Решение № 23435 от 27.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23435 гр. София, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20211110171464 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Интерграфик БГ“ ООД, с ЕИК 202880996 срещу „Кинекс“ ЕООД, с ЕИК 121769871, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 1/сумата от общо 13 074 лева – неплатена цена по фактура № 436/02.10.2017 г., издадена въз основа на неформален договор за продажба на стоки, по който ищецът има качеството „продавач“, а ответникът „купувач“, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба – 13.12.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, както и 2/ сумата от 3984,26 лева, представляваща обезщетение за забава върху неплатената главница за периода от 12.12.2018 г. до 12.12.2021 г.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на неформален договор за продажба на стоки, като договорът между страните е обективиран във фактура № 436/02.10.2017 г. Поддържа, че фактурата за продажбата на процесните стоки е подписана и от двете страни по договора.

Посочва, че падежът за изпълнение на задължението бил 15.11.2017 г.

Твърди се, че продавачът е изпълнил своето задължение по договора и е предал стоките на купувача, което е видно от подписан между страните Протокол № 281/02.10.2017 г. за предаване на стоките от купувача на продавача, но от своя страна купувачът не е изпълнил задължението си да заплати продажната цена на ищеца на уговорената между страните падежна дата, поради което ответното дружество е изпаднало в забава. С тези 1 аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представена фактура № 436/02.10.2017 г. и протокол № 281/02.10.2017 г.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани.

Оспорва се на първо място наличието на сключван договор за продажба на стоки – съгласно приложената към исковата молба фактура. Вместо това се твърди, че между страните е сключен договор за изработка, по силата на който ищецът трябвало да изработи каталог от 20 страници, да заснеме фотосесия, от която ответникът да одобри 40 пози, включени в каталога, изработка на дизайн, корици и страници, предпечат на каталог и изработка на рекламни материали. Твърди се, че ищецът не е изпълнил договора до 15.11.2017 г., поради което позиции от 1 до 3 вкл. са отпаднали изцяло, а позиции от 4 до 7 вкл. са допълнително предоговорени. Предвид неизпълнението им обаче договорът бил развален, а ищецът се е задължил да издаде кредитно известие за стойността на издадената фактура № 436/02.10.2017 г. В тази връзка се поддържа, че с протокол № 281/02.10.2017 г. се удостоверява предаване на процесната фактура, но не и на стоките, посочени в нея.

На следващо място се твърди, че след разваляне на договора ответникът е превъзложил на ищеца изработката на посочените в процесната фактура материали, за което били издадени последващи фактури.

Ответното дружество освен това твърди, че на 07.12.2017 г. и 16.05.2019 г. между страните е извършено прихващане, като в съответните документи, с които е извършено прихващането са описани всички вземания между двете дружества и видно от тях ищецът няма вземане по фактура № 436/02.10.2017 г.

В случай че съдът не приемал валидно разваляне на договора за стоките, обективирани във фактура № 436/02.10.2017 г. с отговора на исковата молба се прави изявлението за разваляне на сделката.

Оспорва се обезщетението за забава като недължимо, респективно – като погасено по давност.

Обръща се внимание, че ищцовото дружество имало задължения към ответника, за който последният имал издаден в своя полза изпълнителен лист, поради което и настоящото дело представлявало опит на ищеца да не заплати задълженията си.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. Претендират разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

Към отговора на исковата молба са приложени следните документи: фактура № 465/07.12.2017 г., протокол за прихващане от 07.12.2017 г., преводно нареждане от 07.12.2017 г.; фактура № 479/22.12.2017 г., преводно нареждане от 22.12.2017 г., споразумение за насрещно прихващане от 16.05.2019 г., изпълнителен лист от 10.11.2021 г. на СРС, 71 с-в по гр.д.№ 13477/2021 г., съобщение по изп.дело № 20218400401368, с изх.№ 2

24739/06.12.2021 г.на ЧСИ Мария Цачева, per. № 840 на КЧСИ.

