора.

В разпоредително заседание представителят на РП- С. дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

Съдът след като изслуша страните счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени, приключи разпоредителното заседание и насрочи съдебно заседание.

В съдебно заседание РП- С. изпраща свой представител, който поддържа обвинението така, както е внесено. Предлага на всеки от подсъдимите А. Г. и С. Р. да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години, което да изтърпят при първоначален ОБЩ режим. За подсъдимия П. предлага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим, а за подс. Е. предлага наказание „Лишаване от свобода“ за срок ЕДНА година и ШЕСТ месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи за изпитателен срок от ТРИ години.

Подсъдимият П., редовно и своевременно призован за съдебно заседание се явява лично и със служебен защитник. Лично и чрез защитника си моли да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година.

Подсъдимият Г. в съдебно заседание се явява лично и със служебен защитник. Лично и чрез защитника си моли да му бъде наложено наказание каквото предлага прокурора в рамките на ДВЕ години лишаване от свобода.

Подсъдимата Е. в съдебно заседание се явява лично и със служебен 1 защитник. Лично и чрез защитника си моли да й бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година, което на основание чл.66 от НК бъде отложено за изпитателен срок от ТРИ години.

Подсъдимата С. Р. се явява в съдебно заседание лично и с двама упълномощени защитници. Единият й защитник се присъединява към казаното от прокурора и моли да й бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години. Другият защитник счита, че подсъдимата Р. не е извършила деянието, за което е обвинена, а именно по чл.198, ал.1 от НК.

Счита, че тя е извършила деянието „кражба“ по чл.195, ал.1, т.7 от НК. Моли подсъдимата да бъде призната за виновна за извършената кражба и да й се наложи минималното наказание. Подсъдимата също пледира да й бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година, тъй като е била тръгнала да извършва кражба.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Св. Т. Й. Д. живеел на семейни начала с пострадалата М. М. М. в с. К., общ. С.. Той работел като пазач в ЕТ „И. С.“- гр. С.. Местоработата му била в гр. С., бул. „.............................“, срещу фирма „Енигма“. По време на работа той се помещавал във фургон, който бил оборудван като стая за почивка. Св.

Т. Д. се познавал с подс. Р. Е. и нейната сестра Г. С.ова, които били „момичета на повикване“, а подс. С. Р. виждал покрай тях.

На 27.04.2023г. св. Д. бил на работа, нощна смяна от 16,00 часа до 07,30 часа. Същата вечер, подсъдимите П., Е. и Р. повикали таксиметров автомобил на фирма „ЕС- СИ“, който бил управляван от св. С. Д.. Качили се в таксито и отишли до местоработата на св. Т. Д.. Когато пристигнали, подс. П. П. слязъл от таксито и отишъл до фургона, където се намирал св. Т. Д., който бил там и помислил, че идва колегата му Ради, също пазач. Попитал „Ради какво има?“, но тъй като не последвал отговор видял човек в гръб и вратата се тръшнала, след което човекът избягал. Подсъдимият П. се върнал до таксиметровия автомобил и казал на другите подсъдими за случилото се, след което се качил в превозното средство. След като разбрала, че св. Т. Д. не си е вкъщи, подс. Р. решила да се обадят на подс. Г. и да отидат в дома на св. Т. Д. да вземат златни накити и пари. Казала на св. Д. да тръгват като му обяснявала в каква посока да кара. Така стигнали до дома на подс. Г. с прякор „Х.“, който се присъединил към тях.

Четиримата подсъдими се качили в таксиметровия автомобил и потеглили към дома на св. Т. Д. и пострадалата М. М. в с. К., общ. С.. Когато наближили адреса накарали св. Д. да спре автомобила. Четиримата подсъдими слезли от таксито, а водачът му останал на мястото да чака.

Подсъдимите стигнали до входната врата на пострадалата М. М., която била заключена с катинар. С ключа, който се намирал на единия от ъглите на 2 самата врата отключили катинара и отворили вратата, а подс. С. Р. подканила подсъдимите П. и Г. да влязат в имота. Двамата подсъдими влезли в двора на къщата. Подсъдимата С. Р. тръгнала след тях, навлязла малко навътре, след което се върнала при подс. Е. и зачакали до вратата.

Подсъдимите П. и Г. видели през един от прозорците на постройка до къщата, че телевизорът в стаята бил включен и почукали силно на стъклото.

Пострадалата М. М. се уплашила, скочила от леглото и взела мобилния си телефон в ръка като ги предупредила, че ще звънне на полицията.

Подсъдимият Г. ритнал силно с крак вратата на помещението и тя се отворила. Двамата подсъдими влезли вътре и поискали да им даде златните си накити и парите. Подсъдимият Г. блъснал пострадалата и тя седнала на леглото. Тогава той изтръгнал от ръцете й мобилния телефон марка „Моторола G 62“, хванал я за ръцете и издърпал 3 бр. златни пръстена от пръстите й, след което скъсал от врата й златното синджирче с висулка сърце на него и го взел. Попитал къде са парите, а тя отговорила, че всички пари, които имала били в чантата й. Подсъдимият Г. взел чантата на пострадалата и я обърнал. Изсипал цялото съдържание и от нея изпаднали 70 лева, които взел и заедно с подс. П. излезли от стаята. Двамата бързо се върнали и казали на св.

М. М. да им даде и златните си обеци. Тя се притеснила да не ги издърпат, свалила ги от ушите си и им ги дала. Подсъдимият Г. ги взел и заедно с подс.

