Решение № 1854 от 10.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1854 гр. София, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100507152 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20020863/14.03.2022 г., постановено по гр. д. 58040/2020 г. по описа на СРС, 70 състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, че ответникът И. Й. К. дължи на „Ф.Е.“ ЕООД сумата от 2700 лв., представляваща невърнати служебни аванси, предоставени с РКО от 20.09.2019 г., 31.01.2020 г., 10.02.2020 г., 21.02.2020 г., 25.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 13.07.2020 г. до окончателното изплащане, за които ч. гр. д. №30175/2020 г. по описа на СРС, 70 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника И. Й. К., чрез адв. Р. С. в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. Поддържа, че обжалваното решение е нищожно, тъй като е крайно неразбираемо, а направените от решаващия състав фактически и правни изводи са непоследователни и взаимно противоречиви. Сочи, че не е ясно дали са обсъдени всички източници на доказателства, които имат значение за предмета на делото. Излага съображение за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението.

Поддържа, че ищецът не ангажира доказателства, че сумите по РКО съставляват служебни аванси за закупуване на строителни материали и че не са представени разходно оправдателни документи, поради което подлежат на връщане. Сочи, че от разчетноплатежна ведомост, издадена от ищеца за м. април 2020 г. са направени удръжки за невърнати работни дрехи и обувки в размер на 270 лв., като не е отразена сумата от 2700 лв. в удръжките, която работодателят претендира за дължима. Счита, че поради липсата на доказателства за предоставяне на претендираните суми като служебни аванси за закупуване на материали и че за получаване на сумите не са предствени разходно оправдателни документи, искът е неоснователен. Освен това в процесните РКО няма подпис на счетодовител или касиер, изплатил сумите, не са номерирани, от което прави извод, че не са надлежно описани в касовата книга на ответника, не съставляват годни счетоводни 1 документи и са съставени с цел водене на производство. Поддържа, че в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване, че на ответника е вменено задължение като материалноотговорно лице и му е поверено закупуването на материали. В представените РКО има извършени поправки и не са анулирани по съответния ред с протокол.

Първоинстанционният съд не е обсъдил всички доводи и възражения на страните, както и направеното възражение, че сумите не са предоставени като служебен аванс. Предвид изложеното моли въззивния съд да прогласи решението за нищожно, евентуално да го обезсили като недопустимо или отмени като неправилно, в който случай да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски за производството.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника „Ф.Е.“ ЕООД.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба на „Ф.Е.“ ЕООД срещу И. Й. К., с която иска да бъде признато за установено съществуване на вземане в размер на 2700 лв., представлявщо предоставен на ответника служебен аванс, който не е отчетен от служителя при прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че на 10.06.2019 г. между него и ответника въз основа на сключен трудов договор № 39/10.06.2019 г. е възникнало трудово правоотношение, по което ответникът е изпълнявал длъжността „водопроводчик“, който отговаря за вътрешно водоснабдяване и канализация. Във връзка с изпълнение на задълженията си по трудовия договор ответникът е получавал служебни аванси, с които е следвало да купува строителни материали, които да влага на изпълняваните от него обекти. Разходваните средства следвало да се отчитат на управителя на дружеството. При счетоводно приключване на месец февруари 2020 г. управителят установил липса на направените отчети от служителя за получените служебни аванси в общ размер на 2700 лв. Твърди, че предоставил на служителя служебен аванс на 20.09.2019 г. от 800 лв., на 31.01.2020 г. от 750 лв., на 10.02.2020 г. от 350 лв., на 21.02.2010 г. от 400 лв., на 25.02.2020 г. от 400 лв. Ищецът изискал отчети за разходваните средства, но такива не са били предоставени до момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че въз основа на заповед № 39/10.06.2020 г. трудовото правоотношение с ответника е било прекратено. Ответникът подписал разходни касови ордери за получаване на сумите. Същият отказал да възстанови предоставените в аванс суми, поради което в полза на ищеца е била издаена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 30175/2020 г. по описа на СРС, 70 състав, срещу която ответникът е подал възражение. Предвид изложеното моли да бъде признато за установено вземането му по заповедта. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника И. Й. К., чрез адв. Р. С., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва, че в изпълнение на задълженията си по трудовия договор е получавал служебни аванси за закупуване на строителни материали, както и че е заемал отчетническа длъжност при ищеца. Оспорва управителят да му е предоставял парични средства по представените разходни касови ордери. Поддържа, че при започване на работа управителят му заявил, че месечното му заплащане ще е в размер на 1760 лева, по 80 лева на ден, като плащането на възнаграждението ще се извършва всяка седмица в петък. Обяснил му, че практиката във фирмата била да се подписва върху празна бланка (разходен касов ордер) за заплатената от него седмична сума, представляваща уговореното възнаграждение за изтеклата седмица.