В хода на производството по делото са представени: справки от НАП.

Изготвена е и е приета съдебно счетоводна експертиза с вх. № 149328/08.05.2024 г. Разпитани са и двама свидетели: С.Н.З. /служител на ответното дружество/ и Д. К. Д. /управител на ответното дружество в периода от 10.01.2014 г. до 18.04.2019 г. – съгласно служебна справка в ТРРЮЛНЦ/.

В съдебно заседание, проведено на 26.11.2024 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковите претенции. Поддържа, че същите са доказани, както по основание, така и по размер. Обръща внимание, че процесната фактура е осчетоводена от ответника.

Процесуалният представител на ответника поддържа становище за неоснователност на исковите претенции. От същия са постъпили писмени бележки. Излага доводи, че осчетоводяване на фактурата не означава получаване на поръчаните стоки. Поддържа, че ищецът е следвало да издаде кредитно известие досежно процесната фактура, но не го е сторил, като договорът е бил развален.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От фактура № 436/02.10.2017 г. се установява, че същата е издадена от доставчик „Интерграфик БГ“ ООД с получател „Кинекс“ ЕООД. Фоктурата е за сумата от 10 895 лева без ДДС или за сумата от 13 074 лева с ДДС. Същата е подписана от лицето К.М. за получателя „Кинекс“ ЕООД и от лицето В.П. за доставчика „Интерграфик БГ“ ООД. Съгласно фактурата същата е за следните услуги / стоки: 1/ фотосесия каталог-одобрени пози; 2/ дизайн страници и корица каталог; 3/предпечат каталог; 4/ изработка клише рекламни торби;

5/изработка рекламни торби /10 000 броя/; 6/ дизайн и изработка на визитки /500 броя/ и 7/самозалепващи се етикети за принтер – като стойността по сделката е следвало да бъде платена до 15.11.2017 г. Кредитно известие към посочената фактура не се представя от ищеца като и в.л. по допуснатата ССчетЕ не е установило такова /виж по долу/.

От приложен протокол № 281/02.10.2017 г. към фактура № 436/02.10.2017 г. е вшдно, че същият отново е подписан от лицето К.М. за получателя „Кинекс“ ЕООД и от лицето В.П. за доставчика „Интерграфик БГ“ ООД. Останалото съдържание на протокола е идентично с това на фактурата.

Видно от фактура № 465/07.12.2017 г. същата е издадена на 07.12.2017 г.

– с означени като доставчик и получател съответно „Интерграфик БГ“ ООД и „Кинекс“ ЕООД – като фактурата не е подписана, но отново са посочени и същите представители – В.П. и К.М.. Фактурата е на стойност 1578.90 лева с ДДС – за следните стоки/услуги: химикалки пластмасови с печат, запалки с печат, футляр, метални химикалки, часовник, химикал метал, чанта и папка.

Съгласно протокол за прихващане между страните от 07.12.2017 г. сумата по тази фактура е прихваната с дължима от „Интерграфик БГ“ ООД на „Кинекс“ ЕООД сума от 65.48 лева – като след прихващането „Кинекс“ ЕООД остава да 3 дължи на „Интерграфик БГ“ ООД сумата от 1513.42 лева. Последната е платена – видно от преводно нареждане от 07.12.2017 г.

Налице е и фактура № 479/22.12.2017 г. отново с означени като доставчик и получател съответно „Интерграфик БГ“ ООД и „Кинекс“ ЕООД – която фактура е за сумата от 1628.40 лева с ДДС. Фактурата е подписана само от В.П., но не и от К.М.. Видно от документа същият е за следните стоки/услуги: изработка на работен календар; гравиране на метални химикалки, гравиране футляр, термотрасферен печат торбички /200 броя/, торбички /200 броя/ и визитки /200 броя/. Тази фактура също е платена, видно от преводно нареждане от 22.12.2017 г.

