Решение № 367 от 28.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. София, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20241000501829 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 1918 от 02.04.2024 г., постановено по гр.д. № 6256/2023 г. от Софийски градски съд е осъдил ответника – Прокуратурата на Република България да заплати на Е. С. С., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т.

3, пр. 1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

- сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от воденото срещу нея наказателно производство за престъпление по чл. 321, ал. 3 пр. 2, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК и престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 1 във вр. с чл.

26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, по ДП № 31/201 г. на СО – Специализирана прокуратура (пр. пр. №450/2012 г. на СП), за които е оправдана с присъда от 02.03.2020 г., постановена по н.ох.д. № 507/2015 г. от Специализиран наказателен съд, влязла в сила на 08.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2022 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 150 000 лева;

- сумата от 61 000 /шестдесет и една хиляди/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от воденото срещу нея наказателно производство за престъпление по по чл. 321, ал. 3 пр. 2, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК и престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, 1 пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, по ДП № 31/201 г. на СО – Специализирана прокуратура (пр. пр. №450/2012 г. на СП), за които е оправдана с присъда от 02.03.2020 г., постановена по н.ох.д. № 507/2015 г. от Специализиран наказателен съд, влязла в сила на 08.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2022 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 145 000 лева;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Прокуратурата на Република България да заплати:

- деловодни разноски на Е. С. С., ЕГН **********, на основание 78, ал.

1 от ГПК във вр. с чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ, в размер на сумата от 3 885.60 лева;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил Е. С. С., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд деловодни разноски, в размер на сумата от 310 лева.

С определение № 7537 от 15.05.2024 г., постановено по гр.д. № 6256/2023 г., по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд е изменил постановеното от него решение в частта за разноските, като е отменил осъждането на ищцата да заплати деловодни разноски по сметка на съда и вместо това е осъдил ответника - Прокуратурата на Р. България да заплати по сметка на Софийски градски съд разноски за медицинска експретиза, в размер на сумата от 500 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищцата Е. С. С., ЕГН ********** в ЧАСТТА, в която е отхвърлен главният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, за разликата над сумата от 50 000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева и в частта, в която е отхвърлен главният иск, имащ за предмет обезщетяване на имуществените вреди, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 145 000 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е занижено по размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди, вследствие на продължилото близо 8 години наказателно преследване за извършени тежки умишлени престъпления, което е уронило нейното добро име в общественото; преследването е попречило да води нормален и пълноценен личен живот и за професионалната реализация; наказателното производство е било разгласено чрез медиите и се отразило изключително негативно на нейното здраве.

Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд с решението си 2 не е обезщетил всички претърпени имуществени вреди – разходи за адвокатска защита, които са пряка и непосредствена последица от воденото наказателно преследване.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалван ите части и вместо това да осъди ответника да заплати:

- допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди, за разликата над сумата от 50 000 лева до пълния размер на предявения иск от 150 000лева, ведно с законната лихва, считано от 08.06.2022 г.;

- допълнително обезщетение за претърпените имуществени вреди, за разликата над сумата от 61 000 лева до пълния размер на предявения иск от 145 000лева, ведно с законната лихва, считано от 08.06.2022 г.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски в двете съдебни инстанции.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор в Софийска градска прокуратура в осъдителната част с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че продължителността на наказателното преследване е била обусловена от големия брой на обвиямените/подсъдимите, различните форми на съучастие и тежестта на престъпленията, в които са били обвинени.

Моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната част и вместо това да отхвърли изцяло предявените искове.

При условията на евентуалност моли въззивния съд да приеме, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са обичайните при всяко едно наказателно преследване и да намали размера под сумата от 50 000 лева, както и да отхвърли изцяло главния иск, имащ за предмет обезщетяване на имущественитге вреди.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

3

Ищцата – Е. С. С., ЕГН ********** е предявила против Прокуратурата на Р. България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че през първата половина на 2012 г. е била член на Управителния съвет и представляващ „ЛИТЕКС КОМЕРС“ АД, както и същевременно изпълнителен директор на едно дружествата от групата „ЛИТЕКС ТАУЪР“ ЕАД.

През 2012 г. по образувано досъдебно производство против нейни колеги многократно е била разпитвана като свидетел.

На 07.10.2014 г. с постановление на следовател при Следствен отдел при СпП по ДП № 31/2012 по описа на СО – СП, пр. пр. № 450 по описа на СП е била привлечена в процесуалното качество на обвиняема за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК и за престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 1 във вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК.

Наблюдаващият прокурор е внесъл обвинителен акт, на основание на който е било образувано н.о.х.д. № 1909/2014 по описа на СпНС, 12- ти състав.

С разпореждане от 28.01.2015 г. СпНС е прекратил съдебното производство по н.о.х.д. № 1909/2014 г. и върнал делото на СпП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемите.

На 20.04.2015 г. с постановление на следовател при Следствен отдел при СпП по ДП № 31/2012 по описа на СО – СП, пр. пр. № 450 по описа на СП е била отново привлечена в процесуалното качаство на обвиняема за двете престъпления по чл. 321 от НК и по чл. 255 от НК.

4

На 29.04.2015 г. е разпитана като обвиняема.

Наблюдаващият прокурор повторно е внесъл обвинителен акт, на основание на който е образувано н.о.х.д. № 507/2015 по описа на СпНС, 12-ти състав.

С присъда от 02.03.2020 г., постановена по н.ох.д. № 507/2015 г. от Специализиран наказателен съд е била призната за невиновна по повдигнатите обвиненения и отправдана.

Присъдата е била протестирана и потвърдена с решение № 260 000 от 25.01.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 373/2020 г. от Апелативен специализиран наказателен съд.

Прокурора протестирал това решение, поради което е образувано к.н.д.

№ 198/2022 г. по описа на ВКС – НК, който с решение от 08.06.2022 г. е оставил в сила решението на въззивния съд и потвърдената с това решение първоинстанционна оправдателна присъда.

Ищцата твърди още, че в периода от 28.05.2015 г. до 02.03.2020 г. , в първата инстанция са проведени 63 броя открити съдебни заседания пред наказателния съд и поради открита хирургическа сърдечна операция не е могла да се яви само на три заседания.

Във въззивната инстанция са приведени три открити съдебни заседания с нейно участие.

Наказателното производство е продължило близо 8 години и е било предмет на медийно огласяване.

5

Продължителноста на наказателното преследване, тежестта на обвиненията, многобройните съдебни заседания, стресът и умората са се отразили изключително негативно на нейното здравословно съст ояние, поради което е извършена сърдечна операция.

Медийното огласяване на наказателното преследване е уронило нейното име в обществото и била компрометирана пред субектите в търговията, препястствана е нейната професионална реализация и нормални отношения с приятели.

Изпаднала в тежка депресия и приемала медикаменти.

За защитата в досъдебната фаза на наказателното производство е разходвала сумата от 1000 лева.

За защитата в първата инстанция е заплатила сумата от 72 000 лева с начислен ДДС.

За защитата във въззивното производство е заплатила сумата от 36 000 лева с начислен ДДС.

За защитата в касационното производство е заплатила сумата от 36 000 лева с начислен ДДС.