Управителят отказал в трудовия договор да бъде вписан пълния размер на трудовото възнаграждение. Твърди, че започнал работа при ищеца, като всеки петък се подписвал на празна бланка на РКО за получаване на трудовото възнаграждени. Заявките за материали били подавани от управителя до техническите ръководители. Оспорва в качеството на 2 работник на длъжност „водопроводчик“ да е имал задължението да закупува строителни материали, нито да е имал задължението да прави отчет пред управителя. Всички изпълнявани задачи му били поставяни от техническите ръководители на обектите. Освен това през целия период на работа при ищеца не е получавал фиш за заплата. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

Въз основа заявление на „Ф.Е.“ ЕООД от 13.07.2020 г. е образувано ч. гр. д. № 30175/2020 г. по описа на СРС, 70 състав, по което е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК на 07.08.2020 г. срещу длъжника И. Й. К. за сумата от 2700 лв., представляваща невърнати служебни аванси за закупуване на материали, предоставени с РКО от 20.09.2019 г., 31.01.2020 г., 10.02.2020 г., 21.02.2020 г. и 25.02.2020 г., ведно със законната лихва от 13.07.2020 г. до изплащане на вземането.

Срещу издадената заповед за изпълнение в срок е подадено възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника, поради което в изпълнение на указанията на съда заявителят е предявил иск относно вземането по заповедта в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

По делото не се спори и видно от представения пред СРС трудов договор № 36/10.06.2019 г., че между страните е възникнало трудово правоотношение, със срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя, като ответникът е заемал длъжността „водопроводчик (вътрешно водоснабдяване и канализация)“, с брутно трудово възнаграждение в размер на 605 лева и допълниелно трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 0,6 % за всяка година, платимо до 10-то число на следващия месец. Съгласно трудовия договор задачите на работника се определят в длъжностната му характеристика, екземпляр от която му е връчена при подписване на трудовия договор.

Договорът е подписан от страните по него.

Представено е допълнително споразумение № 10/01.01.2020 г. към трудовия договор, съгласно което считано от 01.01.2020 г. основното месечно трудовото възнаграждение се променя на 610 лв.

Представено е предизвестие № 40 към трудовия договор от „Ф.Е.“ ЕООД до ответника, с което е отправен едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3, считано от 29.04.2020 г.

Със заповед № 39/10.06.2019 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, която заповед е отбелязано, че е получена от ответника на 25.06.2020 г.

Пред първоинстанционния съд са представени: разходен касов ордер № 20/20.09.2019 г. за сумата от 800 лв. „сл. аванс“, разходен касов ордер от 31.01. за сумата 750 лв.

„служебен аванс“, разходен касов ордер от 25.02.2020 г. за сумата 400 лв. „сл. аванс“, съдържащи подпис за „ръководител“, разходен касов ордер от 21.02.2020 г. за сумата 400 лв.

„служебен аванс“, съдържащ подпис за главен счетоводител и ръководител, разходен касов ордер от 10.02.2020 г. за сумата 350 лв. „сл. аванс“.

Представена е разчетно-платежна ведомост на „Ф.Е.“ ЕООД за м. април 2020 г., в който се съдържа отбелязване, че са направени удръжки в размер на 270 лв. за невърнати работни дрехи - обувки, изплатени са командировъчни за 5 дни по 10 лв. и е изплатена сума в размер на 650 лв.

Представено е писмо с изх. № 20039040/28.05.2020 г. от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ до ответника относно подаден сигнал.

Представени са искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П-22221920163124-040-001/01.10.2020 г. от ТД на НАП – София във връзка с извръшвана проверка, адресирано до И. Й. К. и писмени обяснения от 15.10.2020 г.

3

Пред първоинстанционния съд е допусната съдебна графологична експертиза, съгласно която подписите в РКО не са положени от ответника. Допусната е повторна графологична експертиза, съгласно която подписите положени в РКО № 20 от 20.09.2019 г., РКО от 31.01., РКО от 10.02.2020 г., РКО от 25.02.2020 г. и РКО от 21.02.2020 г. са положени от ответника И. Й. К..

В първоинстанционното производство е изслушана и комплексна съдебна техническа и графологична експертиза. Съгласно заключение подписите в разходните касови ордери от 20.09.2019 г., от 31.01., от 10.02.2020 г., от 25.02.2020 г. и от 21.02.2020 г. са положени от И.

Й. К..

Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В.Я.А., който е работил при ищеца в периода от 10.06.2019 г. до 28.02.2020 г. като водопроводчик. Свидетелят познава ответника от друга фирма, където заедно работели.

През юни 2019 г. постъпили заедно на работа във „Ф.Е.“ ЕООД, където работели в екип и посещавали заедно обекти. Започнали работа по трудов договор на минимална заплата, а плащането през първите две седмици било разчет по заработка според положените метри тръби. В края на втората седмица управителят им предложил да започнат да работят на надница, за Иван на 80 лв., а свидетелят на 70 лв на ден. Парите получавали всеки петък след края на работното време, общо 750 лв. за двамата, от които 350 лв. за свидетеля и 400 лв. за ответника. Подписвали разходен касов ордер в един екземпляр при получаването на сумата, в който била посочена само сумата, без основание. Лично управителят им давал парите след подписване на ордера. Когато управителят не бил в България, сумите били предавани от техническия ръководител. Случвало се е парите да им се дават в понеделник поради отсъствието на управителя. Понякога цялата сума от 750 лв. е била плащана на ответника, като той е давал на свидетеля неговата част от 350 лв. Заявки за материали подавали по вайбър до управителя, който си комуникирал с външни фирми и преценявал откъде да ги купи или техническите ръководители докарвали материалите на съответните обекти. Установява, че някои от служителите получавали аванс и заплата, а всички останали са подписвали РКО. Не са подписвал фиш или друг документ, който да са получавали.