На последно място по делото е представено споразумение за насрещно прихващане от 16.05.2019 г. между страните – като са означени дължимите от всяко дружество спрямо другото суми по фактури. След прихващането „Интерграфик БГ“ ООД остава да дължи на „Кинекс“ ЕООД сумата от 13 472 лева. Споразумението е подписано от лицето К.М. за „Кинекс“ ЕООД и от лицето В.П. за „Интерграфик БГ“ ООД. За посочената сума „Кинекс“ ЕООД се е снабдило с изпълнителен лист срещу „Интерграфик БГ“ ООД по ч.гр.д. № 13477/2021 на СРС.

По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза с вх. № 149328/08.05.2024 г., от която се установява, че в.л. е извършило проверка в счетоводствата и на двете дружества, както и е изискало съответната информация от ТД на НАП София, офис Люлин. В тази връзка в.л. е установило, че фактура № 0000000436/02.10.2017 г., издадена към дружество „Кинекс“ ЕООД е включена в дневника за продажби на „Интерграфик БГ“ ЕООД за м.10.2017 г., и е подадена със справка–декларация в ТД на НАП с входящ № 22103212082/14.11.2017 г.

При справка в счетоводствата на двете дружества и в масивите на НАП се установява, че в дневник-продажби на ищеца и дневник-покупки на ответника няма декларирано кредитно известие, по отношение на фактура № 0000000436/02.10.2017 г., за данъчните периоди до 31.12.2017 г. Вещото лице е установило, че за м. декември 2017 г. в ТД на НАП офис център в дневникпродажби на дружеството „Интерграфик БГ“ ЕООД има отразено само едно кредитно известие, както следва: за сумата от 5340 лева – с № 0000000472/18.12.2017 г.

На следващо място от извършената проверка в счетоводството на ответника и предоставените документи експертът е установил, че процесната фактура № 0000000436/02.10.2017 г. е осчетоводена като задължение за плащане към доставчик „Интерграфик БГ“ ЕООД и е взета следната счетоводна операция, както следва: д-т 602 разходи за реклама – 10895,00 лева; д-т 4531 начислен данък покупки - 2179,00 лева в. к-т 401 доставчик Интерграфик БГ ЕООД.

От предоставените документи от ответника (дневник покупки; справкадекларация за ДДС и уведомление от НАП за периода от 01.10.2017 г. до 31.10.2017 г.) и писмо с изходящ № 19-24-03-557#1/26.03.2024г. от ТД на НАП София, офис Люлин, следва извод, че фактура с номер № 4

0000000436/02.10.2017г. е включена в дневник-покупки по ДДС и е подадена със справка-декларация в ТД на НАП: ред 4 – м.Октомври 2017г № 22191278441/13.11.2017 г. В тази връзка и съгласно заключението за фактура № 0000000436/02.10.2017 г. е ползван данъчен кредит.

Вещото лице е извършило нужните проверки в счетоводството на ищеца и ответника и е установило, че по отношение на фактурата по исковата молба счетоводството на ищеца и на ответника е водено редовно.

Видно от експертизата обезщетението за забава върху сумата от 13 074 лева възлиза на 3983.94 лева за периода от 12.12.2018 г. до 12.12.2021 г.

На последно място в.л. е извършило анализ на приложеното по делото споразумение за насрещно прихващане, като не е установило процесната фактура да е включена в същия.

В съдебно заседание, проведено на 21.05.2024 г., вещото лице разяснява, че за изготвяне на заключението си е извършило проверки в счетоводствата и на двете дружества, както и на получени от НАП материали. Твърди, че за процесната фактура е ползван данъчен кредит от ответника за цялата сума.

Същият правилно е включил фактурата в дневника за покупка и я е осчетоводил. Разяснява, че кредитното известие не е осчетоводено от ответника, който твърди, че не е получил такова съответно не е коригирал и ползването на данъчен кредит. Налице е едно издадено от ищеца кредитно известие – включено в дневника за продажба – като е намалено ДДС-то със сумата от 6 408 лева, от които 5 340 лева данъчна основа и 1068 лева ДДС.