П. напуснали дома на пострадалата като взели и мобилния й телефон. На вратата ги чакали подсъдимите Р. Е. и С. Р.. Подсъдимият Г. дал на С. Р. 2 бр. златни пръстена, 1 бр. златно синджирче с висулка сърце и 1 чифт златни обеци, след което четиримата подсъдими се качили в таксито и потеглили към гр. Я. да заложат накитите в заложна къща. Св. С. Д. поискал да му платят за превоза, но подс. Р. му казала, че не могли да вземат парите, които трябвало и не можела да му плати като го приканила да кара към гр. Я..

По пътя подс. Р. се свързала със св. Д. Д., която работела като касиер в заложна къща „Корона“- гр. Я. и я помолила да заложи златните накити, тъй като й трябвали парични средства за лечение на болното й дете.

Въпреки късния час, св. Д. Д. отворила заложната къща и взела в залог 2 бр. златни пръстена, 1 бр. златно синджирче с висулка под формата на сърце и 1 чифт златни обеци като издала заложен билет №1704 на името на подс. П. П. и изплатила за тях сумата от 600 лева. Тази сума била поделена между подсъдимите, които се качили отново в таксито, но преди да отпътуват за гр.

С. св. Д. отново поискал да му платят. Тогава подс. Р. отказала категорично да плати и той се ядосал като им казал, че няма да ги прибере. Подсъдимата Р. Е. му дала 30 лева и св. Д. отпътувал за гр. С. заедно с четимата подсъдими.

Когато пристигнали в гр. С., той ги оставил пред ДКЦ 2, а подс. Р. му обещала на следващия ден да му доплати сумата от 70 лева, но така и не го сторила.

Св. М. М. не могла да спи от страх до сутринта и тъй като нямала телефон не можела да подаде сигнал.

3

Когато се зазорило тя отишла при съседката си, разказала какво се случило и я помолила да ползва телефона й, след което се обадила на св. Т. Д. и подала сигнал на ЕЕН 112.

На 28.04.2023г. подс. А. Г., който останал да спи в дома на майка си й споделил, че след грабежа задържал 1 бр. златен пръстен с форма на бадем и мобилния телефон на пострадалата. Подсъдимата Е. взела пръстена и отишла в златарско ателие „Ахинора“, находящо се в гр. С., бул.„Цар Освободител“, №35, където го продала на св. А. С. за сумата от 195 лева, след което се прибрала.

След разкрИ.е на престъплението, с протокол за доброволно предаване и срещу разписка вещите, предмет на инкриминираното деяние, както и сумата от 70 лева, били върнати на собственика, св. М. М..

По делото е изготвената комплексна съдебно- техническа и оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на отнетите движими вещи по пазарни цени към момента на извършване на деянието възлиза общо на сумата от 1684,10 лева, както следва: 1 бр. мобилен телефон „Моторола g62“ на стойност 350 лева, 1 бр. синджирче златно със златно сърце 14 карата с тегло 2,82 грама на стойност 282 лева, 1 бр. златен пръстен 14 карата с издължена форма като бадем с тегло 3 грама на стойност 315 лева, златни обеци комплект 14 карата с тегло 3,22 грама на стойност 338,10 лева, дамски златен пръстен 14 карата с тегло 1,60 грама на стойност 168 лева и 1 бр. дамски златен пръстен 14 карата с тегло 2,20 грама на стойност 231 лева.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаната по делото пострадала, св.

М. М., тъй като те се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. От нейните показания по несъмнен начин се доказа, че тя се е намирала в дома си в с. К., че живее с Т. Д., който същия ден, когато е станал инцидента е бил на работа. В своите показания тя твърди, че е гледала телевизия и е била заспала пред телевизора. Събудила се е като се е започнало да се чука на прозореца, стреснала се е. Твърди, че е било след полунощ.

Подробно описва как са я бутнали на леглото, че са й казали да даде всичко.

Обяснява как са взели парите от портмонето й, че са взели пръстените, синджирчето, телефона и че са се върнали за обеците й. Описва, че това го е сторило младото момче. Тя описва в своите показания как се е обадила по телефона на комшийката сутринта и е съобщила за извършения грабеж.

Описва, че пръстените са й ги свалили от ръцете, а обеците ги е свалила сама, за да не й скъсат ушите. За синджирчето твърди, че младото момче го е скъсало. Твърди в показанията си, че са й казали да мълчи, защото ще стане 4 лошо.

Съдът дава вяра на показанията на св. Т. Д., тъй като същите не противоречат на събрания по делото доказателствен материал, последователни са, логични и от тях става ясно, че на въпросната дата 27.04.2023г. през нощта той е бил на работа нощна смяна във фирмата ЕТ „И.

С.“. Той описва подробно къде се намира работното му място и какво се е случило около 23,30 часа, а именно как вратата се е отворила, че той гледал телевизия, бил е легнал, помислил, че е колегата му също пазач и е видял човек в гръб, който избягал. В своите показания той посочва, че св. М., с която живее на семейни начала му е звъняла по телефона сутринта около 6,30 часа, плачела по телефона и му е казала, че са я ограбили. В своите показания посочва, че познава двете подсъдими С. Р. и Р. Е. от повече от 10 години.

Посочва също, че с Р. Е. е имал интимна връзка, но със С. Р. не. Твърди в своите показания, че на никоя от двете не е дължал никакви пари. Посочва, че освен това е имал интимна връзка със сестрата на Р. Е., Г. и че двете са ходили в тях и той им е дал буркани със зимнина, както и сланина.